Фармаиндустрията: Иновативните терапии не достигат достатъчно бързо до българите
България е на пето място в района по напредък и размер на пазара на рецептурни медикаменти и доста високо ползване. Това сподели Александра Боско, общоприет управител на IQVIA за Румъния, България и Молдова, по време на XII годишна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведена от „ Капитал “ и HealthPR с медийното партньорство на Zdrave.net.
По думите й се чака напредък с над 9%, което значи, че пациентите имат достъп до нови медикаменти. Налице е обаче и закъснение от към 700 дни при утвърждението на новите медикаменти за реимбурсиране. С 19% по-високо у нас е и доплащането от пациента за медикаменти по отношение на междинното за Европейски Съюз, а делът на разноските за опазване на здравето от Брутният вътрешен продукт изостава, сподели още Александра Боско.
Според изпълнителния шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев през последните 5 години достъпът до новаторски лечения в България се е подобрил с помощта на новаторските фармакомпании, които работят сполучливо с българските управляващи. „ Около 50% от позволените за приложимост новаторски медикаменти в Европейски Съюз се възстановяват у нас “, сподели Денев.
Д-р Алина Кулчеа, изпълнителен шеф на Amgen за Румъния и България, очерта целите на промишлеността за района – акцент има в онкология, сърдечно-съдови болести, редки заболявания. В тези области има ефикасни новаторски лечения, само че те би трябвало да доближават до пациентите задоволително бързо. Препоръчват се стъпки за ускорение на този развой, както и по-често актуализиране на листата на редките заболявания, прецизиране на критериите за достъп и други
Представителите на фарма промишлеността изрично обявиха, че в България няма предвидимост във връзка с медикаментите. Механизмът за възобновяване на разноските на здравната каса оказва напън най-много върху новаторските компании. При сходен механизъм в Румъния се е стигнало до неналичието на 2000 медикаменти през годините и към този момент е въведен предел от 25% за новаторските медикаменти и 15% за генеричните, сподели доктор Кулчеа.
Ксения Пуркович, шеф клъстер „ Балкани “, AstraZeneca, сподели, че би трябвало да се обезпечи идентичен достъп на пациентите до терапия, без значение къде живеят. Отворени сме за разискване на разнообразни механизми за достъп на пациента, само че и за разискване на въздействието на лекарствения артикул. В България има предпочитание на здравните управляващи за разискване и търсене на решения, посочи тя.
„ В Испания се награждават вложенията, до момента в който в България се санкционират, сподели още Ксения Пуркович.
Добри образци за здравна политика показа Сезар Фернандес от АstraZeneсa Испания, който описа за испанския проект Profarma 2025-2026 в неговия регулаторен подтекст. Това е дългогодишна стратегия на испанското държавно управление, която прави оценка индустриалното, реимбурсното и комерсиалното наличие на фармацевтичните компании. Той застъпва концепцията фирмите със стратегически вложения в страната да получават понижение в наложителните отстъпки, прилагани в обществените продажби. За реимбурсираните медикаменти отстъпката е 2%, само че тя може да се понижи въз основа на рейтинга на компанията в Profarma. Планът усъвършенства достъпността до новаторски лечения и предизвиква вложенията в произвеждане в страната.
Д-р Славейко Джамбазов, създател на НТА, акцентира обстоятелството, че в последните години здравният бюджет в България се усилва – доближава 500 млн. евро, вложенията са по-високи, само че поради застаряването на популацията ще са нужни от ден на ден средства в идващите години. Колкото по-висок е Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, толкоз по-висока е продължителността на живота, сочат данни на СЗО. За възстановяване резултатите в опазването на здравето – увеличение на годините живот в положително здраве, са нужни ограничения като ранна диагностика, скрининги, верен асортимент на пациентите за другите лечения.
Резултатите от изследването „ Разходите на българите за здраве “, предоставено от “Капитал ” на IPSOS, показа социологът Ирина Митова от IPSOS Bulgaria. То включва 1000 участници и изследва съществени здравни настройки. Румъния и България са водещи измежду страните от Европейски Съюз в настройката „ Винаги се пробвам самичък да намеря информация вместо да разгадавам на това, което ми споделя лекарят “, както и при настройката „ Искам да имам повече надзор върху здравето си “. 60% от българите вървят постоянно на годишен профилактичен обзор. Една от 5 визити при доктор се заплащат от пациента, а при проучванията – от 1 от 6 до 1 от 3. Половината приети в болница споделят, че са доплащали за нещо по време на лекуването, изясни Ирина Митова. Всеки 2-ри българин пие медикаменти, а към 30% вземат хранителни добавки. Средно по 200 лева е общият персонален разход за медикаменти месечно. „ Отправната точка за всички диалози за нововъведения и положителни практики би трябвало да е здравната просвета и нуждата от политика по тематиката “, сподели Ирина Митова.
По думите й се чака напредък с над 9%, което значи, че пациентите имат достъп до нови медикаменти. Налице е обаче и закъснение от към 700 дни при утвърждението на новите медикаменти за реимбурсиране. С 19% по-високо у нас е и доплащането от пациента за медикаменти по отношение на междинното за Европейски Съюз, а делът на разноските за опазване на здравето от Брутният вътрешен продукт изостава, сподели още Александра Боско.
Според изпълнителния шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев през последните 5 години достъпът до новаторски лечения в България се е подобрил с помощта на новаторските фармакомпании, които работят сполучливо с българските управляващи. „ Около 50% от позволените за приложимост новаторски медикаменти в Европейски Съюз се възстановяват у нас “, сподели Денев.
Д-р Алина Кулчеа, изпълнителен шеф на Amgen за Румъния и България, очерта целите на промишлеността за района – акцент има в онкология, сърдечно-съдови болести, редки заболявания. В тези области има ефикасни новаторски лечения, само че те би трябвало да доближават до пациентите задоволително бързо. Препоръчват се стъпки за ускорение на този развой, както и по-често актуализиране на листата на редките заболявания, прецизиране на критериите за достъп и други
Представителите на фарма промишлеността изрично обявиха, че в България няма предвидимост във връзка с медикаментите. Механизмът за възобновяване на разноските на здравната каса оказва напън най-много върху новаторските компании. При сходен механизъм в Румъния се е стигнало до неналичието на 2000 медикаменти през годините и към този момент е въведен предел от 25% за новаторските медикаменти и 15% за генеричните, сподели доктор Кулчеа.
Ксения Пуркович, шеф клъстер „ Балкани “, AstraZeneca, сподели, че би трябвало да се обезпечи идентичен достъп на пациентите до терапия, без значение къде живеят. Отворени сме за разискване на разнообразни механизми за достъп на пациента, само че и за разискване на въздействието на лекарствения артикул. В България има предпочитание на здравните управляващи за разискване и търсене на решения, посочи тя.
„ В Испания се награждават вложенията, до момента в който в България се санкционират, сподели още Ксения Пуркович.
Добри образци за здравна политика показа Сезар Фернандес от АstraZeneсa Испания, който описа за испанския проект Profarma 2025-2026 в неговия регулаторен подтекст. Това е дългогодишна стратегия на испанското държавно управление, която прави оценка индустриалното, реимбурсното и комерсиалното наличие на фармацевтичните компании. Той застъпва концепцията фирмите със стратегически вложения в страната да получават понижение в наложителните отстъпки, прилагани в обществените продажби. За реимбурсираните медикаменти отстъпката е 2%, само че тя може да се понижи въз основа на рейтинга на компанията в Profarma. Планът усъвършенства достъпността до новаторски лечения и предизвиква вложенията в произвеждане в страната.
Д-р Славейко Джамбазов, създател на НТА, акцентира обстоятелството, че в последните години здравният бюджет в България се усилва – доближава 500 млн. евро, вложенията са по-високи, само че поради застаряването на популацията ще са нужни от ден на ден средства в идващите години. Колкото по-висок е Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, толкоз по-висока е продължителността на живота, сочат данни на СЗО. За възстановяване резултатите в опазването на здравето – увеличение на годините живот в положително здраве, са нужни ограничения като ранна диагностика, скрининги, верен асортимент на пациентите за другите лечения.
Резултатите от изследването „ Разходите на българите за здраве “, предоставено от “Капитал ” на IPSOS, показа социологът Ирина Митова от IPSOS Bulgaria. То включва 1000 участници и изследва съществени здравни настройки. Румъния и България са водещи измежду страните от Европейски Съюз в настройката „ Винаги се пробвам самичък да намеря информация вместо да разгадавам на това, което ми споделя лекарят “, както и при настройката „ Искам да имам повече надзор върху здравето си “. 60% от българите вървят постоянно на годишен профилактичен обзор. Една от 5 визити при доктор се заплащат от пациента, а при проучванията – от 1 от 6 до 1 от 3. Половината приети в болница споделят, че са доплащали за нещо по време на лекуването, изясни Ирина Митова. Всеки 2-ри българин пие медикаменти, а към 30% вземат хранителни добавки. Средно по 200 лева е общият персонален разход за медикаменти месечно. „ Отправната точка за всички диалози за нововъведения и положителни практики би трябвало да е здравната просвета и нуждата от политика по тематиката “, сподели Ирина Митова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ