България е лидер в негативните класации за здравеопазване в ЕС.

България е водач в отрицателните ранглисти за опазване на здравето в Европейски Съюз. На системата и липсват фрагменти, бюджетите са дребни, само че за сметка на това не се харчат ефикасно. Всичко това води до животозастрашаваща инверция, написа Надежда Цекулова.

През миналите две седмици няколко събития провокираха къса шумотевица измежду заинтригуваните от опазването на здравето.

Първо Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) в съдействие с Европейската комисия (ЕК) , даде обзор на положението на здравните системи в Европа след пандемията от COVID-19. Той влезе в отчета " Здравето от близко: Европа 2024 ".

После едно бебе умря при неизяснени към този момент условия, раждайки се в неточното време и на неточното място, в ничията земя сред родилните отделения в Сандански и Петрич, работещи „ на ротация “.

В края на предходната седмица с екип на Българския хелзинкски комитет (БХК) представихме проучване по какъв начин се вземат решенията за разпределение на ресурсите в опазването на здравето в България. А през вчерашния ден беше оповестено началото на 22-ата акция „ Българската Коледа “.

Вероятно един естествен консуматор не би видял връзка сред тези надълбоко различаващи се по мащаба и характерностите си събития. Те всички обаче водят към сходни, изтъркани, само че неотговорени въпроси по отношение на положението на здравната система в България.
Профил: България
Измежду всички проблеми на здравните системи, отчетът „ “ слага най-остро два – дефицитът на фрагменти в опазването на здравето и потребността от обезпечаване на повече години живот в здраве.

И в двете дисциплини данните за страната ни не приказват за търсене (а намиране пък изобщо) на решения.
България е измежду трите страни с минимум медицински сестри на 1000 души население
България е измежду трите страни с минимум медицински сестри на 1000 души население, на челно място по застаряване на лекарите (за възрастта на медицинските сестри липсват данни) и една от единствено четирите страни в Европейски Съюз, в която броят на заетите в бранша не се е нараснал в границите на последните две десетилетия.

В здравни индикатори това се отразява в най-ниска дълготрайност на живота, най-висока предотвратима смъртност и неонатална смъртност в Европейски Съюз. България е измежду водещите по майчина смъртност и антибиотична резистенстност и единствената, в която смъртността от сърдечно-съдови болести пораства.

От разбора излиза наяве, че в битката за дипломиран медицински личен състав страни като България са от страната на губещите, а заради повишаването на каузи на застаряващото население, и по едно и също време с това и на практикуващите медицински специалности, точно този фактор се обрисува като определящ за гарантирането на качествени здравни грижи в Европа в близкото бъдеще.
Кой взема решение
Макар обобщена по този метод картината да наподобява апокалиптична, в действителност в нея няма никаква вест.

Състоянието на опазването на здравето ни обичайно ни слага на опашката на здравните индикатори и в челните редици на здравните проблеми в Евросъюза. Една от аргументите за това състояние са ниските разноски за опазване на здравето. България е с втория най-нисък дял разноски за здраве на глава от популацията след Румъния.
България е с втория най-нисък дял разноски за здраве на глава от популацията след Румъния.
По-добрите здравни индикатори на някои от другите „ небогати “ системи обаче потвърждават, че с изключение на количеството на ресурсите, отговори могат да се търсят и в тяхното ръководство.

Именно с това се занимава отчетът „ “. Изследването прави обзор на положителните практики при разпределение на лимитирани здравни запаси, търси отражението на интернационалните отговорности на страната ни в настоящата нормативна рамка и се допитва до разнообразни участници в системата по отношение на персоналния им опит.

Анализът демонстрира, че въпреки нормативната рамка в опазването на здравето на България да дава съществени механизми за заслужено систематизиране на наличните запаси, общото чувство на другите участници в системата е, че тези механизми постоянно са неефективни, неравномерно използвани и чисто бюрократични.
Разпределението на ресурсът - пари, медикаменти, медицински произведения или личен състав, най-често зависи от субективни решения и нерегламентирано въздействие
Налага се изводът, че до каква степен заслужено и дейно за публичното здраве ще се разпредели ресурсът – бил той пари, медикаменти, медицински произведения или дипломиран личен състав – най-често зависи от субективни решения и нерегламентирано въздействие. Заетно с това даже хора на високи позиции в системата не се усещат задоволително овластени да провокират позитивна смяна.
Животозастрашаваща инерция
На този декор през последните седмици в общественото пространство се появиха следващите червени знамена, маркиращи спираловидно втурване.

Върховният касационен съд осъди бургаска болница за гибелта на двегодишно дете след 12-годишна правосъдна борба.

Бебе умря малко преди да се роди, без късмет да получи помощ, тъй като едно родилно поделение обслужвало ротационно Сандански и Петрич, и фамилията уцелило несъответствуваща седмица.

Само няколко дни по-късно страната, в лицето на президента Румен Радев, откри следващото, 22-ро издание на акцията „ Българската Коледа “ в границите на която страната събира от жителите и бизнеса дарения, с цел да извършва съществени свои отговорности в областта на детското опазване на здравето. И по този начин към този момент повече от две десетилетия.

Изглежда, спасението на здравната система е оставено в ръцете на пациентите, които допълват финансовия дефицит с частни заплащания, и на работещите в нея, които компенсират управническата отпадналост със себераздаване.

Но този модел е нестабилен и неправдив. Нужен е нов обществен диалог по какъв начин да изправим счупеното опазване на здравето, тъй като отговорът на този въпрос визира живота и здравето – нашите и на хората, които обичаме.