България последна в ЕС по медийна грамотност
България е на последно място в Европейския съюз в класацията за 2021 година на Индекса за медийна просветеност. Страната заема 30 място в класацията от 35 европейски страни и се намира в една група с Гърция (27 място), Румъния (28 място), Сърбия (29 място), Турция (31 място) и Черна гора (32 място).
Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна просветеност за 2021 година, направен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът прави оценка евентуалната резистентност към разпространяването на подправени вести в 35 европейски страни, като се употребяват знаци за медийна независимост, обучение и доверие сред хората. Индексът се изготвя от 2017 година насам.
Лошото показване на България в показателя се дължи на ниските резултати по четивна просветеност в проучванията на PISA, неприятните оценки за свободата на медиите в интернационалните ранглисти на Freedom House и на " Репортери без граници “, както и на данните за ниско доверие сред хората. Страната реализира релативно по-добро показване по знаците за дял на популацията с висше обучение и е-участието на жителите в ръководството.
Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия са отпред в класацията за 2021 година. Тези страни имат най-голям капацитет да устоят на отрицателните резултати на подправените вести и дезинформацията в Европа заради високите равнища на качество на образованието, независимост на медиите и доверие сред хората. На последните места в класацията са Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания. Тези страни имат невисок капацитет да се оправят с резултатите на подправените вести и дезинформацията заради недостатъци в медийната независимост и качеството на образованието.
Изданието на Индекса за медийна просветеност за 2021 година се появява по време на двойна рецесия, когато пандемията се утежнява в допълнение от " инфодемията “ - потопът от подправени вести и дезинформация във връзка с болестта и оправянето с нея. Марин Лесенски, създател на проучването, споделя, че " инфодемията основава рецесия на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научните познания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да ръководят отговора на възходящата всеобхватна рецесия – здравна, обществена и икономическа “.
Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна просветеност за 2021 година, направен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът прави оценка евентуалната резистентност към разпространяването на подправени вести в 35 европейски страни, като се употребяват знаци за медийна независимост, обучение и доверие сред хората. Индексът се изготвя от 2017 година насам.
Лошото показване на България в показателя се дължи на ниските резултати по четивна просветеност в проучванията на PISA, неприятните оценки за свободата на медиите в интернационалните ранглисти на Freedom House и на " Репортери без граници “, както и на данните за ниско доверие сред хората. Страната реализира релативно по-добро показване по знаците за дял на популацията с висше обучение и е-участието на жителите в ръководството.
Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия са отпред в класацията за 2021 година. Тези страни имат най-голям капацитет да устоят на отрицателните резултати на подправените вести и дезинформацията в Европа заради високите равнища на качество на образованието, независимост на медиите и доверие сред хората. На последните места в класацията са Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания. Тези страни имат невисок капацитет да се оправят с резултатите на подправените вести и дезинформацията заради недостатъци в медийната независимост и качеството на образованието.
Изданието на Индекса за медийна просветеност за 2021 година се появява по време на двойна рецесия, когато пандемията се утежнява в допълнение от " инфодемията “ - потопът от подправени вести и дезинформация във връзка с болестта и оправянето с нея. Марин Лесенски, създател на проучването, споделя, че " инфодемията основава рецесия на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научните познания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да ръководят отговора на възходящата всеобхватна рецесия – здравна, обществена и икономическа “.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ