Цената е от 1000 до 10 000 лева на килограм, а България е най-големият производител в Европа
България е най-големият производител на черен трюфел в Европа, разгласи министърът на земеделието Кирил Вътев пред депутати от земеделската комисия. И акцентира, че регулация на тази активност е нужна, тъй като това е стока с доста висока добавена стойност и сив бранш не би трябвало да се позволява. Цените варират от 1000 до 10 000 лева на кг, уточни министър Вътев.
Темата за събирачите на трюфели още веднъж стана настояща, откакто те се оплакаха, че сезонът стартира, само че още не е ясно как и къде ще плащат новия патентен налог, въведен от началото на годината.
" Проблем беше, че от аграрното министерство се забавиха доста със заповедта, която да вкара новите условия, така че да важи позволителното за лов на трюфели на национално равнище, както ни беше дадено “, разяснява за уеб страницата Agri Светлозар Сидеров, ръководител на Национална федерация на ловците на трюфели в България.
След последните данъчни промени търсачите на трюфели и диворастящи гъби с изключение на фиксирания патентен налог, който се събира от общините, би трябвало да заплащат и осигуровки, по този начин че работата им в горите да се води за стаж.
С краткотрайна заповед на агроведомството от тази седмица е взето решение събирачите на трюфели да плащат патентия налог и осигуровките в горските стопанства, а те по ЕГН да вършат нужните вноски на хората към Национална агенция за приходите и общините. " Това доста ще ни улесни, тъй като действително сезонът на гъбите е изключително къс и никой няма да има време да върви да заплаща по общини, Национална агенция за приходите или Национален осигурителен институт “, разяснява Сидеров.
Сега един берач е задоволително да отиде в най-близкото горско стопанство и да заплати към 170 лева месечно. От тях осигуровките са 100 лв., патентният налог е 30 лв., а 36 лв. е горската такса. " С този документ берачът има право да обикаля територията не на едно стопанство, както беше до момента, а на едно държавно дружество, което обгръща 15-16 горски ловни стопанства “, изясни още ръководителят на федерацията.
По данни на федерацията в добри години добивът на трюфели достига 440 тона годишно, а на диворастящи гъби - 1000 тона. Около 30 000 са ловците на трюфели у нас, над 600 000 - на диворастящи гъби. Стоката се изнася главно за Италия, Франция, Испания, както и за Съединени американски щати, а българският пазар по-скоро е алегоричен.
През последните 2-3 години обаче се вижда въздействието на неподходящия климат. Вече е по-трудно да се дефинират регионите за вадене на гъби, тъй като има огромно значение къде е паднал дъжд, споделя Сидеров. Находищата на трюфели се изместват, а някои изчезват. От 4-5 типа трюфели, само един е събиран през предходната година, споделят от сектора.
От федерацията чакат промени в Закона за горите, които да лимитират потреблението на избрани принадлежности за копаене, с цел да не се унищожават находищата на трюфели, както и да се завиши контролът по отношение на това копаене, написа businessnovinite.bg.
Темата за събирачите на трюфели още веднъж стана настояща, откакто те се оплакаха, че сезонът стартира, само че още не е ясно как и къде ще плащат новия патентен налог, въведен от началото на годината.
" Проблем беше, че от аграрното министерство се забавиха доста със заповедта, която да вкара новите условия, така че да важи позволителното за лов на трюфели на национално равнище, както ни беше дадено “, разяснява за уеб страницата Agri Светлозар Сидеров, ръководител на Национална федерация на ловците на трюфели в България.
След последните данъчни промени търсачите на трюфели и диворастящи гъби с изключение на фиксирания патентен налог, който се събира от общините, би трябвало да заплащат и осигуровки, по този начин че работата им в горите да се води за стаж.
С краткотрайна заповед на агроведомството от тази седмица е взето решение събирачите на трюфели да плащат патентия налог и осигуровките в горските стопанства, а те по ЕГН да вършат нужните вноски на хората към Национална агенция за приходите и общините. " Това доста ще ни улесни, тъй като действително сезонът на гъбите е изключително къс и никой няма да има време да върви да заплаща по общини, Национална агенция за приходите или Национален осигурителен институт “, разяснява Сидеров.
Сега един берач е задоволително да отиде в най-близкото горско стопанство и да заплати към 170 лева месечно. От тях осигуровките са 100 лв., патентният налог е 30 лв., а 36 лв. е горската такса. " С този документ берачът има право да обикаля територията не на едно стопанство, както беше до момента, а на едно държавно дружество, което обгръща 15-16 горски ловни стопанства “, изясни още ръководителят на федерацията.
По данни на федерацията в добри години добивът на трюфели достига 440 тона годишно, а на диворастящи гъби - 1000 тона. Около 30 000 са ловците на трюфели у нас, над 600 000 - на диворастящи гъби. Стоката се изнася главно за Италия, Франция, Испания, както и за Съединени американски щати, а българският пазар по-скоро е алегоричен.
През последните 2-3 години обаче се вижда въздействието на неподходящия климат. Вече е по-трудно да се дефинират регионите за вадене на гъби, тъй като има огромно значение къде е паднал дъжд, споделя Сидеров. Находищата на трюфели се изместват, а някои изчезват. От 4-5 типа трюфели, само един е събиран през предходната година, споделят от сектора.
От федерацията чакат промени в Закона за горите, които да лимитират потреблението на избрани принадлежности за копаене, с цел да не се унищожават находищата на трюфели, както и да се завиши контролът по отношение на това копаене, написа businessnovinite.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ