Доклад: Българите даряват като европейци
България е на 61 място по благотворителност в света, а българите са склонни да подценяват своята благотворителност, сочи Световният отчет за дарителството ‘2025 (World Giving Report ‘2025) - представително изследване на английската фондация КАФ (CAF), което обгръща повече от 50 000 души в 101 страни.
В България Световният отчет за дарителството‘2025 се показва от Фондация BCause, която дружно с КАФ е подготвила спомагателен Доклад за дарителството в България ‘2025, основан на данните от международното изследване.
За първи път в изследването се вкарва мярка за благотворителност, която разрешава да се съпоставят обособените страни, като се прави оценка какъв дял от приходите са дарени на благотворителни организации, на човек или семейство в потребност или на религиозна организация.
Близо две трети (64%) от хората в света са дарили пари през 2024 година, само че какъв дял от приходите си, по какъв начин и защо – дефинират културата и методът на живот.
Според изследването хората в страните с ниски приходи са два пъти по-щедри от тези в страните с високи приходи, когато става въпрос за подкрепяне на нуждаещи се хора и даряване на благотворителни организации.
Най-популярната идея в международен мащаб са децата и младежите – за тях са дарявали 29% от хората по света, тя е и измежду желаните дела на всеки континент. Един от всеки четирима (26%) подарява за филантропична помощ и подкрепяне на потърпевши от бедствия, а в Азия хората са най-склонни (16%) да поддържат екологични дела.
Проучването открива също, че хората са по-щедри, когато тяхната страна предизвиква дарителството. Тогава са по-склонни да се доверяват и да правят оценка дарителството като по-важно за обществото.
Дарителството в България
Дарителството у нас е каквото е дарителството в Европа
Световният отчет за дарителството ‘2025 демонстрира, че настройките и държанието, свързани с дарителството в България, подхождат на тези, следени в други европейски страни. Съответствието е по повод:
Каузите, които избираме,
Начина, по който даряваме,
Дела от приходите, които даряваме,
Мотивите, с които даряваме,
Доверието в гражданските организации и оценката за тяхната значителност.
Повече от половината (57%) от хората в България са дарили пари за положителни дела през 2024 година, като са насочили средствата си към един или повече от трите типа получатели – на благотворителна организация, непосредствено на нуждаещи се хора, или на религиозна организация. Това ни слага напълно покрай средноевропейските равнища на интензивност (59%).
Българите подаряват релативно по-голям дял от приходите си (0,76%) от междинното европейско равнище (0,64%). Разликата може да се изясни с пропуските и неуспехите да се посрещнат потребностите в границите на публичните системи като опазването на здравето и обществените услуги. Хората се включват в помощ с доста по-ниски равнища на приходи, само че с висока мотивация.
Доверието в благотворителните организации е относително високо
Делът на българските жители, които подаряват на благотворителни организации е същият като междинния за Европа – 41%. Гражданските организации в България покриват на процедура всички сфери на живота - от битката с горските пожари до асистираната репродукция. Доверието в неправителствените организации нараства през годините.
Делът на хората, които подаряват непосредствено на нуждаещи се, остава висок - 32%. Той се саморегенерира, като обособени хора подаряват на лица, нуждаещи се от здравна помощ, а поради триумфа на предишни акции болните са насърчени още веднъж непосредствено да се извърнат към донорите.
Обемът на даренията, предоставени непосредствено на нуждаещите се, е 44,5%. Той е съвсем еднакъв на размера на даренията за Неправителствени организации - 45,4%.
Редовното дарителство е изключение
Само 5% от българските жители подаряват повече от 12 пъти годишно или всеки месец. За съпоставяне, данните в международен мащаб са тройно по-високи.
Такъв е делът на хората, които са свързани с дадена идея или организация и постоянно я поддържат финансово, да вземем за пример посредством дарителство на работното място. С предлагането на софтуерни решения - като онлайн и DMS абонаменти или вътрешни платформи - те постепенно се усилват.
Като имаме поради, че болшинството от донорите реагира на рецесия или филантропичен зов, неналичието на постоянно подаяние е обяснима. Другият нормален фактор на усъвършенстване и обмисляне на даренията - данъчните облекчения за физическите лица - също не са мотиватор за донорите.
В същото време единствено постоянното дарителство може да поддържа мечтаната от доста донори обществена смяна и медии и цивилен организации би трябвало да работят за неговото разпространение.
В България дамите са по-склонни да подаряват пари за щедрост - 55% против 45% от мъжете. Същият дял са подкрепили неправителствени организации през годината. По отношение на доброволчеството мъжете (53%) са по-активни от дамите (47%).
За да даряваме повече
Факторът, който би довел до увеличение на дарителството в България, е увеличение на приходите, считат 54% от респондентите. Така мислят и 45% от хората в света.
Въпреки релативно високото доверие, с което се употребяват, неправителствените организации би трябвало целеустремено да поддържат връзка с хората. Гражданите желаят да знаят повече за това по какъв начин ще бъдат употребявани парите им (47%) и да знаят повече за резултатите и резултата от техните дарения (34%).
Ангажирането на хората в работата, разказването на истории за изменени животи, прозрачността и връзката биха помогнали на Неправителствени организации да отговорят на тези упования и да привлекат повече дарения.
