Историкът проф. Келбечева за последствията от аварията в Чернобил през 1986 г.
България е на осмо място в Европа по степен на радиационно замърсяване в резултат на нуклеарната повреда в атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 година По-стряскащото е, че страната ни държи първото печално място по струпване на йод в щитовидните жлези на децата и по струпване на цезий в телата на жителите след нуклеарния гърмеж. Тази констатация направи в предаването „ Кой приказва “ по Дарик историкът проф. Евелина Келбечева.
Тя цитира отчет на Научния комитет за проучване на действието на атомната радиация към Организация на обединените нации от 1988 година за следствията от „ Чернобил “. Ядрената повреда в атомната електроцентрала стана на 26 април 1986 година и провокира прекосяването на радиоактивен облак над огромни елементи от Съветския съюз - в този момент територии на Беларус, Украйна и Русия. В резултат на най-голямата нуклеарна повреда в историята милиони са наранени от радиацията. Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са умряли от болести, породени от радиацията.
Проф. Келбечева посочи, че има и втори сериозен неуспех, който се е отразил върху живота и здравето на българското население година след нуклеарната повреда.
„ През пролетта и лятото на 1987 година млеката и млечните артикули, както и месата и месни артикули доближават равнище на радиоактивност, което надвишава равнищата по време на повредата. Появява се втори радиационен пик. Причината за неговото пораждане е, че макар предизвестията, през есента и зимата на 1986 година у нас се вкарват инфектираните фуражи. А това е нещо, което е можело да бъде предотвратено “, сподели проф. Келбечева.
Така на процедура животните са се хранили с радиационен фураж, а българите са се хранели с месо и млечни артикули от тези животни.
Проф. Келбечева дефинира държанието на ръководещите тогава България като „ честен дебилизъм “, цитирайки проф. Димитър Вацов.
„ Властите доста добре са знаели какво се случва и дори са създали всичко за себе си, само че макар че са знаели и че са имали материални благоприятни условия, не са го създали за личното си население. Този честен дебилизъм демонстрира и характера на режима и същността на хората, които са ни управлявали “, сподели тя.
По това време отпред на страната е властническия комунистически водач Тодор Живков.
Проф. Келбечева добави, че Управлението за сигурност и защита (УБО), което е съсредоточено само и единствено да опази властващите тогава в България, са забранили на тях и на техните фамилии да се хранят с храни, внасяни извън. Имали са лични стопанства, от които са се хранели единствено представителите на номенклатурата. Това обаче е било спестено на българското население.
„ Това беше една дъждовна пролет (деня на повредата – бел. ред.) и най-случайно ми позвъниха от Австрия. Питаха ни по какъв начин сме. Питаха ме какво става. Казаха ми, че на тях са им сменили пясъка за децата в детските площадки преди няколко дни. Ние не знаехме какво става “, изясни историкът.
Тя посочи, че до момента в който дни наред в България управляващите са мълчали за голямата повреда, едвам на 30 април – четири дни след случая, по мрачно, тогавашният дипломат на Съюз на съветските социалистически републики посещава Тодор Живков в резиденцията му в Банкя и на същия ден сутринта стартират акциите на Управлението за сигурност и защита, с цел да се вземат незабавни ограничения, само че не да бъде предпазено българското население, а с цел да може най-висшият ешалон да бъде избавен.
„ Розата на ветровете минава през България и тя е една от най-засегнатите страни “, изясни проф. Келбечева.
Тя посочи, че първата появила се публично информация в българската преса излиза 11 дни след повредата. На 7 май се разгласява неугледно каре на четвъртите страници във вестниците с информация, че „ нещо нищожно се е случило “ в Чернобил.
„ След като на 7 май се появява за първи път в българската преса, на 30 април стартират незабавно измерванията на радиационния фонд и се основава непрекъсната комисия за повреди и се взимат незабавни и радикални ефикасни ограничения за най-висшия ешалон, отпред с Тодор Живков, който лъже, че той най-вече е потърпевш от повредата, тъй като се разхождал из планината “, сподели проф. Келбечева.
И добави: „ Това, което е значимо да се види, е безспорното противоречие в продължаващите неистини на тези правоимащи, които управляваха България “.
Историкът изясни, че в „ най-голямата пакост “ е методът, по който се разказва комунистическият режим в учебниците по история през днешния ден.
Тя цитира отчет на Научния комитет за проучване на действието на атомната радиация към Организация на обединените нации от 1988 година за следствията от „ Чернобил “. Ядрената повреда в атомната електроцентрала стана на 26 април 1986 година и провокира прекосяването на радиоактивен облак над огромни елементи от Съветския съюз - в този момент територии на Беларус, Украйна и Русия. В резултат на най-голямата нуклеарна повреда в историята милиони са наранени от радиацията. Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са умряли от болести, породени от радиацията.
Проф. Келбечева посочи, че има и втори сериозен неуспех, който се е отразил върху живота и здравето на българското население година след нуклеарната повреда.
„ През пролетта и лятото на 1987 година млеката и млечните артикули, както и месата и месни артикули доближават равнище на радиоактивност, което надвишава равнищата по време на повредата. Появява се втори радиационен пик. Причината за неговото пораждане е, че макар предизвестията, през есента и зимата на 1986 година у нас се вкарват инфектираните фуражи. А това е нещо, което е можело да бъде предотвратено “, сподели проф. Келбечева.
Така на процедура животните са се хранили с радиационен фураж, а българите са се хранели с месо и млечни артикули от тези животни.
Проф. Келбечева дефинира държанието на ръководещите тогава България като „ честен дебилизъм “, цитирайки проф. Димитър Вацов.
„ Властите доста добре са знаели какво се случва и дори са създали всичко за себе си, само че макар че са знаели и че са имали материални благоприятни условия, не са го създали за личното си население. Този честен дебилизъм демонстрира и характера на режима и същността на хората, които са ни управлявали “, сподели тя.
По това време отпред на страната е властническия комунистически водач Тодор Живков.
Проф. Келбечева добави, че Управлението за сигурност и защита (УБО), което е съсредоточено само и единствено да опази властващите тогава в България, са забранили на тях и на техните фамилии да се хранят с храни, внасяни извън. Имали са лични стопанства, от които са се хранели единствено представителите на номенклатурата. Това обаче е било спестено на българското население.
„ Това беше една дъждовна пролет (деня на повредата – бел. ред.) и най-случайно ми позвъниха от Австрия. Питаха ни по какъв начин сме. Питаха ме какво става. Казаха ми, че на тях са им сменили пясъка за децата в детските площадки преди няколко дни. Ние не знаехме какво става “, изясни историкът.
Тя посочи, че до момента в който дни наред в България управляващите са мълчали за голямата повреда, едвам на 30 април – четири дни след случая, по мрачно, тогавашният дипломат на Съюз на съветските социалистически републики посещава Тодор Живков в резиденцията му в Банкя и на същия ден сутринта стартират акциите на Управлението за сигурност и защита, с цел да се вземат незабавни ограничения, само че не да бъде предпазено българското население, а с цел да може най-висшият ешалон да бъде избавен.
„ Розата на ветровете минава през България и тя е една от най-засегнатите страни “, изясни проф. Келбечева.
Тя посочи, че първата появила се публично информация в българската преса излиза 11 дни след повредата. На 7 май се разгласява неугледно каре на четвъртите страници във вестниците с информация, че „ нещо нищожно се е случило “ в Чернобил.
„ След като на 7 май се появява за първи път в българската преса, на 30 април стартират незабавно измерванията на радиационния фонд и се основава непрекъсната комисия за повреди и се взимат незабавни и радикални ефикасни ограничения за най-висшия ешалон, отпред с Тодор Живков, който лъже, че той най-вече е потърпевш от повредата, тъй като се разхождал из планината “, сподели проф. Келбечева.
И добави: „ Това, което е значимо да се види, е безспорното противоречие в продължаващите неистини на тези правоимащи, които управляваха България “.
Историкът изясни, че в „ най-голямата пакост “ е методът, по който се разказва комунистическият режим в учебниците по история през днешния ден.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ