10-те най-важни опорни точки за Независимостта на България
България е красива и плодородна. Така красива и плодородна са я видели за първи път и настъпващите от юг османци (през ХІV в.), харесали я и я похитили. Така тя станала една от многото наложници в султанския харем, който последователно се увеличен до размерите на цяла Османска империя. Там компания ѝ правели гръцки, македонски, сръбски и доста други земи – също по този начин хубави и нещастни провинции. Като всяка превзета принудително жена и България правела опити за избавление. Те навреме били наказвани – с репресии (клане на население, грабежи, опустошаване на цели области, опожаряване на селища и др.) – просто нормалното за времето „ възпитателно “ домашно насилие…
Тъй като в тези времена, такова събитие като „ бракоразвод по взаимно единодушие “ не съществувало, тя нямало по какъв начин да промени тежкото си състояние, с изключение на с помощ извън. Освобождението на България станало през 1878 година, след епична и кървава Руско-Турска война. Но размерите на свободата били ревизирани от Берлинския конгрес и на престарелия ѝ и отпаднал брачен партньор били върнати и земи, и права. През 1885 година тя съумяла да измъкне още едно свое парче от ръцете на султана – Източна Румелия. И въпреки че някогашната ѝ колежка Сърбия стремително ѝ оповестила война, България въпреки всичко съумяла да отбрани Съединението си. Но някои от европейските родственици (Великите сили) още веднъж не били изключително доволни… Въпреки това, на 22 септември 1908 година България най-накрая оповестила Независимостта си. Как? Ето 10-те най-важни опорни точки на това събитие.
1. Дълбоката увереност на българското общество, че обединяването и независимостта на България са от първостепенна значимост за бъдещето на страната.
2. Съпричастността на управническата върхушка към въжделенията на народа и готовността ѝ за решителни дейности при появяването на удобни промени в интернационалната конюнктура (такива настъпили на 11 юли 1908 година с експлоадирането на Младотурската революция).
3. В началото на септември 1908 година Княз Фердинанд подхванал пътешестване до Виена, с цел да направи дискретни дипломатически сондажи, по отношение на вероятно оповестяване на Независимост на България и получил негласна поддръжка.
4. Правителството в София взело решение Независимостта да бъде оповестена, до момента в който Турция е ангажирана с вътрешнополитическите си проблеми.
5. Със завръщането си от визитата в Австро-Унгария княз Фердиданд наредил бърза подготовка на събитието и на 22 септември 1908 година Независимостта тържествено била оповестена (с прочитането на умишлен Манифест) в църквата „ Св. 40 мъченици “ в остарялата столица – Търново.
6. Разпоредена била готовност на огромни елементи от българската войска – за противопоставяне на възможна военна експанзия от страна на Турция или недоволни балкански съседки.
7. През октомври 1908 година, за попречване на назряващия боен спор, за договаряния в Цариград отпътувал министър Андрей Ляпчев. Преговорите били основно по отношение на финансовите искания на Турция.
8. На 3 март бил подписан протокол, който уреждал финансовите обезщетения, които България трябвало да изплати на Турция. Те били в размер на 82 милиона лв..
9. Чрез комплицирана финансова композиция Русия опростила на Турция дълг на стойност 125 милиона лв. и отпуснала 82 милиона лв. заем на България – за откуп на българската Независимост. Още едно доказателство, че даже и най-нематериалните полезности като Свобода и Независимост могат да костват много скъпо.
10. В средата на април 1909 година Турция признала публично Независимостта на България. След това страната ни получила и признанието на Великите сили. България станала царство, а Фердиднанд приел купата „ цар на българите “.
