Да се изписват антибиотици при грип е крайно вредно – защо у нас лошата практика продължава?
България е на едно от водещите места по използването на антибиотици на глава от популацията, изпреварвана от Кипър, Гърция и Румъния. У нас се използват 2.5 пъти по-големи количества антибиотици спрямо Нидерландия и Швеция, до момента в който заболеваемостта от бактериални инфекции у нас не се разграничава с такива мащаби.
„ Това е обвързвано с държанието, както на пациентите, по този начин и на фармацевтите. В последните 5 години сме на водещи места в тази ранглиста. Най-важната причина е доста лесният достъп до медикаменти – всеки може да отиде до аптека да си купи каквото си желае лекарство, без значение дали му е предписано или не. “
Това разяснява в студиото на „ Добро утро, Европа “ доктор Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна стопанска система, която е обобщила данни по тематиката.
Другата причина, е че доста постоянно лекарите изписват антибиотици без съществено здравно съображение. Оправданието може да бъде, че желаят да се презастраховат, да не разкарват пациента повторно, да не го натоварват да прави характерни проучвания дали са нужни антибиотици или не.
„ Не ги упреквам, само че основава това държание основава чувството у пациента, че доста от проблемите им се лекуват с антибиотици “, сподели Георгиева.
В други страни използват в пъти по-малко антибиотици, само че това не значи, че хората там са по-болни от нас , уточни тя.
По думите ѝ антимикробната устойчивост е огромният риск за общественото здраве.
Когато се образуват резистентни варианти на бактерии към избран антибиотик, той просто излиза от приложимост. Науката няма с какво да го замести, тя не се движи със същата скорост.
Центърът за предварителна защита на болесттите е открил, че равнищата на приложимост на антибиотици са относително едни и същи през годините. Най-ниска е използването в скандинавските страни, в Нидерландия, Австрия.
„ Там системите на опазване на здравето не подтикват самолечението и лесния достъп до медикаменти “, изясни Георгиева.
„ Ние доплащаме ужасно доста за лекарствени артикули, здравната система предписва медикаментите, само че ние би трябвало да плащаме за тях “, сподели още тя.
Електронните предписания ще оказват помощ за намаляването на използването на антибиотици, само че това не е задоволително и е належащо пациентите да имат по-критично отношение, мисли Георгиева.
„ Да не изписват антибиотици при вирусни инфекции, това е извънредно нездравословно. Те не оказват помощ, не правят нищо “, акцентира тя.
Според нея децата са доста сериозен консуматор на антибиотици поради страха на родителите.
„ Това е обикновено, предстоящо, само че тук зависи и от позицията на лекаря, те би трябвало да дефинират лекуването. То зависи от педиатрите “, сподели още Георгиева.
По нейните думи би трябвало да има засилен надзор в аптеките върху продажбата на антибиотици .
Целия диалог вижте във видеото.
„ Това е обвързвано с държанието, както на пациентите, по този начин и на фармацевтите. В последните 5 години сме на водещи места в тази ранглиста. Най-важната причина е доста лесният достъп до медикаменти – всеки може да отиде до аптека да си купи каквото си желае лекарство, без значение дали му е предписано или не. “
Това разяснява в студиото на „ Добро утро, Европа “ доктор Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна стопанска система, която е обобщила данни по тематиката.
Другата причина, е че доста постоянно лекарите изписват антибиотици без съществено здравно съображение. Оправданието може да бъде, че желаят да се презастраховат, да не разкарват пациента повторно, да не го натоварват да прави характерни проучвания дали са нужни антибиотици или не.
„ Не ги упреквам, само че основава това държание основава чувството у пациента, че доста от проблемите им се лекуват с антибиотици “, сподели Георгиева.
В други страни използват в пъти по-малко антибиотици, само че това не значи, че хората там са по-болни от нас , уточни тя.
По думите ѝ антимикробната устойчивост е огромният риск за общественото здраве.
Когато се образуват резистентни варианти на бактерии към избран антибиотик, той просто излиза от приложимост. Науката няма с какво да го замести, тя не се движи със същата скорост.
Центърът за предварителна защита на болесттите е открил, че равнищата на приложимост на антибиотици са относително едни и същи през годините. Най-ниска е използването в скандинавските страни, в Нидерландия, Австрия.
„ Там системите на опазване на здравето не подтикват самолечението и лесния достъп до медикаменти “, изясни Георгиева.
„ Ние доплащаме ужасно доста за лекарствени артикули, здравната система предписва медикаментите, само че ние би трябвало да плащаме за тях “, сподели още тя.
Електронните предписания ще оказват помощ за намаляването на използването на антибиотици, само че това не е задоволително и е належащо пациентите да имат по-критично отношение, мисли Георгиева.
„ Да не изписват антибиотици при вирусни инфекции, това е извънредно нездравословно. Те не оказват помощ, не правят нищо “, акцентира тя.
Според нея децата са доста сериозен консуматор на антибиотици поради страха на родителите.
„ Това е обикновено, предстоящо, само че тук зависи и от позицията на лекаря, те би трябвало да дефинират лекуването. То зависи от педиатрите “, сподели още Георгиева.
По нейните думи би трябвало да има засилен надзор в аптеките върху продажбата на антибиотици .
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ