Последна спирка “България”: 1010 души у нас чакат шанс за живот
България е на дъното в Европа по трансплантации. У нас те се случват все по-рядко. Смъртната присъда - лист с чакащи. Някои търсят избавление в чужбина.
Преди едвам няколко месеца служебният здравен министър разкри отвратителна скица в държавната болница “Лозенец”, работила цели две години. Направени са 14 бъбречни трансплантации на чужденци, които нямат роднинска връзка между тях. Донорите са младежи от Молдова и Украйна. По закон у нас са неразрешени трансплантациите от жив донор на хора без роднинска връзка. Има доказателства, че в болница " Лозенец " процедурата не е спазена.
Причината? Много пари.
Всичко се е случвало с благословията на проф. Любомир Спасов - някогашният към този момент шеф на УМБАЛ “Лозенец”. За всяка трансплантация болничното заведение е получавала над 20 хиляди $.
“Брат ми знаеше, че животът му се лишава от Министерството на здравеопазването. Знаеше кой се стреми договорът с Виена да бъде пресечен, с цел да може тези трансплантации да се вършат в държавната " Лозенец ". Право на живот у нас има всеки. Но тия неща не ги решаваме ние, а хора на високи позиции”.
Това е разказът на брата на Адриан Петков - 29-годишният юноша, който почива на 13 октомври 2018 година, чакайки реда си за белодробна трансплантация. Дълги години бори тежката диагноза - муковисцидоза.
Операцията, на която е трябвало да се подложи, не се прави в България, а в задгранични клиники в Европейски Съюз. Там обаче отхвърлят да го одобряват поради едно изтекло съглашение сред родината ни и организацията " Евротрансплант ".
Въпросното съглашение изтича през 2017 година България подхваща стъпките да го възобнови, а пациентите се оказват в задънена улица.
Министерството твърди, че е направило всичко допустимо.
Въпреки това сега 1010 души чакат своя късмет за живот. И чакат реда си за трансплантация. Не е ясно какъв брой от тях ще съумеят. Нито какъв брой дълго ще продължи чакането.
Ясно е едно. Днес е Европейският ден на донорството. Да ни е честито последното място.
Джесика Вълчева
Преди едвам няколко месеца служебният здравен министър разкри отвратителна скица в държавната болница “Лозенец”, работила цели две години. Направени са 14 бъбречни трансплантации на чужденци, които нямат роднинска връзка между тях. Донорите са младежи от Молдова и Украйна. По закон у нас са неразрешени трансплантациите от жив донор на хора без роднинска връзка. Има доказателства, че в болница " Лозенец " процедурата не е спазена.
Причината? Много пари.
Всичко се е случвало с благословията на проф. Любомир Спасов - някогашният към този момент шеф на УМБАЛ “Лозенец”. За всяка трансплантация болничното заведение е получавала над 20 хиляди $.
“Брат ми знаеше, че животът му се лишава от Министерството на здравеопазването. Знаеше кой се стреми договорът с Виена да бъде пресечен, с цел да може тези трансплантации да се вършат в държавната " Лозенец ". Право на живот у нас има всеки. Но тия неща не ги решаваме ние, а хора на високи позиции”.
Това е разказът на брата на Адриан Петков - 29-годишният юноша, който почива на 13 октомври 2018 година, чакайки реда си за белодробна трансплантация. Дълги години бори тежката диагноза - муковисцидоза.
Операцията, на която е трябвало да се подложи, не се прави в България, а в задгранични клиники в Европейски Съюз. Там обаче отхвърлят да го одобряват поради едно изтекло съглашение сред родината ни и организацията " Евротрансплант ".
Въпросното съглашение изтича през 2017 година България подхваща стъпките да го възобнови, а пациентите се оказват в задънена улица.
Министерството твърди, че е направило всичко допустимо.
Въпреки това сега 1010 души чакат своя късмет за живот. И чакат реда си за трансплантация. Не е ясно какъв брой от тях ще съумеят. Нито какъв брой дълго ще продължи чакането.
Ясно е едно. Днес е Европейският ден на донорството. Да ни е честито последното място.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ