България е на прага на сериозна кадрова криза в здравеопазването.

България е на прага на сериозна кадрова рецесия в опазването на здравето. Според последните данни на Националния статистически институт, броят на медицинските сестри в страната продължава да понижава, до момента в който броят на лекарите бележи лек растеж. Анализ на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) демонстрира, че едвам 1% от заетите в стопанската система са медицински сестри.
„ Да, сериозна точка доближаваме в действителност “, безапелационна е Петя Георгиева, икономист в ИПИ и създател на разбора. Според нея, казусът не се изчерпва единствено с броя на сестрите. „ Изобщо експертите по здравни грижи в България не са единствено сестрите – това са акушерки, фелдшери и други. “
Най-тежко се усеща неналичието на сестри в болничната помощ. „ В лечебните заведения този проблем е максимален. Почти всички лечебни заведения за търсят такива експерти “. Георгиева акцентира, че даже в централни лечебни заведения в столицата има изострен дефицит, а в общинските лечебни заведения ситуацията е още по-сериозно.
„ Когато тези експерти са малцина, те са мощно натоварени, не са задоволени от своята работа, не виждат вероятност и напущат “. Проблемът се ускорява и от обстоятелството, че все по-малко възпитаници избират да се образоват за медицински сестри, а още по-малко приключват и остават в специалността.
За разлика от персоналните лекари, при медицинските сестри няма ясно изразени районни разлики. „ Навсякъде ситуацията е извънредно тежко. Дори в столицата “. Причините за това са сложни – приключилите постоянно отпътуват в чужбина, защото там намират по-добри условия и възнаграждение.
Докато броят на лекарите леко пораства, Георгиева отбелязва значима разлика - сред младите лекари и тези, които към този момент са одобрени в специалността. Тя изясни, че лекарите имат дълъг и комплициран път на специализация, само че по-късно се радват на по-добри благоприятни условия за реализация и приходи.
„ Това е една доста ясна вероятност. За страдание, при медицинските сестри такава вероятност по-скоро не съществува. “
Проблемът със заплащането стои в основата на кадровия срив. „ Очевидно пазарът не взема решение казуса с дефицита. Каквито и хонорари да получават, те не са задоволителни “. Георгиева е безапелационна, че страната би трябвало да приоритизира бранша.
„ Трябва да се вземе решение – тези експерти би трябвало да бъдат приоритет. Заплащането им би трябвало да бъде приблизително положително “.
По думите ѝ това ще изпрати положителен сигнал към бъдещите възпитаници и студенти: „ Подобно на това, което се случи при учителите – когато се подвигнаха заплатите, специалността стартира да притегля положителни претенденти “.
Тежката възрастова конструкция също е притеснителна. „ Част от лечебните заведения имат доста възрастни медицински сестри, които безусловно не могат да се пенсионират, тъй като в случай че се откажат, цели отделения би трябвало да бъдат закрити “.
Според разбора на ИПИ и думите на Петя Георгиева, бъдещето на здравната система зависи от това какви ограничения ще бъдат взети през днешния ден. Решенията би трябвало да стартират със заплащането, само че не могат да спрат до такава степен – нужни са цялостни политики за привличане, образование и задържане на фрагменти.
„ Ако не се вземат ограничения в този момент – незабавно, този проблем няма да бъде решен “, заключи експертката от ИПИ.