С близо 30 процента се е повишила цената на хляба
България е на осмо място измежду страните от Европейския съюз по повишаване на хляба
Статистика на Евростат - европейската статистическа работа сочи, че за последните месеци, след началото на войната в Украйна, най-голямото нарастване на цените на хляба в границите на Европейски Съюз е в страните от Централна и Източна Европа. При това България е на осмо място измежду страните по повишаване, с близо 30 на 100 по-висока цена на насъщния сред август 2021 и август 2022 година, предава .
Мариана Кукушева – ръководител на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите разяснява, че въпреки от юли тази година да е в действие нулева ставка на Данък добавена стойност - за хляба и за брашното, той се начислява след всички останали разноски в сектора - най-вече ток и природен газ, само че също по този начин има нарастване и на заплатите и осигурителните вноски.
" Заради терзанията от цените на енергоносителите през идващите месеци - до края на годината и по-късно, огромна част от производителите могат да се опитат да изпреварят неналичието на обезщетения за промишлеността и превантивно да вдигнат цената на хляба ", разясни още Мариана Кукушева. " На процедура, цената на най-масовия тип самун у нас е по-ниска ", споделя тя.
" До към 1.5 млн. тона пшеница всяка година влизат в оборота на производителите на самун и хлебни произведения ", добавя Кукушева. По думите ѝ, мит e както обстоятелството, че Добруджа е " житницата " на България, по този начин и този, че качеството на творби всеобщ самун у нас е ниско.
В последните близо 10 години, към 65-75 % от пшеницата в България се създава в региона на Тракия, а не на Добруджа.
Ниското качество на зърното – с незадоволително глутен (ниско число на протеина), се дължи на неприятна грижа към реколтата или това, че се отглежда в необлагодетелствани региони, или на аномалии в природата.
Около 420 са производителите на хлебни и сладкарски произведения в България, над 10 хиляди са заетите в бранша.
Статистика на Евростат - европейската статистическа работа сочи, че за последните месеци, след началото на войната в Украйна, най-голямото нарастване на цените на хляба в границите на Европейски Съюз е в страните от Централна и Източна Европа. При това България е на осмо място измежду страните по повишаване, с близо 30 на 100 по-висока цена на насъщния сред август 2021 и август 2022 година, предава .
Мариана Кукушева – ръководител на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите разяснява, че въпреки от юли тази година да е в действие нулева ставка на Данък добавена стойност - за хляба и за брашното, той се начислява след всички останали разноски в сектора - най-вече ток и природен газ, само че също по този начин има нарастване и на заплатите и осигурителните вноски.
" Заради терзанията от цените на енергоносителите през идващите месеци - до края на годината и по-късно, огромна част от производителите могат да се опитат да изпреварят неналичието на обезщетения за промишлеността и превантивно да вдигнат цената на хляба ", разясни още Мариана Кукушева. " На процедура, цената на най-масовия тип самун у нас е по-ниска ", споделя тя.
" До към 1.5 млн. тона пшеница всяка година влизат в оборота на производителите на самун и хлебни произведения ", добавя Кукушева. По думите ѝ, мит e както обстоятелството, че Добруджа е " житницата " на България, по този начин и този, че качеството на творби всеобщ самун у нас е ниско.
В последните близо 10 години, към 65-75 % от пшеницата в България се създава в региона на Тракия, а не на Добруджа.
Ниското качество на зърното – с незадоволително глутен (ниско число на протеина), се дължи на неприятна грижа към реколтата или това, че се отглежда в необлагодетелствани региони, или на аномалии в природата.
Около 420 са производителите на хлебни и сладкарски произведения в България, над 10 хиляди са заетите в бранша.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ