България е начело в ЕС по работещи на крак, но

България е отпред в Европейски Съюз по работещи на крайник, само че също така доста дребен брой от работещите у нас го вършат публично изключително. Това демонстрират данни от анкета на Евростат за 2017 година, представени от в. " 24 часа ".
Съгласно информацията, близо 1 от трима работещи се труди в изправено състояние - учители, контрольори, служащи в индустрията и селското стопанство, търговци. Точният % е 28 на 100, до момента в който в Европейски Съюз междинният % е 20 на 100. Само в Испания и Румъния делът на хората, работещи в изправено състояние, е по-висок, в сравнение с в България.
Иначе 34% от българите - всеки трети, работи в седнало състояние, т.е. зад бюро, и едвам 10% поставят тежък физически труд.
Данни за 2018 година пък сочат, че едвам 0,6% от работещите в България го вършат повече от 8 часа дневно. Информацията е за над 49 часа седмично т.е. към 10 часа на ден. За съпоставяне, във Англия толкоз време работят 12,1% от заетите, а в Европейски Съюз междинният индикатор е 5,5%. България е съвсем на дъното по този индикатор и единствено в Литва и Холандия изключително работещите са по-малко, в сравнение с у нас. При това през последните 4 години делът на тези хора в България непроменяемо понижава.
Намалява също делът на хората, работещи и нощно време - той е единствено 8,2% от заетите, само че въпреки всичко е по-висок от междинните за Европейски Съюз 7,9%. Първенец в това отношение е Хърватия, в която предходната година 17,1% от заетите са се трудили и нощем.
За своето равнище на развиване на трудовия пазар България има много положителни индикатори по трудови злополуки. Според данните на Евростат за 2018 година по брой смъртни случаи на работното място по отношение на брой на заетите сме на седмо място в Европейски Съюз след Румъния, Полша, Малта, Италия, Латвия и Унгария. Но по трудови произшествия, приключили със заболяване или трудоустрояване, сме на второ място след Румъния.
Като цяло българинът прави оценка като приемливи изискванията на труд на работното си място и организацията на работния развой - към 60% от интервюираните. 20% ги правят оценка негативно, защото съгласно тях са свързани със здравословните им проблеми. Други 20% от интервюираните пък правят оценка изискванията си на труд като “отлични”.
Около една четвърт от работещите българи в насилствена поза - седнали или изправени на работното място, споделят, че към този момент са се появили евентуални опасности за здравословното им положение от тези условия на труд.