34% от децата в България са в риск от бедност
България е на второ място в Европа с най-вече деца в риск от беднотия (33,9%), като преди нас е единствено Румъния (41,5%). Процентът за България се е нараснал с 0,9 по отношение на година по-рано, a броят на деца, застрашени от беднотия, е почти 403 004. Почти една трета от тях (20%) живеят в семейства с три и повече деца. Сред застрашените групи попадат деца от маргинализирани или етнически общности и деца с увреждания, настанени в места за извънсемейна грижа. Данните са от годишния доклад „ Правата на децата: политическа воля или не? “, направен от общоевропейската мрежа Eurochild. В изследването са събрани индикатори в 26 страни.
Данните за Европейския съюз сочат, че 24,7% от децата са били изложени на риск от беднотия през миналата година. Наблюдава се усъвършенстване в 19 страни и утежняване в 8, като детската беднотия се среща най-много измежду страни, които чакат присъединение към Европейски Съюз.
Докладът преглежда и неналичието на подготовка в българските институции, чиято задача е да пазят децата. В Националната детска телефонна линия липсват готови чиновници, а в отделите за протекция на детето към момента има дефицит на личен състав, макар че в тези институции влизат към 2000 деца годишно. Поради това се действа само по сигнали, а не превантивно.
Младите в България са изложени всекидневно на необятно публикуваните дискриминационни настройки, дезинформация и подправени вести, както и тирада на омразата. Според отчета в страната ни липсва схващане за правата на децата, а позициите им по значими публични въпроси се омаловажават спрямо тези на възрастен човек, създавайки спънки за по-широкото им гражданско присъединяване. Освен неадекватността на институциите се следят и придвижвания против правата на децата, които не се вписват в визиите за „ обичайни публични правила “ или са представители на малцинства (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността).
В отчета се загатва и че близо 40% от 150 000 украински бежанци, които са влезнали в страната ни, са деца. Но под 10% от тях, или едвам 2200 деца, са записани в българската просветителна система. Сред компликациите при достъпа до обучение са езиковата преграда, невисок административен и финансов потенциал на доставчиците на услуги за записване, за навестяване на просветителна институция и поддръжка в учебната среда.
Сред позитивните акценти за страната са премахването на таксите за детски градини и ясли, увеличение на майчинските пари за втората година и данъчните облекчения за работещи родители. Откроен е и фокусът върху психологичното здраве на младежите и децата с психологични проблеми, заложен в Националната тактика за психологично здраве на жителите на Република България 2020-2030. В градове като София казусът с детските градини и ясли е дефицит тук-там за всички деца.
Eurochild предлага да бъде направено картографиране на потребностите на децата, с цел да може да се даде поддръжка още в учебните заведения. Пилотните начинания за справяне с бедността са избрани като неустойчиви в дълготраен проект.
От българска страна в изследването вземат участие " Надежда и домове за децата – клон България ", Ноу-хау център за различни грижи за деца – Нов български университет и Национална мрежа за децата, в качеството ѝ на член на Eurochild.
Данните за Европейския съюз сочат, че 24,7% от децата са били изложени на риск от беднотия през миналата година. Наблюдава се усъвършенстване в 19 страни и утежняване в 8, като детската беднотия се среща най-много измежду страни, които чакат присъединение към Европейски Съюз.
Докладът преглежда и неналичието на подготовка в българските институции, чиято задача е да пазят децата. В Националната детска телефонна линия липсват готови чиновници, а в отделите за протекция на детето към момента има дефицит на личен състав, макар че в тези институции влизат към 2000 деца годишно. Поради това се действа само по сигнали, а не превантивно.
Младите в България са изложени всекидневно на необятно публикуваните дискриминационни настройки, дезинформация и подправени вести, както и тирада на омразата. Според отчета в страната ни липсва схващане за правата на децата, а позициите им по значими публични въпроси се омаловажават спрямо тези на възрастен човек, създавайки спънки за по-широкото им гражданско присъединяване. Освен неадекватността на институциите се следят и придвижвания против правата на децата, които не се вписват в визиите за „ обичайни публични правила “ или са представители на малцинства (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността).
В отчета се загатва и че близо 40% от 150 000 украински бежанци, които са влезнали в страната ни, са деца. Но под 10% от тях, или едвам 2200 деца, са записани в българската просветителна система. Сред компликациите при достъпа до обучение са езиковата преграда, невисок административен и финансов потенциал на доставчиците на услуги за записване, за навестяване на просветителна институция и поддръжка в учебната среда.
Сред позитивните акценти за страната са премахването на таксите за детски градини и ясли, увеличение на майчинските пари за втората година и данъчните облекчения за работещи родители. Откроен е и фокусът върху психологичното здраве на младежите и децата с психологични проблеми, заложен в Националната тактика за психологично здраве на жителите на Република България 2020-2030. В градове като София казусът с детските градини и ясли е дефицит тук-там за всички деца.
Eurochild предлага да бъде направено картографиране на потребностите на децата, с цел да може да се даде поддръжка още в учебните заведения. Пилотните начинания за справяне с бедността са избрани като неустойчиви в дълготраен проект.
От българска страна в изследването вземат участие " Надежда и домове за децата – клон България ", Ноу-хау център за различни грижи за деца – Нов български университет и Национална мрежа за децата, в качеството ѝ на член на Eurochild.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ