Затваряме всичко при 30 заразени, отваряме при над 5000
България е необикновена страна. Политиката ни е реалити шоу – в нея се изявяват всевъзможни ексцентрични хорица, които вършат циркове и дават обещание какви ли не фантасмагории, просто с цел да бъдат известни. И против скромна дотация. Имахме си цар, само че без да сме монархия. Писахме нова конституция, с цел да потушим митинг. Оригиналност, какво да се прави.
Живеем в спектакъл на парадокса, само че се гордеем с правилото: " Тука е по този начин ". А когато всички вършат нещо, ние вършим противоположното.
В същото време имаме навика да сме постоянно недоволни. Цял живот бленуваме месията, който " да ни оправи " и да получи безконечната ни честност, а вместо него получаваме единствено майстори на косплея.
Спомням си началото на пандемията... Как се държаха хората, призвани да ни спасят от страшната и незапомнена рецесия. Главният " гологлав избавител " и воин на хиляди мемета ни гледаше строго от екрана и ни плашеше, че идва " зараза с невиждана гняв " и в случай че не се барикадираме вкъщи, " крепко ще измрем ". Описа ни камионите, носещи " чували с трупове ", като че ли ни чакат пред у дома, тъй че съвсем да усетим по какъв начин се возим в тях. Получи му се, няма спор. Въпросът е за какъв брой време му се получи!
Гледахме среднощни брифинги, треперейки какъв брой са новите инфектирани и умряли и какво ли още ще ни забранят. Заключиха ни у дома, подвигнаха пейките от парковете, не ни пускаха в планината, нито на детската площадка. Не можехме да се виждаме с възрастните ни родители и родственици. На затворените бизнеси дадоха обещание пари, какъв брой ги получиха - дано те си кажат. Депресирахме се - някои от боязън, други - от безпаричие.
Обявихме изключително състояние и затворихме всичко при общо 30 инфектирани с COVID-19. Днес, 12 месеца по-късно, при над 5000 нови случаи за денонощие и близо 10 000 души в лечебни заведения, разхлабваме ограниченията. Напук на всякаква логичност, тъй като " хората се уморили ".
" Като ластик сме – отваряме и затваряме за по 10-15 дни. Щом хората се уморят – отново отваряме ", изясни новата тактичност министър председателят и даде обещание ръководещите да се грижат за душeвността на хората. И в действителност, като се замислим, поради цялостното развиване на България във всевъзможни аспекти - на ръководство, на съпротива, на гласоподаватели, на чувство що е то общество, право и държавност, който и да беше ръководещ дали щеше да направи нещо по-различно - ей по този начин, почтено казано, като си знаем политическата класа?!
Неизбежно се питаме: какъв брой ли още " ластични " локдауна ще има и до каква степен ще се раздължен те? До лятото, до есента или до идната година? Случайно ли е повдигането на възбраните тъкмо преди изборите, или е чисто съвпадане? Питаме се и остана ли ни и една мозъчна клетка по този въпрос, че продължаваме да приказваме по какъв начин в страни със строги рестрикции също има пикове и не желаеме даже да помислим, че и там живеят хора, че и там е едно да се разгласят ограничения, а напълно друго да се съблюдават и че вирусът се предава по въздушно-капков път и по аерозолен път - т.е. като си приказваме, кихаме и кашляме от близка отдалеченост. И на Запад няма власт, която да може изцяло да ограничи този контакт, а числата единствено демонстрират какъв брой се съблюдават рекомендациите да нямаме подобен контакт! Числата демонстрират кой какъв брой се проваля да излезе от персоналния си комфорт, с цел да резервира обществото!
На мнозина към този момент им е извънредно обратно и непосредствено сменят канала, щом чуят нещо, обвързвано с ковид. А отвред " извират " тъкмо такива вести.
Разчитаме на имунизациите да сложат завършек на този призрачен сън, само че доста българи не им имат вяра и не разрешават на околните си да се имунизират. Самозвани специалисти ни убеждават, че всичко е машинация, няма вирус, а имунизациите са рискови и " ще ни чипират ". А новините за тежки тромбози, свързани с една от имунизациите, не вдъхват необикновен оптимизъм - колкото и редки да са тези случаи и колкото и да се изяснява, че вероятността да умреш от ковид е несравнимо по-висока.
Властта дава обещание, че ще излезем от пандемията през май-юни, само че при бавното движение на всеобщата имунизация и отхвърли на доста хора да се имунизират, рецесията несъмнено ще се проточи най-малко до есента, а може и по-нататък. Дали ще издържим здравословно, стопански и душевен до тогава?
Автори: Илия Лазаров и Ивайло Ачев
Живеем в спектакъл на парадокса, само че се гордеем с правилото: " Тука е по този начин ". А когато всички вършат нещо, ние вършим противоположното.
В същото време имаме навика да сме постоянно недоволни. Цял живот бленуваме месията, който " да ни оправи " и да получи безконечната ни честност, а вместо него получаваме единствено майстори на косплея.
Спомням си началото на пандемията... Как се държаха хората, призвани да ни спасят от страшната и незапомнена рецесия. Главният " гологлав избавител " и воин на хиляди мемета ни гледаше строго от екрана и ни плашеше, че идва " зараза с невиждана гняв " и в случай че не се барикадираме вкъщи, " крепко ще измрем ". Описа ни камионите, носещи " чували с трупове ", като че ли ни чакат пред у дома, тъй че съвсем да усетим по какъв начин се возим в тях. Получи му се, няма спор. Въпросът е за какъв брой време му се получи!
Гледахме среднощни брифинги, треперейки какъв брой са новите инфектирани и умряли и какво ли още ще ни забранят. Заключиха ни у дома, подвигнаха пейките от парковете, не ни пускаха в планината, нито на детската площадка. Не можехме да се виждаме с възрастните ни родители и родственици. На затворените бизнеси дадоха обещание пари, какъв брой ги получиха - дано те си кажат. Депресирахме се - някои от боязън, други - от безпаричие.
Обявихме изключително състояние и затворихме всичко при общо 30 инфектирани с COVID-19. Днес, 12 месеца по-късно, при над 5000 нови случаи за денонощие и близо 10 000 души в лечебни заведения, разхлабваме ограниченията. Напук на всякаква логичност, тъй като " хората се уморили ".
" Като ластик сме – отваряме и затваряме за по 10-15 дни. Щом хората се уморят – отново отваряме ", изясни новата тактичност министър председателят и даде обещание ръководещите да се грижат за душeвността на хората. И в действителност, като се замислим, поради цялостното развиване на България във всевъзможни аспекти - на ръководство, на съпротива, на гласоподаватели, на чувство що е то общество, право и държавност, който и да беше ръководещ дали щеше да направи нещо по-различно - ей по този начин, почтено казано, като си знаем политическата класа?!
Неизбежно се питаме: какъв брой ли още " ластични " локдауна ще има и до каква степен ще се раздължен те? До лятото, до есента или до идната година? Случайно ли е повдигането на възбраните тъкмо преди изборите, или е чисто съвпадане? Питаме се и остана ли ни и една мозъчна клетка по този въпрос, че продължаваме да приказваме по какъв начин в страни със строги рестрикции също има пикове и не желаеме даже да помислим, че и там живеят хора, че и там е едно да се разгласят ограничения, а напълно друго да се съблюдават и че вирусът се предава по въздушно-капков път и по аерозолен път - т.е. като си приказваме, кихаме и кашляме от близка отдалеченост. И на Запад няма власт, която да може изцяло да ограничи този контакт, а числата единствено демонстрират какъв брой се съблюдават рекомендациите да нямаме подобен контакт! Числата демонстрират кой какъв брой се проваля да излезе от персоналния си комфорт, с цел да резервира обществото!
На мнозина към този момент им е извънредно обратно и непосредствено сменят канала, щом чуят нещо, обвързвано с ковид. А отвред " извират " тъкмо такива вести.
Разчитаме на имунизациите да сложат завършек на този призрачен сън, само че доста българи не им имат вяра и не разрешават на околните си да се имунизират. Самозвани специалисти ни убеждават, че всичко е машинация, няма вирус, а имунизациите са рискови и " ще ни чипират ". А новините за тежки тромбози, свързани с една от имунизациите, не вдъхват необикновен оптимизъм - колкото и редки да са тези случаи и колкото и да се изяснява, че вероятността да умреш от ковид е несравнимо по-висока.
Властта дава обещание, че ще излезем от пандемията през май-юни, само че при бавното движение на всеобщата имунизация и отхвърли на доста хора да се имунизират, рецесията несъмнено ще се проточи най-малко до есента, а може и по-нататък. Дали ще издържим здравословно, стопански и душевен до тогава?
Автори: Илия Лазаров и Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ