България е на път доброволно да се откаже от милиарди

България е на път непринудено да се откаже от милиарди финансиране по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) поради предизборни решения в бранш енергетика.

Часове преди Народното събрание (НС) да излезе във почивка, депутатите отхвърлиха разглеждането на актуализацията на Пътната карта за климатична индиферентност, която беше част от седмичната стратегия преди " предизборната " почивка, която стартира другата седмица.

Приемането на картата е основно изискване за идващото заплащане по Плана за възобновяване и резистентност. Документът е този, който регламентира уговорките на страната за замяната на въглищните мощности в енергийния микс с ток от възобновими източници (ВЕИ).

На фона на митингите на енергетици и миньори и невижданото им включване в парламентарното съвещание, депутатите отложиха разглеждането на основния документ.

В същото време народните представители утвърдиха и предложение на ГЕРБ, съгласно което от 2024 година до 2028 година всяка година бюджетът ще отпуска по 250 млн. лева за рекултивация на терени в Мини " Марица Изток ".

Първоначално предлагането предвиждаше сумата да е 200 млн. лева за период от пет години. Но от Движение за права и свободи желаеха сумата да е по 250 млн. лв. на година, като срокът да се понижи на 4 години. Средствата са предопределени за рекултивация, само че от ПП-ДБ предизвестиха, че това може да бъде възприето от Европейската комисия като непозволена държавна помощ. " Марица Изток " е държавна компания, а траншове към компании от бюджета се считат за непозволени съгласно европейските правила - в случай че Европейска комисия не позволи категорично изключение.

Българска социалистическа партия пък прикани за изцяло преразглеждане на " Зелената договорка " и отдръпване на пътната карта за климатична индиферентност за нова актуализация.

Депутатите отложиха още веднъж и либерализацията на пазара на ток за битовите клиенти. Това е още един ангажимент, който България е поела по ПВУ. Датата 1 януари 2026 година е част от Плана за възобновяване и резистентност, утвърден от Европейската комисия, по който страната ни има право на безплатни 5,7 милиарда евро, напомня Mediapool.

Засега депутатите отсрочват либеразлизацията с една година – до юли 2025 година.

Така второто заплащане от 1,2 милиарда лв. по ПВУ продължава да зависи от приемането на четири закона:
разпоредбите за избор на Антикорупционна комисия;
Законът за отбрана на лицата, които подават сигнали;

Законът за персоналния банкрут - за който Кирил Петков упрекна " лобито на частните правосъдни реализатори " в пробутване на свои ползи през ГЕРБ;

" Пътната карта за енергетиката " (всъщност става дума за наредби, свързани с Пътната карта за климатична индиферентност, които би трябвало да се одобряват след нейното одобрение през октомври 2023 г.).

Преди ден някогашният министър председател акад. Николай Денков предизвести, че до момента в който не се осъществят промените, които се изискват по ПВУ – заплащания няма да има.

От думите му стана ясно, че ГЕРБ и Движение за права и свободи блокират приемането на законите, като ги забавят в отрасловите парламентарните комисии. Единствено картата за климатична индиферентност имаше късмет да бъде гласувана на пленарното съвещание, само че на фона на митингите на енергетици и миньори, разглеждането ѝ беше отсрочено.

България изостава с повече от една година от крайния период, в който трябваше да извърши дилемите си по.

Според първичния проект - към този момент трябваше да има и още две заплащания, само че и по тези два стадия има съществено закъснение в осъществяването.