Благодатна за дезинформация: България е последна в ЕС и по медийна грамотност
България е на последно място в Европейския съюз по резистентност към разпространяването на подправени вести. От 35 страни, измежду които всички български и страните от Западните Балкани, по-зле от България (място 30) са единствено Турция, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония. (виж цялата ранглиста в края на текста)
България е в една група с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и Черна гора, само че първите две страни в действителност утежняват позициите си от 2017 година насам (и са станали сходни на България), до момента в който Турция усъвършенства своите (и единствена излиза от последната група в класацията).
Това са част от заключенията на Индекса за медийна просветеност за 2021 година, основан като инструмент за оценяване на това до каква степен европейските общества са податливи на това да възприемат и популяризират безрезервно така наречен пост-истини. Докладът се създава от 2017 година насам с оценка за положението през миналата година и наклонността е България да непрестанно и с ускоряващо се движение да утежнява индикаторите си.
Индексът се създава от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество - София, като се употребява знаци за медийна независимост, обучение и доверие сред хората. Двата положителните за България индикатори обаче са с дребна тежест в показателя (по 5%). Много повече тежи оценката за медийна независимост, като по 20% носи оценката в отчетите Freedom of the Press (на американската организация Freedom House) и Press Freedom Index (на основаната в Париж организация " Репортери без граници " ). Доверие в другите (т.е. доверието сред хората в обшеството, измерено от " Евростат " ) има 10% тежест за показателя. Най-голямо (общо 40%) е въздействието на заключенията на PISA (изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и едно от най-авторитетните в света), като единствено оценката за функционална просветеност при четене е с 30%.
От цитираните индикатори се вижда, че съвсем една четвърт (24.8%) от българите са с университетско обучение, само че това не е кой знае какво преимущество. В челните 20 страни в класацията единствено Чехия (21.7%) и Португалия (22.5%) са с по-нисък дял. Почти всички останали са с над 30% висшисти, а Англия и Ирландия са с близо и над 40%. Що се отнася до доверието към заобикалящите ги, българите са с индикатор 4 (при 0 най-малък и 10 пункта максимален) по показателя на " Евростат ".
Изданието на Индекса за медийна просветеност за 2021 година се появява по време на двойна рецесия, когато пандемията от Ковид-19 се утежнява в допълнение от " инфодемията " - потопът от подправени вести и дезинформация във връзка с болестта и оправянето с нея, се споделя в формалното известие. Марин Лесенски, създател на проучването, споделя, че " инфодемията основава рецесия на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научни познания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да ръководят отговорът на възходящата всеобхватна рецесия - здравна, обществена и икономическа ".
Качеството на образованието е основен фактор за установяване на устойчивостта против дезинформация, тъй като проучвания сочат, че по-образованите хора усещат, че управляват живота си в по-голяма степен, не вярвят толкоз доста в лесни решения и имат по-добри аналитични умения. Затова и по-добро функцинонално обучение и в частност такова за медийна просветеност се предлага пред търсенето на решение на казуса посредством регулации. Но и образованието не е панацея и не можа да се оправи със всички случаи, тъй като въздействат и фактори като да вземем за пример склонността към потвърждаване или политическата поляризация, която зарежда и поддържа дезинформацията.
Пандемията стана мотив и за развихряне на " инфодемия ", създаваща рецесия на доверието. Тя подкопава вярата в медицинските и научни познания и институции, които са на първaта линия на отбрана в здравната рецесия. Тя основава и рецесия на доверието в ръководството, което е належащо да ръководи реагирането на възходящата всеобхватна рецесия - здравна, обществена и икономическа, се показва още от създателите.
Те напомнят, че в предходен собствен отчет за Индекса на медийната просветеност бяха отбелязали, че позицията на страните в него зависи от доверието на обществата им в учени и публицисти.
България е в една група с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и Черна гора, само че първите две страни в действителност утежняват позициите си от 2017 година насам (и са станали сходни на България), до момента в който Турция усъвършенства своите (и единствена излиза от последната група в класацията).
Това са част от заключенията на Индекса за медийна просветеност за 2021 година, основан като инструмент за оценяване на това до каква степен европейските общества са податливи на това да възприемат и популяризират безрезервно така наречен пост-истини. Докладът се създава от 2017 година насам с оценка за положението през миналата година и наклонността е България да непрестанно и с ускоряващо се движение да утежнява индикаторите си.
Индексът се създава от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество - София, като се употребява знаци за медийна независимост, обучение и доверие сред хората. Двата положителните за България индикатори обаче са с дребна тежест в показателя (по 5%). Много повече тежи оценката за медийна независимост, като по 20% носи оценката в отчетите Freedom of the Press (на американската организация Freedom House) и Press Freedom Index (на основаната в Париж организация " Репортери без граници " ). Доверие в другите (т.е. доверието сред хората в обшеството, измерено от " Евростат " ) има 10% тежест за показателя. Най-голямо (общо 40%) е въздействието на заключенията на PISA (изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и едно от най-авторитетните в света), като единствено оценката за функционална просветеност при четене е с 30%.
От цитираните индикатори се вижда, че съвсем една четвърт (24.8%) от българите са с университетско обучение, само че това не е кой знае какво преимущество. В челните 20 страни в класацията единствено Чехия (21.7%) и Португалия (22.5%) са с по-нисък дял. Почти всички останали са с над 30% висшисти, а Англия и Ирландия са с близо и над 40%. Що се отнася до доверието към заобикалящите ги, българите са с индикатор 4 (при 0 най-малък и 10 пункта максимален) по показателя на " Евростат ".
Изданието на Индекса за медийна просветеност за 2021 година се появява по време на двойна рецесия, когато пандемията от Ковид-19 се утежнява в допълнение от " инфодемията " - потопът от подправени вести и дезинформация във връзка с болестта и оправянето с нея, се споделя в формалното известие. Марин Лесенски, създател на проучването, споделя, че " инфодемията основава рецесия на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научни познания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да ръководят отговорът на възходящата всеобхватна рецесия - здравна, обществена и икономическа ".
Качеството на образованието е основен фактор за установяване на устойчивостта против дезинформация, тъй като проучвания сочат, че по-образованите хора усещат, че управляват живота си в по-голяма степен, не вярвят толкоз доста в лесни решения и имат по-добри аналитични умения. Затова и по-добро функцинонално обучение и в частност такова за медийна просветеност се предлага пред търсенето на решение на казуса посредством регулации. Но и образованието не е панацея и не можа да се оправи със всички случаи, тъй като въздействат и фактори като да вземем за пример склонността към потвърждаване или политическата поляризация, която зарежда и поддържа дезинформацията.
Пандемията стана мотив и за развихряне на " инфодемия ", създаваща рецесия на доверието. Тя подкопава вярата в медицинските и научни познания и институции, които са на първaта линия на отбрана в здравната рецесия. Тя основава и рецесия на доверието в ръководството, което е належащо да ръководи реагирането на възходящата всеобхватна рецесия - здравна, обществена и икономическа, се показва още от създателите.
Те напомнят, че в предходен собствен отчет за Индекса на медийната просветеност бяха отбелязали, че позицията на страните в него зависи от доверието на обществата им в учени и публицисти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ