България е на 35-о място в класацията на най-богатите страни през 2023 година с чисти финансови активи на глава от популацията от 16 410 евро, написа в 15-ото издание на Доклада за световното богатство (Global Wealth Report) на финансовата група " Алианц " (Allianz).

Финансовите активи на българските семейства през 2023 година нарастват с 5,8 на 100 след общия растеж от над 40 на 100 през двете предишни години, написа в отчета.

Докладът преглежда положението на активите и отговорностите на семействата в съвсем 60 страни.

През 2023 година световните финансови активи на частните семейства набъбнаха със 7,6 на 100, има и нормализиране на банковите депозити - свежите спестявания се възстановиха след годините на взрив, свързани с пандемията, написа в отчета. Експертите на " Алианц " регистрират, че с повишението на лихвените проценти растежът на частния дълг отслабна в допълнение в международен мащаб до 4,1 на 100, което е най-ниският растеж за последните девет години. По-високите лихви се отразиха и на недвижимите парцели, които записаха най-ниския растеж от 10 години насам с едвам 1,8 на 100.

Растежът " назад към естественото " в България се дължи основно на скъпите бумаги, които набъбнаха с едвам 1,5 на 100 - най-слабото нарастване от 12 години. Другите два класа активи демонстрират постоянен растеж от 11,2 на 100 - банкови депозити, и 17,5 на 100 - застраховки/пенсионни спестявания, като последните играят второстепенна роля в портфейла на българските семейства с дял от 10 на 100.

Свежите спестявания в скъпи бумаги у нас фрапантно понижиха - от 5,4 милиарда евро до 0,7 милиарда евро, по този начин в този клас активи бяха закупени единствено облигации. Спестяващите удвоиха свежите си средства за банкови депозити (до 4,4 милиарда евро) и " преоткриха " застраховките/пенсионните спестявания: откакто изтеглиха пари през 2022 година, те вложиха 2,1 милиарда евро през 2023 година Но като цяло, в сходство със международната наклонност, новите спестявания на българите понижават с 21 на 100 до 7,2 милиарда евро.

В действително измерение картината не е толкоз розова: поправени по отношение на инфлацията, през 2023 година финансовите активи са намалели с 2,6 на 100. В съпоставяне с равнището преди пандемията (2019 г.) обаче в края на 2023 година покупателната дарба на финансовите активи е с 24,4 на 100 растеж. Активите на недвижимите парцели продължиха да нарастват внезапно с 9,9 на 100, като не се поддадоха на обрата при лихвените проценти, регистрират от " Алианц ".

Глобално положение на финансовите активи

Миналата година бе белязана от внезапно стягане на паричната политика, само че стопанските системи се оказаха устойчиви и пазарите даже процъфтяха, написа в отчета. На този декор световните финансови активи на частните семейства означават мощен растеж от 7,6 на 100, с който загубите от миналата година (минус 3,5 на сто) са повече от обезщетени. В края на 2023 година общите финансови активи възлизат на 239 трилиона евро. Растежът при трите съществени класа активи беше много несиметричен. Ценните бумаги (11 на сто) и застраховките/пенсионните спестявания (6,2 на сто) се възползваха от взрива на фондовия пазар и по-високите лихвени проценти, и набъбнаха доста по-бързо от междинното за последните 10 години. За разлика от тях растежът на банковите депозити спадна до 4,6 на 100 след обвързваните с пандемията години на взрив, отбелязвайки едно от най-ниските нараствания за последните 20 години.

Възстановяването през 2023 година беше широкообхватно. Само две страни - Нова Зеландия и Тайланд, не записаха растеж. Освен това растежът е съпоставим във всички райони, не на последно място в Азия и Северна Америка, като и двата континента имат растеж над 8 на 100, а Съединени американски щати (8,6 на сто) пораства даже по-силно от Китай (8,2на сто). В резултат на това преимуществото на растежа на нововъзникващите стопански системи по отношение на развитите стопански системи още веднъж се сви доста, възлизайки единствено на 2 процентни пункта за предходната година. Така през шест от последните седем години нововъзникващите стопански системи значително изгубиха преднината в растежа.

" Сравнително по-слабият напредък на по-бедните страни отразява новата действителност на един фрагментиран свят, разяснява Людовик Субран, основен икономист на " Алианц ". " До 2017 година, когато избухнаха комерсиалните разногласия сред Съединени американски щати и Китай, по-бедните страни към момента имаха преимущество в растежа от 10 процентни пункта или даже повече по отношение на по-богатите страни. Всички ще платим цената на разделянето, само че най-силно ще го усетят нововъзникващите стопански системи. По-малко обвързваният свят е свят с по-голямо неравноправие ", показва Субран.

През 2023 година нормализирането на свежите спестявания продължи след обвързваните с пандемията години на взрив на насилствените спестявания: те понижиха с 19,3 на 100 до 3 трилиона евро. Този спад се дължи извънредно на банковите депозити. В последна сметка банките по света са получили единствено 19 милиарда евро, което е спад от 97,7 на 100. Основният провинен са семействата в Съединени американски щати, които са ликвидирали депозити на стойност 650 милиарда евро.

Другите два класа активи останаха известни измежду спестителите. Вложенията в скъпи бумаги даже набъбнаха с 10 на 100. Въпреки това в границите на този клас активи имаше забележителна смяна на любимците: до момента в който акциите се продаваха уравновесено на доста пазари, спестителите реализираха мощни облаги от облигации с помощта на поврат при лихвените проценти. Застраховките/пенсионните спестявания се оказаха относително постоянни, като спадът на свежите спестявания в международен мащаб възлиза на едвам 4,9 на 100.

Докато финансовите активи подцениха лихвения поврат, през 2023 година той имаше ясно изразено влияние върху пасивите в салдото при частните семейства. Растежът на частния дълг отслабна в допълнение до 4,1 на 100 в международен мащаб, което е най-ниският растеж от девет години. Като цяло в края на 2023 година световните отговорности на частните семейства възлизат на 57 трилиона евро. За предходната година спадът в растежа на дълга се следи в съвсем всички райони. Особено изразен е в Западна Европа и Северна Америка, където растежът понижа с повече от половината, надлежно до 1,1 на 100 и 2,9 на 100. Тъй като номиналният напредък на международната икономическа интензивност остана висок поради инфлацията, съотношението на световния дълг (пасивите като % от БВП) спадна за трета поредна година с 1,5 процентни пункта до 65,4 на 100. Това е с повече от 3 процентни пункта по-ниско, в сравнение с стойностите преди 20 години.

Сравнително мощният растеж на активите и относително слабият растеж на пасивите докара до доста нарастване от 8,8 на 100 на световните чисти финансови активи (финансови активи минус пасиви). Като цяло в края на 2023 година световните чисти финансови активи възлизат на 182 трилиона евро. Това съставлява нарастване с съвсем 15 трилиона евро спрямо миналата година и надвишава с 4 трилиона евро предходната рекордна стойност от 2021 година

Другият клас активи, които пострадаха от покачването на лихвените проценти, бяха недвижимите парцели. Те записват най-ниския растеж от 10 години, напредвайки единствено с 1,8 на 100, а в Западна Европа се следи спад от 2,2 на 100. Но и в предишното темповете на напредък на недвижимите парцели изостават на множеството пазари спрямо финансовите активи. В Северна Америка да вземем за пример през последните две десетилетия годишната разлика е съвсем 1 пункт, което отразява обстоятелството, че дълготрайните финансови облаги от недвижими парцели са по-ниски от тези от акции. Но бъдещето евентуално ще се изправи пред още по-голямо предизвикателство, като се има поради възходящото влияние на изменението на климата върху недвижимите парцели. Въпреки че естествените произшествия преобладават в заглавията, разноските за преход към удобни за климата здания (т. нар. опасности от преход) в дълготраен проект ще имат по-голямо влияние.

Прогнозите на Индекса на цените на жилищата при разнообразни климатични сюжети до 2050 година демонстрират спад от 20 на 100 или повече за доста пазари. За всички обсъждани пазари цената на недвижимите парцели може да бъде с 30 трилиона евро по-ниска, написа в отчета.

Днес.бг