България е на опашката“ в Европа по дял на компаниите,

България е „ на опашката “ в Европа по дял на фирмите, които рапортуват потреблението на изкуствен интелект в активността си. Това демонстрира ранглиста, направена от на водача в застраховането на търговски заеми на световно равнище и у нас - Allianz Trade. Според анализаторите по този индикатор страната ни се подрежда на 28-мо от общо 32 места. Данните демонстрират, че към края на 2024 година у нас едвам 6,5% от предприятията разчитат на AI технологии. Въпреки че делът им се е нараснал съвсем двойно по отношение на миналата година, той остава доста под междинното равнище за Европа (13,5%) и е в пъти по-нисък от индикаторите за Съединени американски щати и Китай. Освен това до момента в който в България и в Европа като цяло изкуственият разсъдък се употребява главно от огромни компании, в Съединени американски щати той към този момент намира приложение в работата на над 40% от дребните и междинни бизнеси.

С най-хубави темпове при въвеждане на AI технологиите на Стария континент се показва Дания, където към този момент близо 30% от фирмите употребяват такива решения. На идващите места се подреждат Швеция, Белгия и Финландия с равнища към 25%. На последните места в класацията, след България са Босна и Херцеговина, Полша, Турция и Румъния, където фирмите, работещи с изкуствен интелект, са даже под 5%.

„ Изоставането във въвеждането на изкуствен интелект, нови технологии и роботизация слага под въпрос конкурентоспособността освен на българския бизнес, само че и на неговите търговски сътрудници в Европа. Това, наред с други настоящи провокации в световната икономическа среда, като разразяващите си търговски войни, покачва риска за фирмите. В този миг е значимо да се направи навременна, трезва оценка и да се работи на разнообразни равнища за повишение на стабилността в изискванията на бързи и динамични промени. Един от инструментите, които българските компании могат да употребяват, е застраховката на търговски заеми. “, разяснява Камелия Попова, шеф на Euler Hermes за България, която към този момент развива активност под комерсиалната марка Allianz Trade.

В настрана, настоящо проучване анализаторите на Allianz Trade обръщат внимание точно и на изоставането на Европа в областта на роботизацията. Макар някои страни на Стария континент да имат мощни обичаи, сега те губят движение в конкуренцията с Китай, където през 2024 година са конфигурирани 51% от всички индустриални роботи в света. На второ място по този индикатор се подрежда Япония, а на трето – Съединени американски щати. Най-активна във инсталирането на индустриални роботи в Европа остава Германия, следвана от Италия и Франция. Въпреки това на Стария континент през 2024 година са проработили общо едвам 17% от всички такива машини в света.

Германия и още няколко европейски страни имат постоянни позиции и мощни обичаи както в потреблението, по този начин и в производството на роботи, само че те остават по-скоро профилирани в избрани промишлености, се отбелязва в проучването на Allianz Trade. В това време Китай набира от ден на ден скорост и затвърждава безапелационно водачеството си и в двете посоки.

Така съгласно анализаторите на Allianz Trade Европа е сложена под сериозен напън както от страна на одобрени съперници в промишлеността, по този начин и от нови играчи на световно равнище, родени в софтуерната екосистема с взрива към изкуствения разсъдък. В тези условия са нужни незабавни ограничения за отстояване позициите, тъй като точно роботиката може да увеличи продуктивност, да помогне за справяне с демографските провокации и дефицита на работна ръка в Европа, и по този начин да отбрани нейния промишлен суверенитет. В противоположен случай районът ще понесе съществени загуби и на това поле, както се случи с автомобилната промишленост, предизвестяват още анализаторите.

Според тях незабавни ограничения би трябвало да се подхващат в пет съществени посоки – правене и използване на пътна карта за развиването на роботиката в Европа, обезпечаване на вложения за софтуерни стартъпи в региона, редуциране на процеса сред разработка и въвеждане на нововъведенията, форсиране на образованието и повишението на квалификацията на работната мощ, възстановяване на регулаторната рамка в сферата. Това ще даде късмет на Европа да остане на картата на роботизацията и да се нарежда сполучливо на световен пазар, който през 2030 година се чака да доближи мащаб от над 100 милиарда щ.д.