България – най-уязвима в ЕС за руска пропаганда
България е най-уязвима на съветската агитация в Европейски Съюз.
Това съобщи в Европейския парламент в Брюксел Антоанета Николова – шеф на Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ).
Тя показа проучване, взаимна разработка на ИСМБ, Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) и Центъра за изследване, бистрота и отчетност (Сърбия).Модератори на събитието бяха Антоанета Николова и българският евродепутат Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската национална партия (ЕНП).
Темата бе за разпространяването на дезинформацията на Балканите и по-специално по какъв начин интернационалните компании оказват поддръжка на Русия посредством рекламите си в медиите, без въобще да го желаят.
Уязвимостта на България е поради чувството за историческа съгласуваност с Русия, сподели Николова. Основните медии у нас не популяризират открита дезинформация, само че показват изказвания на проруски настроени политици и това улеснява проникването на съветска агитация.
Тя цитира данни, съгласно които които 70 на 100 от българите научават новините от малкия екран и приблизително дневно гледат по 3 часа телевизионна стратегия.
Най-проблемните медии у нас обаче не са малките екрани. От изследването тава ясно, че това са „ Блиц “, „ Поглед.Инфо “, „ Труд “ и „ Гласове “. Все отново в проучването е попаднала и БСТВ – партийната телевизия на Българска социалистическа партия.
Световната статистика сочи, че съвсем 1 трилион евро отива за дезинфомация. Под това разбиране обаче не постоянно се схваща подправена вест. Много пъти информацията е на половина вярна. Тя е от съветски източник, след което е смесена с други обстоятелства, които ненапълно са правилни, ненапълно звучат доста правдиво.
Проблемът е, че хората не са длъжни да четат и да се приготвят за тези неща. Но те са жертвите на подобен вид дезинформация. Когато става въпрос за медии, главните от тях като малките екрани, радио имат някакви професионални стандарти. Но за медии онлайн няма почти никаква регулация, отбляза Николова.
И по тази причина не е елементарно да бъдат преборени тези у нас, които към момента се съмняват в клането в Буча. Николова напомни и по какъв начин ръководителят на Съвет за електронни медии (Соня Момчилова – б.р.) намерено упреква западните страни, че популяризират агитация за Буча, като твърди, че всичко било нагласено.
" Законодателният акт за медиите, който следва да бъде признат, най-малко би трябвало да омекоти казуса. Той ще задължи огромните играчи отвън Европейски Съюз да си дадат сметка, че страни като България вършат огромната разлика. Макар да сме дребен пазар за огромните играчи, ние сме на значимо географско място ", надява се шефът на ИСМБ.
В момента интернационалните медийни организации се пробват да спрат потока от пари към проблематичните медии. Това важи и за медиаторите, които раздават реклами, без огромните марки да подозират, че имената им служат на медии с извънредно ниска квафификация.
„ В момента постоянно се случва до публикация с погрешни изказвания – да вземем за пример, че НАТО е предизвикала Русия да нападне Украйна – виждаме рекламата на влиятелна международна компания ”, уточни Антоанета Николова.
Като различен забавен факт тя открои един феномен, който съгласно нея съществува може би единствено у нас. А точно, че доста български медии намерено разчитат на съветски източници като да вземем за пример РИА „ Новости “. И се базират на тях даже за събития, протичащи се в Германия или в Брюксел.
„ В света на световната мрежа, когато едно изречение може да доближи до милиони, в случай че не и милиарди консуматори, разпространяването на лъжата е извънредно рисково. По отношение на дезинформацията и съответно на лъжата се планува минимализиране на видимостта на дезинформационните акции, които са както от вътрешната страна посредством проксита на непознатите страни, по този начин и непосредствено извън “, сподели Андрей Ковачев за бъдещия закон.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това съобщи в Европейския парламент в Брюксел Антоанета Николова – шеф на Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ).
Тя показа проучване, взаимна разработка на ИСМБ, Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) и Центъра за изследване, бистрота и отчетност (Сърбия).Модератори на събитието бяха Антоанета Николова и българският евродепутат Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската национална партия (ЕНП).
Темата бе за разпространяването на дезинформацията на Балканите и по-специално по какъв начин интернационалните компании оказват поддръжка на Русия посредством рекламите си в медиите, без въобще да го желаят.
Уязвимостта на България е поради чувството за историческа съгласуваност с Русия, сподели Николова. Основните медии у нас не популяризират открита дезинформация, само че показват изказвания на проруски настроени политици и това улеснява проникването на съветска агитация.
Тя цитира данни, съгласно които които 70 на 100 от българите научават новините от малкия екран и приблизително дневно гледат по 3 часа телевизионна стратегия.
Най-проблемните медии у нас обаче не са малките екрани. От изследването тава ясно, че това са „ Блиц “, „ Поглед.Инфо “, „ Труд “ и „ Гласове “. Все отново в проучването е попаднала и БСТВ – партийната телевизия на Българска социалистическа партия.
Световната статистика сочи, че съвсем 1 трилион евро отива за дезинфомация. Под това разбиране обаче не постоянно се схваща подправена вест. Много пъти информацията е на половина вярна. Тя е от съветски източник, след което е смесена с други обстоятелства, които ненапълно са правилни, ненапълно звучат доста правдиво.
Проблемът е, че хората не са длъжни да четат и да се приготвят за тези неща. Но те са жертвите на подобен вид дезинформация. Когато става въпрос за медии, главните от тях като малките екрани, радио имат някакви професионални стандарти. Но за медии онлайн няма почти никаква регулация, отбляза Николова.
И по тази причина не е елементарно да бъдат преборени тези у нас, които към момента се съмняват в клането в Буча. Николова напомни и по какъв начин ръководителят на Съвет за електронни медии (Соня Момчилова – б.р.) намерено упреква западните страни, че популяризират агитация за Буча, като твърди, че всичко било нагласено.
" Законодателният акт за медиите, който следва да бъде признат, най-малко би трябвало да омекоти казуса. Той ще задължи огромните играчи отвън Европейски Съюз да си дадат сметка, че страни като България вършат огромната разлика. Макар да сме дребен пазар за огромните играчи, ние сме на значимо географско място ", надява се шефът на ИСМБ.
В момента интернационалните медийни организации се пробват да спрат потока от пари към проблематичните медии. Това важи и за медиаторите, които раздават реклами, без огромните марки да подозират, че имената им служат на медии с извънредно ниска квафификация.
„ В момента постоянно се случва до публикация с погрешни изказвания – да вземем за пример, че НАТО е предизвикала Русия да нападне Украйна – виждаме рекламата на влиятелна международна компания ”, уточни Антоанета Николова.
Като различен забавен факт тя открои един феномен, който съгласно нея съществува може би единствено у нас. А точно, че доста български медии намерено разчитат на съветски източници като да вземем за пример РИА „ Новости “. И се базират на тях даже за събития, протичащи се в Германия или в Брюксел.
„ В света на световната мрежа, когато едно изречение може да доближи до милиони, в случай че не и милиарди консуматори, разпространяването на лъжата е извънредно рисково. По отношение на дезинформацията и съответно на лъжата се планува минимализиране на видимостта на дезинформационните акции, които са както от вътрешната страна посредством проксита на непознатите страни, по този начин и непосредствено извън “, сподели Андрей Ковачев за бъдещия закон.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ