Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
България е малко парченце от земята, от географската карта на Европа, от света, само че е значима част от историята, такава, каквато я познаваме през днешния ден. Плиска е следващото място на нашата територия, което носи славна история и великолепие. Освен че е първата българска столица, тя е и първата европейска - факт, който доста хора от остарелия континент не знаят.
Националният историко-археологически резерват „ Плиска “ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и единствено 3 километра от актуалния град Плиска. Резерватът е доста значим за българската история и просвета и е част от Стоте национални туристически обекта. Това е място, което всеки българин би трябвало да посети най-малко един път в своя живот.
Плиска е столица на българската страна още от нейното учредяване през 681 година до 893 година В този комплекс може да видите останките на една забележителна столица и цитадела, които свидетелстват за майсторството на българите още от това време.
Строителство
Тъй като се счита, че българите са народ, който идва от степите, те строят столицата си посред полето, което е обградено с височини, които служат за естествена бариера пред враговете. На територията на комплекса се следят три отбранителни пояса.
Първият съставлява бездънен земен трап с висок насип, който огражда външния град. Вторият е построен от големи каменни блокове, които образуват висока към 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и врата, а основният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено барикада, което е имало за цел да пази цитаделата.
Градът е бил с в действителност големи и доста впечатляващи за това време размери -– 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е издигнат върху 500 кв. м и е измежду най-забележителните монументи в целия комплекс. Историците са разкрили и няколко секрети изхода, през които аристокрацията и популацията са можели да избягат от града по време на блокада. В двореца е имало водохранилище и няколко много просторни бани.
Второто по-мащабно разширение на града се свързва с времето на ръководството на кан Омуртаг (814 – 831). Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява известната и емблематична Тронна зала.
На 1,3 км от източната врата на вътрешния град се намира Голямата базилика – неповторима сграда, която е и най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ, което е в действителност впечатляващо.
Розетата от Плиска
Доста неща се знаят за античната столица Плиска, несъмнено огромна част от тях са към момента тайнственост за историци и археолози, несъмнено обаче максимален интерес буди известната розета от Плиска. Тя съставлява интерес освен за учени, само че и за всички хора, докоснали се до този хубав античен български град, който крие в себе си богата история, просвета и лека доза мистика.
През 1961 година, при разкопки в региона на първата българска столица, археолозите откриват антично медно бижу, с кръгла форма, седем лъча и доста забавни надписи от двете му страни. Оказва се, че са разкрили най-известният прабългарски артефакт. Тя е толкоз неповторима, че към момента буди интерес, защото се счита, че нейната загадка не е напълно разкрита.
Интересен факт за розетата от Плиска е, че броят на лъчите ѝ е тъкмо 7, колкото са и небесните тела, които българите са считали за божества и са почитали доста надълбоко. Това са Слънце, Луна, Марс, Юпитер, Сатурн, Венера и Меркурий. Исторически данни демонстрират, че и други нации са почитали тези божества, като вавилонци, индийци и персийци.
Точно тези 7 небесни тела, изобразени на седемте лъча навеждат учените на една от теориите за розетата, а точно че е служела за астрологични предсказания, по отношение на тези 7 небесни тела.
Учените обаче към момента не могат да стигнат до единогласие по отношение на надписите на розетата и нейното предопределение. Текстът даже е отъждествен с античния минойски и=език от остров Крит.
Важно е да се означи, че сходни розети са откривани и по други места в античния свят, като Асирия, Шумер, Акад и други. Там сходни розети са познати с името „ Звездата на магите “. Смята се, че при тези нации, цифрата 7 е сакрално и носи доста скрити послания в себе си.
От другата страна на розетата е изобразен добре прочут знак – ипсилон с две хасти, като този знак единомислещо е избран като знака на бога небе. В другите антични страни, този господ е носил друго име – в Шумер се е казвал Дингир. При други нации е претърпявал разнообразни промени – Денгер, Дангра и най-после Тангра – добре известният античен господ на племето Дуло, от което произлиза и самия кан Аспарух, създателят на българската страна.
Определено може да се каже, че този античен прабългарски артефакт е доста забавен, само че и също толкоз тайнствен. Дали в миналото ще разкрие изцяло своите секрети, няма по какъв начин да знаем. А дали и би трябвало? Има секрети, които несъмнено е по-добре да останат такива.
Още от създателя:
Националният историко-археологически резерват „ Плиска “ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и единствено 3 километра от актуалния град Плиска. Резерватът е доста значим за българската история и просвета и е част от Стоте национални туристически обекта. Това е място, което всеки българин би трябвало да посети най-малко един път в своя живот.
Плиска е столица на българската страна още от нейното учредяване през 681 година до 893 година В този комплекс може да видите останките на една забележителна столица и цитадела, които свидетелстват за майсторството на българите още от това време.
Строителство
Тъй като се счита, че българите са народ, който идва от степите, те строят столицата си посред полето, което е обградено с височини, които служат за естествена бариера пред враговете. На територията на комплекса се следят три отбранителни пояса.
Първият съставлява бездънен земен трап с висок насип, който огражда външния град. Вторият е построен от големи каменни блокове, които образуват висока към 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и врата, а основният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено барикада, което е имало за цел да пази цитаделата.
Градът е бил с в действителност големи и доста впечатляващи за това време размери -– 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е издигнат върху 500 кв. м и е измежду най-забележителните монументи в целия комплекс. Историците са разкрили и няколко секрети изхода, през които аристокрацията и популацията са можели да избягат от града по време на блокада. В двореца е имало водохранилище и няколко много просторни бани.
Второто по-мащабно разширение на града се свързва с времето на ръководството на кан Омуртаг (814 – 831). Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява известната и емблематична Тронна зала.
На 1,3 км от източната врата на вътрешния град се намира Голямата базилика – неповторима сграда, която е и най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ, което е в действителност впечатляващо.
Розетата от Плиска
Доста неща се знаят за античната столица Плиска, несъмнено огромна част от тях са към момента тайнственост за историци и археолози, несъмнено обаче максимален интерес буди известната розета от Плиска. Тя съставлява интерес освен за учени, само че и за всички хора, докоснали се до този хубав античен български град, който крие в себе си богата история, просвета и лека доза мистика.
През 1961 година, при разкопки в региона на първата българска столица, археолозите откриват антично медно бижу, с кръгла форма, седем лъча и доста забавни надписи от двете му страни. Оказва се, че са разкрили най-известният прабългарски артефакт. Тя е толкоз неповторима, че към момента буди интерес, защото се счита, че нейната загадка не е напълно разкрита.
Интересен факт за розетата от Плиска е, че броят на лъчите ѝ е тъкмо 7, колкото са и небесните тела, които българите са считали за божества и са почитали доста надълбоко. Това са Слънце, Луна, Марс, Юпитер, Сатурн, Венера и Меркурий. Исторически данни демонстрират, че и други нации са почитали тези божества, като вавилонци, индийци и персийци.
Точно тези 7 небесни тела, изобразени на седемте лъча навеждат учените на една от теориите за розетата, а точно че е служела за астрологични предсказания, по отношение на тези 7 небесни тела.
Учените обаче към момента не могат да стигнат до единогласие по отношение на надписите на розетата и нейното предопределение. Текстът даже е отъждествен с античния минойски и=език от остров Крит.
Важно е да се означи, че сходни розети са откривани и по други места в античния свят, като Асирия, Шумер, Акад и други. Там сходни розети са познати с името „ Звездата на магите “. Смята се, че при тези нации, цифрата 7 е сакрално и носи доста скрити послания в себе си.
От другата страна на розетата е изобразен добре прочут знак – ипсилон с две хасти, като този знак единомислещо е избран като знака на бога небе. В другите антични страни, този господ е носил друго име – в Шумер се е казвал Дингир. При други нации е претърпявал разнообразни промени – Денгер, Дангра и най-после Тангра – добре известният античен господ на племето Дуло, от което произлиза и самия кан Аспарух, създателят на българската страна.
Определено може да се каже, че този античен прабългарски артефакт е доста забавен, само че и също толкоз тайнствен. Дали в миналото ще разкрие изцяло своите секрети, няма по какъв начин да знаем. А дали и би трябвало? Има секрети, които несъмнено е по-добре да останат такива.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ