13% от българите страдат от хронично бъбречно заболяване -
България е на едно от първите места в Европа по периодичност на болестта - 13% от хората у нас имат ХБЗ. Необходимо е да се вземат незабавни ограничения за ранно диагностициране и навременно лекуване на пациентите.
Проф. доктор Емил Паскалев, ръководител на Българското сдружение по нефрология (БДН) и шеф на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лекуване към УМБАЛ „ Александровска “ показа данни за обсега на хроничното бъбречно заболяване и тежестта му върху обществото и здравната система.
Информацията беше огласена по време на полемика на тематика „ Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България “, в рамките на съвещанието на Комисията по опазването на здравето към 47-то Народно заседание, по самодейност на Българското сдружение по нефрология (БДН), се проведе
Целта бе да се разиска тежестта на болестта върху обществото и здравната система, както и да се подхващат съответни ограничения, в това число и основаването на Национална скринингова стратегия.
„ Хроничното бъбречно заболяване протича постепенно, напредва постепенно и ние, изправени пред редица други провокации в здравната ни система в последните години, не съумяваме да отдадем нужното внимание на това заболяване, при което неведнъж се стига до трансплантация “, сподели ръководителят на Комисията по опазването на здравето доцент доктор Антон Тонев при откриването на полемиката.
Повече от 840 милиона души в света имат хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). Това е към 80% повече от броя на хората с диабет и към 10 пъти повече от броя на хората с рак. През 2019 година ХБЗ е 10-та водеща причина за гибел в международен мащаб и се чака до 2040 година да стане 5-та, заяви проф. Емил Паскалев.
Диабетът и артериалната хипертония (АХ) са двете най-чести аргументи за развиване на ХБЗ. Диабетът е причина за 38% от случаите на ХБЗ, а АХ за 28% от тях. Важно е тези пациенти да наблюдават бъбречната си функционалност най-малко 1 път в годината, тъй като ранните стадии на ХБЗ могат да бъдат обратими.
Ако се диагностицира прекомерно късно и не се лекува, ХБЗ може да прогресира до бъбречна непълнота и единственото решение е диализа или бъбречна трансплантация , които са мощно инвазивни и изтощителни за пациентите и водят до обилни разноски за здравните системи, сподели нефрологът и акцентира, че страните в Европа харчат милиарди долари за заболяването всяка година. През 2021 година единствено за пет европейски страни общите годишни разноски за ХБЗ варират сред 3,2% и 5,6% от съответните им годишни национални бюджети за опазване на здравето.
Проф. Паскалев показа и фармако-икономическите характерности на ХБЗ. Данните сочат, че консервативното лекуване е обвързвано с минимален финансов запас. Освен това актуалната терапия може да отсрочи времето до терминална бъбречна непълнота и диализа с близо 7 години.
Два пъти повече средства са нужни за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, само че действително не може да се оцени финансово позитивния факт, че 82% от тези пациенти работят, заплащат здравен налог, могат и имат деца. Най-голям финансов запас е нужен за диализно лекуване. Така да вземем за пример разноските в България за лекуване с хрониодиализа на приблизително 3500 пациенти единствено по амбулаторна процедура „ Хрониодиализа “ за 2020 година надвишават 97 млн. лева, сподели той.
„ ХБЗ би трябвало да бъде предпочитано за публичното опазване на здравето за възстановяване живота на доста хора, живеещи с заболяването и отбрана на тези, които са изложени на риск от градация “, акцентира проф. доктор Емил Паскалев.
Кои ограничения би трябвало да бъдат здравен приоритет
Създаване на Национална скринингова стратегия за хронично бъбречно заболяване
Включване на ХБЗ в годишните профилактични прегледи
Създаване на национална политика за бъбречните трансплантации
Генералният шеф на Националната пациентска организация (НПО) доктор Станимир Хасърджиев означи, че ХБЗ е сериозен проблем за доста хора и добави, че България не е останала напълно безучастна към тези пациенти.
„ В профилактичните пакети са включени някои проучвания, само че все пак, не сме постигнали стремежи резултат. Възможно решение е използването на автоматизирано уведомяване на общопрактикуващия доктор и пациента за нараснал риск от ХБЗ. Това техническо решение към този момент съществува и се ползва пилотно в някои практики. Това би било добра първа стъпка към добре проведена цялостна скринингова стратегия. Ранното разкриване на пациентите с ХБЗ и лечението им с консервативна терапия, съгласно изнесените през днешния ден данни, е най-икономически преференциалното “, сподели доктор Хасърджиев и добави, че Неправителствени организации поддържа изрично основаването на Национална скринингова стратегия.
***
През 2022 година Българското сдружение по нефрология организира акция за повишение на информираността измежду обществото за хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) под надпис „ Съхрани бъбрека! Съхрани живота! “. Поводът е възходящият брой на засегнатите, късното им диагностициране и последващите затруднения, които водят до забележителна финансова тежест върху здравната система.
Проф. доктор Емил Паскалев, ръководител на Българското сдружение по нефрология (БДН) и шеф на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лекуване към УМБАЛ „ Александровска “ показа данни за обсега на хроничното бъбречно заболяване и тежестта му върху обществото и здравната система.
Информацията беше огласена по време на полемика на тематика „ Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България “, в рамките на съвещанието на Комисията по опазването на здравето към 47-то Народно заседание, по самодейност на Българското сдружение по нефрология (БДН), се проведе
Целта бе да се разиска тежестта на болестта върху обществото и здравната система, както и да се подхващат съответни ограничения, в това число и основаването на Национална скринингова стратегия.
„ Хроничното бъбречно заболяване протича постепенно, напредва постепенно и ние, изправени пред редица други провокации в здравната ни система в последните години, не съумяваме да отдадем нужното внимание на това заболяване, при което неведнъж се стига до трансплантация “, сподели ръководителят на Комисията по опазването на здравето доцент доктор Антон Тонев при откриването на полемиката.
Повече от 840 милиона души в света имат хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). Това е към 80% повече от броя на хората с диабет и към 10 пъти повече от броя на хората с рак. През 2019 година ХБЗ е 10-та водеща причина за гибел в международен мащаб и се чака до 2040 година да стане 5-та, заяви проф. Емил Паскалев.
Диабетът и артериалната хипертония (АХ) са двете най-чести аргументи за развиване на ХБЗ. Диабетът е причина за 38% от случаите на ХБЗ, а АХ за 28% от тях. Важно е тези пациенти да наблюдават бъбречната си функционалност най-малко 1 път в годината, тъй като ранните стадии на ХБЗ могат да бъдат обратими.
Ако се диагностицира прекомерно късно и не се лекува, ХБЗ може да прогресира до бъбречна непълнота и единственото решение е диализа или бъбречна трансплантация , които са мощно инвазивни и изтощителни за пациентите и водят до обилни разноски за здравните системи, сподели нефрологът и акцентира, че страните в Европа харчат милиарди долари за заболяването всяка година. През 2021 година единствено за пет европейски страни общите годишни разноски за ХБЗ варират сред 3,2% и 5,6% от съответните им годишни национални бюджети за опазване на здравето.
Проф. Паскалев показа и фармако-икономическите характерности на ХБЗ. Данните сочат, че консервативното лекуване е обвързвано с минимален финансов запас. Освен това актуалната терапия може да отсрочи времето до терминална бъбречна непълнота и диализа с близо 7 години.
Два пъти повече средства са нужни за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, само че действително не може да се оцени финансово позитивния факт, че 82% от тези пациенти работят, заплащат здравен налог, могат и имат деца. Най-голям финансов запас е нужен за диализно лекуване. Така да вземем за пример разноските в България за лекуване с хрониодиализа на приблизително 3500 пациенти единствено по амбулаторна процедура „ Хрониодиализа “ за 2020 година надвишават 97 млн. лева, сподели той.
„ ХБЗ би трябвало да бъде предпочитано за публичното опазване на здравето за възстановяване живота на доста хора, живеещи с заболяването и отбрана на тези, които са изложени на риск от градация “, акцентира проф. доктор Емил Паскалев.
Кои ограничения би трябвало да бъдат здравен приоритет
Създаване на Национална скринингова стратегия за хронично бъбречно заболяване
Включване на ХБЗ в годишните профилактични прегледи
Създаване на национална политика за бъбречните трансплантации
Генералният шеф на Националната пациентска организация (НПО) доктор Станимир Хасърджиев означи, че ХБЗ е сериозен проблем за доста хора и добави, че България не е останала напълно безучастна към тези пациенти.
„ В профилактичните пакети са включени някои проучвания, само че все пак, не сме постигнали стремежи резултат. Възможно решение е използването на автоматизирано уведомяване на общопрактикуващия доктор и пациента за нараснал риск от ХБЗ. Това техническо решение към този момент съществува и се ползва пилотно в някои практики. Това би било добра първа стъпка към добре проведена цялостна скринингова стратегия. Ранното разкриване на пациентите с ХБЗ и лечението им с консервативна терапия, съгласно изнесените през днешния ден данни, е най-икономически преференциалното “, сподели доктор Хасърджиев и добави, че Неправителствени организации поддържа изрично основаването на Национална скринингова стратегия.
***
През 2022 година Българското сдружение по нефрология организира акция за повишение на информираността измежду обществото за хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) под надпис „ Съхрани бъбрека! Съхрани живота! “. Поводът е възходящият брой на засегнатите, късното им диагностициране и последващите затруднения, които водят до забележителна финансова тежест върху здравната система.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ