Статистиката: Държим първенството в еврозоната по инфлация
България е преди всичко измежду страните от еврозоната по инфлация, демонстрират данни на Национален статистически институт и на европейската статистическа работа Евростат. Годишната инфлация в България към края на октомври е 5,3%, а междинната инфлация за страните от еврозоната е 2,1 на 100. Оказва се, че инфлацията в страната ни е над два пъти по-висока от междинната за страните от еврозоната, където влизаме от 1 януари 2026 година
Трябва да бъде маркирано, че нашата инфлация от 5,3 на 100 е пресметната на база потребителската кошница на българите. А инфлацията в еврозоната е пресметната на база потребителската кошница на страните от Европейския съюз. Измерена посредством потребителската кошница на Европейски Съюз инфлацията в България е малко по-ниска – 3,8 на 100. Но инфлацията съгласно нашата потребителска кошница отразява по-точно какво е отражението на измененията на цените върху джоба на потребителите.
Някои икономисте се опитваха да убедят хората, че влизането в еврозоната има минимално въздействие върху цените и обясняваха какво е покачването на цените в другите страни от Европейски Съюз директно след приемане на еврото. Но съгласно други икономисти влизането в еврозоната води да трайно повишаване на цените, за нескончаем интервал от време. А растежът на цените стартира още преди приемане на еврото. Данните на Национален статистически институт и на Евростат демонстрират, че втората група икономисти са по-точни в прогнозата си. Защото високата инфлация връхлетя България няколко месеца преди влизането ни в еврозоната.
В конвергентния отчет на Европейската централна банка за готовността на България за приемане на еврото, бяха употребявани данни за инфлацията до месец април. Тогава инфлацията беше изкуствено свалена, в това число с няколко решения на Министерски съвет – за цените на БДЖ, цените за възобновяване на персонални карти и таксата за болничен престой. Но незабавно измежду това, от месец май насам, инфлацията бързо нараства. В резултат малко преди влизането ни в еврозоната инфлацията ни е най-високата измежду страните с единната валута.
Най-близо до нас по инфлация е Естония с 4,5%, а по-късно са Латвия с 4,2%, Хърватия и Австрия с по 4 на 100. Инфлацията в България е в пъти по-висока, в сравнение с в страните от еврозоната с минимум повишаване на цените. В Кипър годишната инфлация е единствено 0,3%, във Франция е 0,9%, а в Италия е 1,3%.
Повишението на цените на храните и безалкохолните питиета в България е по-високо от общото равнище на инфлацията – 6,4 на 100, демонстрират данните на Национален статистически институт. Поскъпването на чая, кафето и какаото е с над 20 на 100 за година, а повишаването на плодовете е с 19,3 на 100. Поскъпването на какаото на интернационалните пазари е единствено една от аргументите за повишаване на цените в България. Според последните налични данни, оповестени от КНСБ, какаото в България е поскъпнало с 20,1%, а приблизително за страните от Европейски Съюз покачването на цените е с 15,8 на 100. Поскъпването на шоколада в България е с 27%, а приблизително за страните от Европейски Съюз повдигането на цените на шоколада е с 17,9 на 100. Оказва се, че шоколадът в България нараства доста повече, в сравнение с в други страни от Европейски Съюз. Повишението на цените без обосновани стопански фактори не е позволено. Но няма информация от държавните контролни органи да вършат инспекция за цените на шоколада. Комисията за защита на конкуренцията прави разбор на пазара на млечни артикули, само че и в тази тенденция резултати още няма.
В сферата на услугите най-вече са поскъпнали туристическите пътувания – с над 26 на 100 за година, ветеринарните услуги – с 22,5 на 100, и бръснаро-фризьорските услуги – с над 18 на 100.
Натрупаната инфлация за последните три години (октомври 2025 година по отношение на октомври 2022 г.) е 13,5%, а за последните пет години (октомври 2025 година по отношение на октомври 2020 г.) е 41,5%.
Трябва да бъде маркирано, че нашата инфлация от 5,3 на 100 е пресметната на база потребителската кошница на българите. А инфлацията в еврозоната е пресметната на база потребителската кошница на страните от Европейския съюз. Измерена посредством потребителската кошница на Европейски Съюз инфлацията в България е малко по-ниска – 3,8 на 100. Но инфлацията съгласно нашата потребителска кошница отразява по-точно какво е отражението на измененията на цените върху джоба на потребителите.
Някои икономисте се опитваха да убедят хората, че влизането в еврозоната има минимално въздействие върху цените и обясняваха какво е покачването на цените в другите страни от Европейски Съюз директно след приемане на еврото. Но съгласно други икономисти влизането в еврозоната води да трайно повишаване на цените, за нескончаем интервал от време. А растежът на цените стартира още преди приемане на еврото. Данните на Национален статистически институт и на Евростат демонстрират, че втората група икономисти са по-точни в прогнозата си. Защото високата инфлация връхлетя България няколко месеца преди влизането ни в еврозоната.
В конвергентния отчет на Европейската централна банка за готовността на България за приемане на еврото, бяха употребявани данни за инфлацията до месец април. Тогава инфлацията беше изкуствено свалена, в това число с няколко решения на Министерски съвет – за цените на БДЖ, цените за възобновяване на персонални карти и таксата за болничен престой. Но незабавно измежду това, от месец май насам, инфлацията бързо нараства. В резултат малко преди влизането ни в еврозоната инфлацията ни е най-високата измежду страните с единната валута.
Най-близо до нас по инфлация е Естония с 4,5%, а по-късно са Латвия с 4,2%, Хърватия и Австрия с по 4 на 100. Инфлацията в България е в пъти по-висока, в сравнение с в страните от еврозоната с минимум повишаване на цените. В Кипър годишната инфлация е единствено 0,3%, във Франция е 0,9%, а в Италия е 1,3%.
Повишението на цените на храните и безалкохолните питиета в България е по-високо от общото равнище на инфлацията – 6,4 на 100, демонстрират данните на Национален статистически институт. Поскъпването на чая, кафето и какаото е с над 20 на 100 за година, а повишаването на плодовете е с 19,3 на 100. Поскъпването на какаото на интернационалните пазари е единствено една от аргументите за повишаване на цените в България. Според последните налични данни, оповестени от КНСБ, какаото в България е поскъпнало с 20,1%, а приблизително за страните от Европейски Съюз покачването на цените е с 15,8 на 100. Поскъпването на шоколада в България е с 27%, а приблизително за страните от Европейски Съюз повдигането на цените на шоколада е с 17,9 на 100. Оказва се, че шоколадът в България нараства доста повече, в сравнение с в други страни от Европейски Съюз. Повишението на цените без обосновани стопански фактори не е позволено. Но няма информация от държавните контролни органи да вършат инспекция за цените на шоколада. Комисията за защита на конкуренцията прави разбор на пазара на млечни артикули, само че и в тази тенденция резултати още няма.
В сферата на услугите най-вече са поскъпнали туристическите пътувания – с над 26 на 100 за година, ветеринарните услуги – с 22,5 на 100, и бръснаро-фризьорските услуги – с над 18 на 100.
Натрупаната инфлация за последните три години (октомври 2025 година по отношение на октомври 2022 г.) е 13,5%, а за последните пет години (октомври 2025 година по отношение на октомври 2020 г.) е 41,5%.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




