Да се срамувам ли? Да се гнуся ли?
„ България е дребна страна “, споделя външният ни министър. Не кой да е… министър.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 4429
„ Братски славянски нации “, изръсва президентът Радев.
И двете лафчета са ни завещание от соц пропагандата, която учеше, че братушките са святи, а ние – дребни. Че без Русия не можело, тъй като сме прекомерно малки… те са ни освободили, опълченците пътем ги загатваме, братушките са ни покровители, без тях сме щели да приказваме турски.
146 години от Априлската епопея означаваме през днешния ден. Срам ме е да приказвам за това. Срам. Срам. Срам! Като се огледам и видя кой през днешния ден вади от устата си, скверно, думите, с които лъжовно сякаш тачи храбростта и саможертвата, а след това приведен протяга ръка за копейките, за надницата.
...
А и е Велика сряда през днешния ден. Денят, в който Юда предава Иисус. Честит ви празник. Това е вашият празник!
500 години не сме проговорили турски, само че без руснаците…
Въстания и протести, самостоятелна черква (срещу която Русия е била срещу, сред другото), само че сме щели турски да приказваме.
500 години сме се запазили като християни, запазили сме си езика и културата, но – видиш ли – тъкмо тия финалните две години били решаващите. Не откликът на света поради баташкото кръвопролитие.
Не се признава, че целият цивилизован свят е обърнал внимание, от Съединени американски щати до Англия и от Италия до Ирландия. А когато руснаците видели, че идва краят на османското притежание над българските земи, поради събуждането на света по тематиката, отворил очи след баташкото кръвопролитие, решили да си вземат парче. И нарекли това „ избавление “.
И, несъмнено, до ден сегашен се възползват от обстановката и ни натякват, че са ни „ освободили “. Не, не са. И без тях, рано или късно щяхме да сме свободни. Няколко години по-късно. Империята е замирала, по този начин или другояче. Но не… те били ни освободили.
И по-късно се стартира акцията по промиването на мозъка на българския русофил – че българите са незначителни, че България е дребна и безпомощна, след 1944 година това се ускорява и става държавна политика. Българските герои са обезобразени в историята ни, паметниците им… едни такива дребни, сгърчени в подножието на съветските. Левски в краката на Альошата в Пловдив? М? Чудно, нали? Съветският х** в центъра на София – гигант; паметникът на Апостола на свободата – човече.
И по този начин до днес… българската министърка споделя: България е дребна държава…
Демек: не ни търсете за помощ, ние сме дребосъци недоправени, не можеме! Не желаеме! Страх ни е!
Президентът – той по табиет: „ приятелски славянски нации “ назовава украинците и руснаците. С какви очи?!?! Казва го пред украинския външен министър, до момента в който „ братята “ руснаци избиват украински дами и деца.
Такова дебелокожие мъчно се подминава. И Кулеба не го подмина, несъмнено. „ Ако приказваме за приятелски нации, то е несъмнено като Каин и Авел. Смятам, че украинците и българите имат доста повече учредения да се считат за приятелски нации “, сподели Кулеба.
Президентът ни изплесква клишето „ приятелски славянски нации “, а външната ни министърка се снишава с реплики за това, че сме дребна страна.
Украинският външен министър – от дипломатичност – ни благодари за това, че най-малко на бежанците оказваме помощ. За какво друго да ни благодари? Човекът е посланик, все за нещо да се хване, с цел да не ни навира в очите огледалото, да се забележим по какъв начин ни вижда светът.
Поне за помощта на бежанците ни благодари.
А в същия миг БZП министърът на туризма споделя баста!, три месец били задоволителни, завършек на помощта на бежанците. Да се оправят.
Славчовият регионален шеф на София, на който по този начин и никой не може да му запомни името, не определен, а назначен, блокира единственото смислено нещо, което можеше най-малко малко да ни измие очите от позора – алеята „ Героите на Украйна “!
От парламентарната комисия по външна политика представителите на БZП се скрили, не посмели да се срещнат с Кулеба. Колегите от Клуб шурей описаха по какъв начин Вигенин е правил всичко друго, само че не и да отиде на комисията. Дори е… отишъл на показване на галерия в Клуба на народния представител.
Майко блага!
А от възобновление, които даже нямат представител в комисията, пратили подбудител да нервира украинския външен министър… питал го дали Украйна погазва правата на българите там.
Колко доста ме е позор от вас. Дори към този момент погнусата взема връх.
Никаква мисъл, никакво възприятие за чест, никаква съпричастност, нищо. Празни, кухи души, неспособни на мисъл и възприятие. Все наведени, все извиняващи се, че не могат, не ги карайте, оставете ги, боязън ги е, за какво ги занимавате, за какво не подминете и не ги оставите намира, по този начин добре си живуркат без проблемите, които им носите!
…
Стойте си в блатото и бълбукайте извинения, до момента в който гледате по какъв начин хората си отиват от България, изпълнени със позор и яд. Вие си имате гласоподаватели, почитатели, поддръжници. И те – като вас – бълбукат извинения и чакат наведени, въртейки се, да са комфортни на братушките. Таман сте си едни за други. И позора си заслужавате, и ориста. Едни други се заслужавате – народ и политици.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 4429
„ Братски славянски нации “, изръсва президентът Радев.
И двете лафчета са ни завещание от соц пропагандата, която учеше, че братушките са святи, а ние – дребни. Че без Русия не можело, тъй като сме прекомерно малки… те са ни освободили, опълченците пътем ги загатваме, братушките са ни покровители, без тях сме щели да приказваме турски.
146 години от Априлската епопея означаваме през днешния ден. Срам ме е да приказвам за това. Срам. Срам. Срам! Като се огледам и видя кой през днешния ден вади от устата си, скверно, думите, с които лъжовно сякаш тачи храбростта и саможертвата, а след това приведен протяга ръка за копейките, за надницата.
...
А и е Велика сряда през днешния ден. Денят, в който Юда предава Иисус. Честит ви празник. Това е вашият празник!
500 години не сме проговорили турски, само че без руснаците…
Въстания и протести, самостоятелна черква (срещу която Русия е била срещу, сред другото), само че сме щели турски да приказваме.
500 години сме се запазили като християни, запазили сме си езика и културата, но – видиш ли – тъкмо тия финалните две години били решаващите. Не откликът на света поради баташкото кръвопролитие.
Не се признава, че целият цивилизован свят е обърнал внимание, от Съединени американски щати до Англия и от Италия до Ирландия. А когато руснаците видели, че идва краят на османското притежание над българските земи, поради събуждането на света по тематиката, отворил очи след баташкото кръвопролитие, решили да си вземат парче. И нарекли това „ избавление “.
И, несъмнено, до ден сегашен се възползват от обстановката и ни натякват, че са ни „ освободили “. Не, не са. И без тях, рано или късно щяхме да сме свободни. Няколко години по-късно. Империята е замирала, по този начин или другояче. Но не… те били ни освободили.
И по-късно се стартира акцията по промиването на мозъка на българския русофил – че българите са незначителни, че България е дребна и безпомощна, след 1944 година това се ускорява и става държавна политика. Българските герои са обезобразени в историята ни, паметниците им… едни такива дребни, сгърчени в подножието на съветските. Левски в краката на Альошата в Пловдив? М? Чудно, нали? Съветският х** в центъра на София – гигант; паметникът на Апостола на свободата – човече.
И по този начин до днес… българската министърка споделя: България е дребна държава…
Демек: не ни търсете за помощ, ние сме дребосъци недоправени, не можеме! Не желаеме! Страх ни е!
Президентът – той по табиет: „ приятелски славянски нации “ назовава украинците и руснаците. С какви очи?!?! Казва го пред украинския външен министър, до момента в който „ братята “ руснаци избиват украински дами и деца.
Такова дебелокожие мъчно се подминава. И Кулеба не го подмина, несъмнено. „ Ако приказваме за приятелски нации, то е несъмнено като Каин и Авел. Смятам, че украинците и българите имат доста повече учредения да се считат за приятелски нации “, сподели Кулеба.
Президентът ни изплесква клишето „ приятелски славянски нации “, а външната ни министърка се снишава с реплики за това, че сме дребна страна.
Украинският външен министър – от дипломатичност – ни благодари за това, че най-малко на бежанците оказваме помощ. За какво друго да ни благодари? Човекът е посланик, все за нещо да се хване, с цел да не ни навира в очите огледалото, да се забележим по какъв начин ни вижда светът.
Поне за помощта на бежанците ни благодари.
А в същия миг БZП министърът на туризма споделя баста!, три месец били задоволителни, завършек на помощта на бежанците. Да се оправят.
Славчовият регионален шеф на София, на който по този начин и никой не може да му запомни името, не определен, а назначен, блокира единственото смислено нещо, което можеше най-малко малко да ни измие очите от позора – алеята „ Героите на Украйна “!
От парламентарната комисия по външна политика представителите на БZП се скрили, не посмели да се срещнат с Кулеба. Колегите от Клуб шурей описаха по какъв начин Вигенин е правил всичко друго, само че не и да отиде на комисията. Дори е… отишъл на показване на галерия в Клуба на народния представител.
Майко блага!
А от възобновление, които даже нямат представител в комисията, пратили подбудител да нервира украинския външен министър… питал го дали Украйна погазва правата на българите там.
Колко доста ме е позор от вас. Дори към този момент погнусата взема връх.
Никаква мисъл, никакво възприятие за чест, никаква съпричастност, нищо. Празни, кухи души, неспособни на мисъл и възприятие. Все наведени, все извиняващи се, че не могат, не ги карайте, оставете ги, боязън ги е, за какво ги занимавате, за какво не подминете и не ги оставите намира, по този начин добре си живуркат без проблемите, които им носите!
…
Стойте си в блатото и бълбукайте извинения, до момента в който гледате по какъв начин хората си отиват от България, изпълнени със позор и яд. Вие си имате гласоподаватели, почитатели, поддръжници. И те – като вас – бълбукат извинения и чакат наведени, въртейки се, да са комфортни на братушките. Таман сте си едни за други. И позора си заслужавате, и ориста. Едни други се заслужавате – народ и политици.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ