България е 6-а в Европа по внос на енергия от Персийския залив ИНФОГРАФИКА
България е на шесто място по дял на импортирана сила от страните в Персийския залив. Според разбор на американското издание NewYorkTimes, 23% от целия импорт на сила към страната ни е точно от района, който след взаимната офанзива на Съединени американски щати и Израел по Иран на 28 февруари, избухна в безпорядък.
Този дял възлиза на 5 милиарда $, съгласно изследването, основано на данните от Обсерваторията за икономическа трудност (бел. ред.Онлайн платформа за визуализация на данни, която наблюдава интернационалната търговия и проучва икономическия профил на страните посредством показателя на икономическата сложност).
Припомняме, че войната в Близкия изток спря по-голямата част от търговията с нефт и газ от района, принуждавайки страните, намиращи се на хиляди километри разстояние, да се оправят с неочакваното изгубване на енергийните си доставки.
Така, макар че не сме намесени в спора - всеки един от нас стартира да го усеща. Най-тежкият удар е по джоба ни. Само за дни цените на главните горива у нас скочиха с десетки евроцентове, а това при продължителна ескалация на напрежението в Близкия изток може съществено да увеличи цените и на други артикули и услуги.
Държавата ни даже вкара механизам за обезщетения за водачи точно поради покачващите се цени на горивата. Според профилирания уебсайт Fuelo, междинните цени у нас през днешния ден за дизел са 1,61€/литър, за бензин А95 - 1,44€/литър, а за А1000 - 1,66 евро на литър.
.webp )
*Данните са за 24.03.2026 година
Повишение с няколко цента от началото на войната има и при Пробан Бутана, който през днешния ден е на цена от 0,65€ за литър. Следете всекидневно цените на горивата тук:
Но освен страната ни е изправена пред това предизвикателство. Персийският залив е виновен за почти една пета от международните енергийни потребности и защото Иран на процедура блокира доставките, светът е обзет от енергийната рецесия, като някои страни усещат загубата доста по-остро.
Почти всички страни от Стария континент внасят малко или доста сила от района.
Дял на импортираната в Европа сила от Персийския залив за 2024 година (в %)
*Делът на Швейцария, Словакия и Босна и Херцеговина е под 1%
Европа обичайно е била по-малко подвластна от Персийския залив, в сравнение с Азия - континентът, който внася най-вече сила от района. Преди Старият континент е получавал по-голямата част от естествения си газ от Русия, само че през последните години разчита повече на Съединените щати и Норвегия.
Въпреки това страните от Европейския съюз са дали 540 милиарда $ за сила от Персийския залив. Това е с над 100 милиарда $ повече от Китай - страната, която харчи най-вече за сила от Персийския залив, и Съединени американски щати - вторите в класацията. Най-големите потребители в Европейски Съюз на нефт и газ от конфликтния регион са Нидерландия, които са платили 105 милиарда за 2024 година, следвани от Франция (74) и Германия (66).
Страните, които заплащат най-вече за сила от Персийския залив (в милиарда долари)
Русия е третият по величина производител на нефт в света и вторият по величина производител на газ, а продажбите на нейните енергийни артикули са доста лимитирани, до момента в който Москва продължава войната си в Украйна.
Настоящата рецесия идва в миг, когато европейските страни, изправени пред слаб стопански напредък, се пробват да възстановят индустриалните си бази и да се предпазят от конкуренцията от по-евтиния китайски експорт, написа NYT.
Изправени пред покачващите се цени след нападението си с Израел против Иран, Съединените щати краткотрайно анулираха санкциите върху съветския нефт, който сега е в морето, надявайки се по този метод да облекчат международните доставки и пазари. Европейският съюз не е подхванал сходни стъпки.
Но освен Европа разчита на доставки от страните в Перийския залив.
Както казахме, Азиатските страни са най-големите купувачи на сила от Персийския залив. През 2024 година близо 21 милиона барела нефт дневно са прекосявали през Ормузкия пролив, тесният проход, свързващ Персийския залив със света. Четири пети от този ресурс са отивали за Азия.
Пакистан мощно зависи от тези доставки, защото 81% от целия й импорт е напълно оттова. Държавата дори обмисля въвеждането на четиридневна работна седмица, както и отдалечено образование и работа, с цел да резервира енергийните си ресурси. Държавен фонд в Тайланд, който субсидира разходите за горива, когато цените им скочат, изпадна в недостиг този месец. Тези две страни са мощно наранени.
В Индия, където икономиката зависи от Близкия изток за към 40% от вноса на нефт в страната и 80% от газа, дефицитът на газ за готвене е съществено изпитание пред семействата. А в цяла Азия пасажерите остават блокирани, тъй като самолетните компании, чиито ресурси от самолетно гориво са изчерпани, са отменили хиляди полети.
Същото важи и за Китай, които - макар че делът им е едвам 35%, това се раванява на 413 милиарда $.
Африканските страни, както доста други страни в световния юг, биха могли да усетят неравномерно разстройствата. Сейшелските острови, островната страна край източното крайбрежие на Африка, внасят съвсем цялата си сила от страните от Персийския залив през 2024 година Мавриций има сходна взаимозависимост, а Нигерия, богата на нефт страна и член на петролния картел ОПЕК+, обичайно внася относително малко изкопаеми горива от Близкия изток.
Но с продължаването на войната, въздействието ѝ се усеща оттатък вноса на нефт и газ. Персийският залив е преобладаващ източник на торове, частично тъй като изобилието от сила в района е подтикнало развиването на заводи, които създават суровините за доста типове селскостопански химикали.
Продължителното покачване на цената на торовете може да принуди държавните управления в Южна Азия и Субсахарска Африка да субсидират разноските за развъждане на култури или по различен метод да следят покачването на цените на храните. Това би могло да усили дълговото задължение, което визира доста страни с по-ниски приходи.
Америките
Съединените щати са най-големият производител на нефт и газ в света. Това значи, че въздействието от прекъсването на търговията с сила от Близкия изток е много по-леко.
Но Съединените щати и други страни в района, които не внасят огромни количества от Персийския залив, към момента усещат стопански напън. Скокът на цените на петрола – до над 100 $ за барел през последните седмици – към този момент е повлиял на други съществени стопански фактори в района.
Уточнение: Страните от Персийския залив са: Кувейт, Ирак, Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Иран, а направеният световен разбор на износа на нефт от тези страни са в няколко категории: сурови нефтени масла (ХС 270900), битуминозни нефтени дестилати (ХС 271000), полутечен природен газ (ХС 271111), полутечен пропан (ХС 271112), втечнени бутани (ХС 271113) и втечнени нефтени газове (ХС 271119).
Този дял възлиза на 5 милиарда $, съгласно изследването, основано на данните от Обсерваторията за икономическа трудност (бел. ред.Онлайн платформа за визуализация на данни, която наблюдава интернационалната търговия и проучва икономическия профил на страните посредством показателя на икономическата сложност).
Припомняме, че войната в Близкия изток спря по-голямата част от търговията с нефт и газ от района, принуждавайки страните, намиращи се на хиляди километри разстояние, да се оправят с неочакваното изгубване на енергийните си доставки.
Така, макар че не сме намесени в спора - всеки един от нас стартира да го усеща. Най-тежкият удар е по джоба ни. Само за дни цените на главните горива у нас скочиха с десетки евроцентове, а това при продължителна ескалация на напрежението в Близкия изток може съществено да увеличи цените и на други артикули и услуги.
Държавата ни даже вкара механизам за обезщетения за водачи точно поради покачващите се цени на горивата. Според профилирания уебсайт Fuelo, междинните цени у нас през днешния ден за дизел са 1,61€/литър, за бензин А95 - 1,44€/литър, а за А1000 - 1,66 евро на литър.
*Данните са за 24.03.2026 година Повишение с няколко цента от началото на войната има и при Пробан Бутана, който през днешния ден е на цена от 0,65€ за литър. Следете всекидневно цените на горивата тук:
Но освен страната ни е изправена пред това предизвикателство. Персийският залив е виновен за почти една пета от международните енергийни потребности и защото Иран на процедура блокира доставките, светът е обзет от енергийната рецесия, като някои страни усещат загубата доста по-остро.
Почти всички страни от Стария континент внасят малко или доста сила от района.
Дял на импортираната в Европа сила от Персийския залив за 2024 година (в %)
*Делът на Швейцария, Словакия и Босна и Херцеговина е под 1% Европа обичайно е била по-малко подвластна от Персийския залив, в сравнение с Азия - континентът, който внася най-вече сила от района. Преди Старият континент е получавал по-голямата част от естествения си газ от Русия, само че през последните години разчита повече на Съединените щати и Норвегия.
Въпреки това страните от Европейския съюз са дали 540 милиарда $ за сила от Персийския залив. Това е с над 100 милиарда $ повече от Китай - страната, която харчи най-вече за сила от Персийския залив, и Съединени американски щати - вторите в класацията. Най-големите потребители в Европейски Съюз на нефт и газ от конфликтния регион са Нидерландия, които са платили 105 милиарда за 2024 година, следвани от Франция (74) и Германия (66).
Страните, които заплащат най-вече за сила от Персийския залив (в милиарда долари)
Русия е третият по величина производител на нефт в света и вторият по величина производител на газ, а продажбите на нейните енергийни артикули са доста лимитирани, до момента в който Москва продължава войната си в Украйна.
Настоящата рецесия идва в миг, когато европейските страни, изправени пред слаб стопански напредък, се пробват да възстановят индустриалните си бази и да се предпазят от конкуренцията от по-евтиния китайски експорт, написа NYT.
Изправени пред покачващите се цени след нападението си с Израел против Иран, Съединените щати краткотрайно анулираха санкциите върху съветския нефт, който сега е в морето, надявайки се по този метод да облекчат международните доставки и пазари. Европейският съюз не е подхванал сходни стъпки.
Но освен Европа разчита на доставки от страните в Перийския залив.
Както казахме, Азиатските страни са най-големите купувачи на сила от Персийския залив. През 2024 година близо 21 милиона барела нефт дневно са прекосявали през Ормузкия пролив, тесният проход, свързващ Персийския залив със света. Четири пети от този ресурс са отивали за Азия.
Пакистан мощно зависи от тези доставки, защото 81% от целия й импорт е напълно оттова. Държавата дори обмисля въвеждането на четиридневна работна седмица, както и отдалечено образование и работа, с цел да резервира енергийните си ресурси. Държавен фонд в Тайланд, който субсидира разходите за горива, когато цените им скочат, изпадна в недостиг този месец. Тези две страни са мощно наранени.
В Индия, където икономиката зависи от Близкия изток за към 40% от вноса на нефт в страната и 80% от газа, дефицитът на газ за готвене е съществено изпитание пред семействата. А в цяла Азия пасажерите остават блокирани, тъй като самолетните компании, чиито ресурси от самолетно гориво са изчерпани, са отменили хиляди полети.
Същото важи и за Китай, които - макар че делът им е едвам 35%, това се раванява на 413 милиарда $.
Африканските страни, както доста други страни в световния юг, биха могли да усетят неравномерно разстройствата. Сейшелските острови, островната страна край източното крайбрежие на Африка, внасят съвсем цялата си сила от страните от Персийския залив през 2024 година Мавриций има сходна взаимозависимост, а Нигерия, богата на нефт страна и член на петролния картел ОПЕК+, обичайно внася относително малко изкопаеми горива от Близкия изток.
Но с продължаването на войната, въздействието ѝ се усеща оттатък вноса на нефт и газ. Персийският залив е преобладаващ източник на торове, частично тъй като изобилието от сила в района е подтикнало развиването на заводи, които създават суровините за доста типове селскостопански химикали.
Продължителното покачване на цената на торовете може да принуди държавните управления в Южна Азия и Субсахарска Африка да субсидират разноските за развъждане на култури или по различен метод да следят покачването на цените на храните. Това би могло да усили дълговото задължение, което визира доста страни с по-ниски приходи.
Америките
Съединените щати са най-големият производител на нефт и газ в света. Това значи, че въздействието от прекъсването на търговията с сила от Близкия изток е много по-леко.
Но Съединените щати и други страни в района, които не внасят огромни количества от Персийския залив, към момента усещат стопански напън. Скокът на цените на петрола – до над 100 $ за барел през последните седмици – към този момент е повлиял на други съществени стопански фактори в района.
Уточнение: Страните от Персийския залив са: Кувейт, Ирак, Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Иран, а направеният световен разбор на износа на нефт от тези страни са в няколко категории: сурови нефтени масла (ХС 270900), битуминозни нефтени дестилати (ХС 271000), полутечен природен газ (ХС 271111), полутечен пропан (ХС 271112), втечнени бутани (ХС 271113) и втечнени нефтени газове (ХС 271119).
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ