България е на второ място в ЕС по дял на

България е на второ място в Европейски Съюз по дял на предпазените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Към 2020 година горските територии у нас, включени в Натура 2000, са над 57% от общата горска повърхност (данните са от Национална тактика за развиване на горския бранш в Република България за интервала до 2030 г.)  За съпоставяне междинният дял за Европейски Съюз е 18%.  Към 2021 година над 80 % от държавните гори са сертифицирани по FSC ®.  Те заемат 38,5 % от територията на страната и са в общо положително здравословно положение. Според данни на Изпълнителна организация по горите (ИАГ) за последните 100 години горите са нараснали територията си близо 2 пъти. За интервал от 60 г.  запасът им e повишен 3 пъти (от 243 млн. м 3 до 718 млн. м3 през 2020 г.) Само за последните 20 години записаното нарастване е с над 30 %.  Средната възраст на българските гори е 60 година, като за последните 10 години е остаряла със 7 години. Страната ни е водеща в Европа по биоразнообразие и съхранени гори.  България е изпълнила всички цели на Стратегията на Европейски Съюз за горите 2030 година по повод опазването на „ старите (първични) гори или гори във фаза на напреднала възраст “.   Трудности, свързани със стопанисването на горите ●  Горската пътна мрежа в страната е относително едва развита 7,9 м/х a, при 45- 50 м/ха в Австрия. Необходими са обилни вложения за създаване и поддръжка на подобаваща пътна инфраструктура в горските територии, която да подсигурява освен опазването на горите, само че да бъде и наложително изискване за разширение практиките за съвременен, безвреден и механизиран дърводобив. ●  Към момента дърводобивът у нас се счита за „ най слабото звено във веригата “, тъй като липсва работна ръка и машинизация. Нужно е в незабавен порядък да се търсят благоприятни условия за модернизацията и механизацията  посредством подобаващи финансови тласъци по механизмите на другите фондове и стратегии на Европейски Съюз. ●  Необходима е Национална горска инвентаризация по хармонизирани с Европейски Съюз способи, която да даде точна информация за ресурса на гори и дървесина на страната. Според някои специалисти годишния приръст от 14 млн.м3 е доста занижен. Не е изключено запасите в горите да са също подценени с към 10% и да надхвълят 800 млн м3. ●  Хомогенността на нашите гори (голяма част от тях са издънкови, култури или средновъзрастни букови насаждения) се възприема като проблем от лесовъдите. За да се промени структурата е нужна интервенция от страна на лесовъдите и дейна работа. ●  Застаряването на горите и неналичието на отгледни сечи усилва огромните нарушавания в тях и е причина за болести, пожари, ветровали и така нататък Смята се, че увеличението на устойчивостта на насажденията, повлияни от човешка активност, е допустимо единствено посредством лесовъдски намеси. Така се губят хиляди кубици дървесина и се забавя растежа на горите в тези зони. ●  Многофункционалното горско стопанство изисква средства, което значи, че там където дърводобивът е доста комплициран за реализация, само че е нужен за поддържане и възстановяване на положението на насажденията,  би трябвало да има тласъци, включително дотации за използване на най-сложни и сложни стопански лесовъдски системи. ●  Пожарната сигурност в горите се подценява. Годишно у нас пожарите обгръщат към 10 000 ха, което е сравнимо с окончателните етапи на възобновителните сеч. Пожарите са едно от най-страшните бедствия – по този метод се унищожават стотици хиляди скотски и растителни типове, биоразнообразие. Адекватната предварителна защита включва създаване на инфраструктира и навреме извеждане на плануваните лесовъдски мероприятия.   Причини за дефицита на дървесина 2022 година ●  Според последните информации на ИАГ количеството добита дървесина са незадоволителни. Спрямо 2018 година, когато са изпълнени плановете, тази година имаме закъснение с добива на дървесина от над  683 000 плътни куб. метра ( в т. ч. от държавните горски територии изоставането е с 392 хиляди плътни м3). ●  България все още е с непълен дърводобивен потенциал – главно заради липса дълготрайни контракти, водещи до липса на машинизация и липса на работна ръка. ●  Наложени са изкуствени ограничавания върху добива на дървесина отвън нормативната уредба – Заповед 49-398/16.09.2021г на служебния министър на земеделието Хр. Бозуков, за която учените, държавните специалисти и бизнесът смятат, че е потвърдено голословна и не е в полза на стопанисването на горите.   Предложения за справяне с казуса от бизнеса От Браншовата камара на дървообработващата и мебелна индустрия към този момент 2 година слагат намерено проблемите, свързани със стопанисването на горите. Ето и някои от предложенията, които биха могли да бъдат потребни за бранша. ●  Отпадане на всички ограничавания за рандеман, наложени отвън нормативната уредба и без да се основават на лесовъдската просвета и процедура, за гарантиране устойчивото ръководство горите, в това число анулация на Заповед 49 398/16.09.2021 година ●  Достигане до европейските практики съответствие ползване/прираст приблизително за Европа 75 %. За сравнение  в по-развитите страни доближава и до 90%, при 50 % за България. ●  Минимални промени в нормативната уредба за изсветляване на бранша и по-широката приложимост на машинизация в дърводобива промени в Наредбата за сечите и в Наредбата за възлагане на действия и продажба на дървесина. ●  Въвеждане на категоризация на сечищата, дърводобивните и дървопреработвателните сдружения. ●  Промяна в метода на обмисляне на лесовъдските намеси в посока положението на гората след тях. ●  Изграждане на инфраструктура в горите, гарантираща противопожарната сигурност и механизирания дърводобив. ●  Разработване и използване в къси периоди на Програма за основаване на горски култури за интензивно произвеждане на дървесина, както и рекултивационни залесявания от подобаващи дървесни типове с промишлена приложимост. ●  Активна работа от страна на всички заинтригувани по устойчивото ръководство на горите, слагането под строга отбрана на горите във фаза на напреднала възраст. ●  Прекратяване на противозаконните и нерегламентираните действия в горите, от които членовете на БКДМП са пострадали. Защитените територии у нас в числа Според Стратегията за биологично многообразие и Зелената договорка през последните години са оповестени за отбрана над 111 000 ха държавни и над 15 000 ха общински гори. Към днешна дата в страната има над 1 000 предпазени територии и обекти, измежду които 55 резервата, 344 естествени забележителности, 564 предпазени местности, 3 национални и 11 естествени парка, 35 поддържани резервата, 574 предпазени типове растения, 483 предпазени типове животни и 1646 предпазени дървета. 17 от резерватите в страната са оповестени за биосферни по програмата на UNESCO „ Човек и биосфера ”, а два от естествените обекти Национален парк „ Пирин ” и резерват „ Сребърна ” са включени в листата на UNESCO на Световното естествено завещание. Защитените зони за запазване на естествени местообитания и на дивата флора и фауна са 233 и покриват 30,3 % от територията на България (определяни по Директивата за местообитанията).