България е на последно място в ЕС по справяне с корупцията
България е на последно място в Европейски Съюз по равнище на справяне с корупцията. Това оповестиха на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция от Асоциация "Прозрачност без граници " при представянето на резултатите от интернационалния Индекс за усещане на корупцията за 2020 година. Изследването се разгласява годишно от 1995 година и отразява разбори, оценки и усещания по отношение на равнището на корупция съгласно представителите на бизнеса, локалните и задграничните анализатори в съответните страни. То се прави въз основата на самостоятелни проучвания.
Тази позиция в показателя съгласно "Прозрачност без граници " значи, че България се оправя най-зле в границите на Европейски Съюз с казуса "корупция ". Страната ни е с показател 44 и дружно с Унгария и Румъния се подрежда на последно място измежду държавите-членки. В международен проект България е на 69-то място.
Изследователите показаха, че показателят е направен в конктеста на рецесията с COVID-19, която е откроила казуса с неглижирането на обществените системи и е станала мотив за ограничение на отчетността на институциите и възпрепятстване на гражданския надзор.
Глобално 2/3 от страните са с показател под 50, което значи съществуване на систематичен проблем с корупцията, като демонстрира нищожен или съвсем никакъв прогрес при оправянето с корупцията, изясни Калин Славов.
В Европейски Съюз най-сериозна отрицателна наклонност се отбелязва в Унгария, която от 55 точки през 2012 година в този момент е с показател 44. Дания, Финландия, Швеция и Швейцария са отличници по справяне с корупцията. Средният показател за Европейски Съюз е 64.
По думите на Славов някои проучвания към този момент приказват и за "авторитарен нюанс в метода на ръководство на страната, който за жалост ни държи на такива ниски равнища за справяне с корупцията ". Той добави, че това се случва на фона на страни като Естония, Чехия и Гърция, които усъвършенстват резултатите си в показателя.
Ваня Нушева разяснява, че страните, в които равнището на корупция е по-високо, настройката на ръководещите елити е да лимитират цивилен права и да не съблюдават демократичните стандарти в ръководството. Тя означи, че нарушаването на цивилен права под предтекст за справяне с рецесията COVID-19, не може да бъде подминато с безмълвие.
Според Огнян Минчев България се намира на последна позиция по справяне с корупцията от към 20 години. Като по думите му това може би се дължи на събитието, че не са правени институционални промени у нас.
Изследването приключва с рекомендации, които могат да спомагат за ограничение на корупцията съгласно Ваня Нушева. Насоките, които имат общ темперамент, поради спецификата на проучването, са четири - усилване на публичния контрол над институците; обезпечаване на транспарантни и съответни процедури за публични поръки и средства; отбрана на демокрацията и поощряване на гражданското участие; обезпечаване на пълностоен достъп до информация.
Тази позиция в показателя съгласно "Прозрачност без граници " значи, че България се оправя най-зле в границите на Европейски Съюз с казуса "корупция ". Страната ни е с показател 44 и дружно с Унгария и Румъния се подрежда на последно място измежду държавите-членки. В международен проект България е на 69-то място.
Изследователите показаха, че показателят е направен в конктеста на рецесията с COVID-19, която е откроила казуса с неглижирането на обществените системи и е станала мотив за ограничение на отчетността на институциите и възпрепятстване на гражданския надзор.
Глобално 2/3 от страните са с показател под 50, което значи съществуване на систематичен проблем с корупцията, като демонстрира нищожен или съвсем никакъв прогрес при оправянето с корупцията, изясни Калин Славов.
В Европейски Съюз най-сериозна отрицателна наклонност се отбелязва в Унгария, която от 55 точки през 2012 година в този момент е с показател 44. Дания, Финландия, Швеция и Швейцария са отличници по справяне с корупцията. Средният показател за Европейски Съюз е 64.
По думите на Славов някои проучвания към този момент приказват и за "авторитарен нюанс в метода на ръководство на страната, който за жалост ни държи на такива ниски равнища за справяне с корупцията ". Той добави, че това се случва на фона на страни като Естония, Чехия и Гърция, които усъвършенстват резултатите си в показателя.
Ваня Нушева разяснява, че страните, в които равнището на корупция е по-високо, настройката на ръководещите елити е да лимитират цивилен права и да не съблюдават демократичните стандарти в ръководството. Тя означи, че нарушаването на цивилен права под предтекст за справяне с рецесията COVID-19, не може да бъде подминато с безмълвие.
Според Огнян Минчев България се намира на последна позиция по справяне с корупцията от към 20 години. Като по думите му това може би се дължи на събитието, че не са правени институционални промени у нас.
Изследването приключва с рекомендации, които могат да спомагат за ограничение на корупцията съгласно Ваня Нушева. Насоките, които имат общ темперамент, поради спецификата на проучването, са четири - усилване на публичния контрол над институците; обезпечаване на транспарантни и съответни процедури за публични поръки и средства; отбрана на демокрацията и поощряване на гражданското участие; обезпечаване на пълностоен достъп до информация.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ