ЕС слага край на тайните заплати през 2026 година
България е на път да изпусне периода за въвеждане на директивата за бистрота
Скоро на пазара на труда към този момент няма да чувате въпроса " Каква заплата получавате сега? " Благодарение на нова Директива на Европейския съюз, работодателите ще бъдат задължени да афишират авансово диапазона на възнаграждение за всяка позиция, което ще даде същинска преговорна мощ на претендентите за работа.
От 7 юни 2026 година работодателите в целия Европейски съюз, в това число и в България, ще би трябвало да оповестяват възнаграждението или неговия диапазон още преди изявлението за работа. Целта е освен да се подсигуряват транспарантни договаряния, само че и да се отстрани дискриминирането в заплащането сред половете.
По данни на Евростат за 2023 година дамите в България получават с 13.5% по-ниски хонорари от мъжете, като в частния бранш тази разлика е двойно по-голяма от тази в публичния. Директивата нападна точно този проблем, като осветлява скритите до момента практики при образуването на заплатите.
" Тази информация се дава по подобен метод, че да се подсигуряват осведомени и транспарантни договаряния за заплащането, като да вземем за пример в оповестена публикация за свободно работно място, преди изявлението за работа или по различен метод ", гласи текстът на директивата.
Особено значима смяна е експлицитната възбрана работодателите да задават въпроси по отношение на заплащането по време на " настоящо трудово правно отношение или предишни трудови правни отношения " на претендента. Това ще ограничи публикуваната процедура да се дефинира заплатата на база предходното заплащане, което постоянно води до задълбочаване на неравенствата.
България закъснява с транспонирането на директивата
Въпреки че директивата влезе в действие още през 2023 година с гратисен интервал до 7 юни 2026 година, България съвсем не е напреднала по въпроса. Едва неотдавна общественото министерство е основало междуведомствена работна група за разработване на нужните законодателни промени.
Любопитен факт е, че страната ни в действителност не е подкрепила финалния вид на директивата. От Министерството на труда и обществената политика показват, че " България поддържа задачите на директивата за подсилване на използването на правилото за равно възнаграждение на дамите и мъжете за еднакъв труд, само че не поддържа нейния текст ".
Основното несъгласие е, че директивата доста уголемява обсега на работодателите с нови отговорности, без да регистрира характерното състояние на дребните и междинните предприятия. Въпреки това, страната ни е длъжна да я приложи и работната група би трябвало да предложи промени в законодателството до края на 2025 година.
Напрежение сред синдикати и работодатели
Новата инструкция към този момент провокира съществени несъгласия сред синдикатите и работодателските организации.
" В момента българските служащи са добре предпазени от законодателството и директивата единствено ще сътвори спомагателна административна тежест за бизнеса ", разяснява Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), представен от " Mediapool ".
От своя страна, синдикатите упрекват бизнес асоциациите, че интензивно се пробват да подкопаят директивата по време на транспонирането ѝ. " Директивата е доста значима за нас, само че напредъкът в работната група е сложен и муден, тъй като работодателите се опълчват на измененията ", декларира Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Големите компании ще разгласяват отчети за разликите в заплащането
Директивата планува и поетапно въвеждане на отговорности за докладване. От юни 2027 година фирмите с над 250 служащи ще би трябвало да разгласяват годишно данни за: разликата в заплащането сред половете, медианните разлики, каузи на чиновниците получаващи спомагателни хонорари и други индикатори.
За компаниите със 150-249 служащи отчетите ще са на всеки три години, а тези със 100-149 чиновници ще разгласяват първите си данни през 2031 година.
Ако се откри разлика в заплащането сред мъжете и дамите от най-малко 5% за която и да е категория служащи без справедливи аргументи, фирмите ще бъдат задължени да подхващат коригиращи ограничения, евентуално с намесата на Главната ревизия по труда.
Опитът в други европейски страни
Опитът от други страни-членки на Европейски Съюз демонстрира, че говоренето за заплати към момента е тематика табу в доста елементи на Европа. Във Франция 45% от компаниите се тормозят от последствията на директивата, а в Испания едвам 13.6% от фирмите вършат обществени заплатите на всички чиновници.
В Чехия, където разликата в заплащането сред половете е 18%, над 60% от фирмите към момента не дават отговор на условията на директивата. В Австрия обстановката е сходна, с 19% разлика в заплащането и едвам 11% от компаниите, които са се занимавали интензивно с подготовката за новите условия.
Литва е постигнала по-значителен прогрес, като условието за изтъкване на предлаганата заплата в обявите за работа към този момент е значително изпълнено, съгласно локалната Държавна ревизия по труда.
Въпреки другите темпове на използване, специалистите са единомислещи, че директивата има капацитета да промени радикално метода, по който действа трудовият пазар, да понижи дискриминирането и да насърчи по-справедливи практики при установяване на заплатите.
Скоро на пазара на труда към този момент няма да чувате въпроса " Каква заплата получавате сега? " Благодарение на нова Директива на Европейския съюз, работодателите ще бъдат задължени да афишират авансово диапазона на възнаграждение за всяка позиция, което ще даде същинска преговорна мощ на претендентите за работа.
От 7 юни 2026 година работодателите в целия Европейски съюз, в това число и в България, ще би трябвало да оповестяват възнаграждението или неговия диапазон още преди изявлението за работа. Целта е освен да се подсигуряват транспарантни договаряния, само че и да се отстрани дискриминирането в заплащането сред половете.
По данни на Евростат за 2023 година дамите в България получават с 13.5% по-ниски хонорари от мъжете, като в частния бранш тази разлика е двойно по-голяма от тази в публичния. Директивата нападна точно този проблем, като осветлява скритите до момента практики при образуването на заплатите.
" Тази информация се дава по подобен метод, че да се подсигуряват осведомени и транспарантни договаряния за заплащането, като да вземем за пример в оповестена публикация за свободно работно място, преди изявлението за работа или по различен метод ", гласи текстът на директивата.
Особено значима смяна е експлицитната възбрана работодателите да задават въпроси по отношение на заплащането по време на " настоящо трудово правно отношение или предишни трудови правни отношения " на претендента. Това ще ограничи публикуваната процедура да се дефинира заплатата на база предходното заплащане, което постоянно води до задълбочаване на неравенствата.
България закъснява с транспонирането на директивата
Въпреки че директивата влезе в действие още през 2023 година с гратисен интервал до 7 юни 2026 година, България съвсем не е напреднала по въпроса. Едва неотдавна общественото министерство е основало междуведомствена работна група за разработване на нужните законодателни промени.
Любопитен факт е, че страната ни в действителност не е подкрепила финалния вид на директивата. От Министерството на труда и обществената политика показват, че " България поддържа задачите на директивата за подсилване на използването на правилото за равно възнаграждение на дамите и мъжете за еднакъв труд, само че не поддържа нейния текст ".
Основното несъгласие е, че директивата доста уголемява обсега на работодателите с нови отговорности, без да регистрира характерното състояние на дребните и междинните предприятия. Въпреки това, страната ни е длъжна да я приложи и работната група би трябвало да предложи промени в законодателството до края на 2025 година.
Напрежение сред синдикати и работодатели
Новата инструкция към този момент провокира съществени несъгласия сред синдикатите и работодателските организации.
" В момента българските служащи са добре предпазени от законодателството и директивата единствено ще сътвори спомагателна административна тежест за бизнеса ", разяснява Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), представен от " Mediapool ".
От своя страна, синдикатите упрекват бизнес асоциациите, че интензивно се пробват да подкопаят директивата по време на транспонирането ѝ. " Директивата е доста значима за нас, само че напредъкът в работната група е сложен и муден, тъй като работодателите се опълчват на измененията ", декларира Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Големите компании ще разгласяват отчети за разликите в заплащането
Директивата планува и поетапно въвеждане на отговорности за докладване. От юни 2027 година фирмите с над 250 служащи ще би трябвало да разгласяват годишно данни за: разликата в заплащането сред половете, медианните разлики, каузи на чиновниците получаващи спомагателни хонорари и други индикатори.
За компаниите със 150-249 служащи отчетите ще са на всеки три години, а тези със 100-149 чиновници ще разгласяват първите си данни през 2031 година.
Ако се откри разлика в заплащането сред мъжете и дамите от най-малко 5% за която и да е категория служащи без справедливи аргументи, фирмите ще бъдат задължени да подхващат коригиращи ограничения, евентуално с намесата на Главната ревизия по труда.
Опитът в други европейски страни
Опитът от други страни-членки на Европейски Съюз демонстрира, че говоренето за заплати към момента е тематика табу в доста елементи на Европа. Във Франция 45% от компаниите се тормозят от последствията на директивата, а в Испания едвам 13.6% от фирмите вършат обществени заплатите на всички чиновници.
В Чехия, където разликата в заплащането сред половете е 18%, над 60% от фирмите към момента не дават отговор на условията на директивата. В Австрия обстановката е сходна, с 19% разлика в заплащането и едвам 11% от компаниите, които са се занимавали интензивно с подготовката за новите условия.
Литва е постигнала по-значителен прогрес, като условието за изтъкване на предлаганата заплата в обявите за работа към този момент е значително изпълнено, съгласно локалната Държавна ревизия по труда.
Въпреки другите темпове на използване, специалистите са единомислещи, че директивата има капацитета да промени радикално метода, по който действа трудовият пазар, да понижи дискриминирането и да насърчи по-справедливи практики при установяване на заплатите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ