Социалният климатичен фонд с ресурс от 2,8 млрд. евро би могъл да подпомага енергийно бедните домакинства у нас
България е изправена пред тежко решение и то визира огромна част от популацията у нас. Енергийно бедните хора ще би трябвало да получат обективна поддръжка от страната и институциите, с цел да се оправят с проблемите с отоплението или охлаждането на жилищата си. Този въпрос е значим както за европейските зелени цели, по този начин и за комфорта и здравето на българите. Но допреди една година никой не гледаше съществено на този значим въпрос.
До края на март 2023 година се чака да са подготвени законодателните промени, засягащи критериите, реда и изискванията за установяване на енергийно бедните семейства. Цялостната промяна е част от изискванията за приемане на финансиране по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Tова показа за Dir.bg и 3eNews икономистът от Българска академия на науките доктор Теодора Пенева, която е и заместник-председател на Комисията по енергийна успеваемост и енергийна беднотия на Консултативния съвет към Министерски съвет по въпросите на Европейската зелена договорка. Тези промени ще бъдат входирани в енергийното ведомство и по-късно в Народното събрание, с цел да ги прегледат депутатите от идващия парламент. По оценка на експертите повече от 2,5 млн. души ще имат потребност от особено подкрепяне. Към момента помощи за отопление получават 300 000 души. Но механизмът за помощ би трябвало да се промени, тъй като всички те би трябвало да сменят метода си на отопление в по-екологичен. България е изправена пред едни от най-сериозните опасности за енергийната беднотия в Европа. Към момента огромна част от хората са уверени, че цените на електрическата енергия се повишават поради устрема на Европейски Съюз за позеленяване и упрекват Европейската зелена договорка. Но отчет на Центъра за проучване на демокрацията демонстрира, че налагането на въглероден налог (такса) на бизнеса, на постройките и на старите коли освен няма да докара до обедняване на хората. Напротив, той би могъл да способства за повишение на техния стандарт и богатство. От компаниите, които заплащат въглероден налог освен у нас, само че и в други страни-членки на Европейски Съюз ще се цялостни българският бюджет и парите могат да отидат за покриване на разноските за електрическа енергия на най-уязвимите или енергийно небогати семейства. В взаимозависимост от методите на погашение на сумата може да се окаже по този начин, че 50% от най-енергийно бедните фамилии у нас ще покачат разполагаемия приход, тъй като използват действително по-малко сила. В момента печелят най-големите консуматори на сила. Държавата субсидира огромните енергийни предприятия и огромни потребители на сила, в това число ТЕЦ-вете, посредством Фонд сигурност на електроенергийната система. Целта е част от средствата да отиват и за уязвимите семейства. Но кой желае касичката на огромните бизнеси да олекне за сметка на бедните фамилии в България? След привършване на Плана за възобновяване, ще се появи Социален климатичен фонд, който е с запас от продажбата на квоти за излъчвания и за България ще бъде 5-6 милиарда лв. или 2,8 милиарда евро. Поне 10% от средствата от него (около 500-600 млн. лева) могат да отидат за подкрепяне на всички, които ще бъдат наранени от по-високите цени и на електрическата енергия. Това разяснява енергийният и климатичен специалист Георги Стефанов, някогашен консултант на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов. Но касичката на енергийно бедните у нас към момента е празна. А промяната за енергийната беднотия може да се окаже единствено на хартия. За страдание, промяната сега, по този начин както е показана от администрацията, не допуска създаването на схеми и ограничения с предпочитано включване на енергийно бедните семейства, разяснява доктор Теодора Пенева. Затова при липса на специфичен фонд за финансиране за енергийно бедните семейства е допустимо да се окаже, че цялостната новоразработена законодателна рамка е безпредметна, притеснява се икономистът.
Какво показа още тя? · Националният бюджет няма очакван запас за финансиране на енергийно небогати семейства. Предвид поддържането на фискална дисциплинираност не се чака в бъдеще той да бъде източник на подкрепяне на една нова група от близо 2.5 млн. души. В националния бюджет остават подпомагани само най-уязвимите семейства, които са бенефициенти по механизма на целевите помощи за отопление, към 300 хиляди души годишно, с бюджет от близо 230 млн. лева през сезон 2022/2023. · Планът за възобновяване и резистентност планува финансиране на семейства с 1.3 милиарда лв. за възобновяване на многофамилни жилищни здания и близо 200 млн. лева за подкрепяне в региона на възобновимите източници. За страдание, над 99% от това финансиране е оповестено в стратегии и схеми без предпочитано включване на енергийно небогати семейства. Дори близо една трета от средствата или 500 млн. лв., е за схеми, изискващи съфинансиране и независима първична инвестиция, което изключва опцията за присъединяване на тези семейства. Останалите близо 1 милиарда лeва пък ще дават 100% грант за саниране на здания за всички типове семейства, без оглед на техните приходи, и без приоритизиране на здания с максимален брой енергийно небогати семейства. · Декарбонизационният фонд към момента не е основан, и няма изясненост какъв размер от него ще бъде избран за семействата, и дали ще има специфичен съставен елемент за енергийно небогати семейства. · На нито едно равнище в ръководството на страната - законодателна и изпълнителна власт - не се разясняват изискванията за подкрепяне на семействата посредством Фонд Сигурност на електроенергийната система, който подсигури над 6 милиарда лева помощи за бизнеса за електрическа енергия през миналата година. · Липсва изясненост дали и по какъв начин енергийно небогати семейства ще бъдат финансирани посредством други вероятни фондове - Социален климатичен фонд, Модернизационен фонд, RePowerEU. На фона на изчезнали източници на финансиране остава и въпросът с приемането на законодателните промени и нормативна база от Народното събрание допустимо най-скоро, само че поради неразбираемата политическа конюнктура това може да се случи най-рано през 2024 година, разяснява още Пенева. Обмисля се основаването на осведомителна система, която по автоматизиран път да събира данни за статута на семействата, техните членове, приходите им, постройките, които населяват, само че и за нея е належащо финансиране и потенциал. На всичкото от горната страна преди да стигне до Народното събрание законодателната рамка за енергийната беднотия би трябвало да има политическо решение кой способен орган да оглави въпросната основна осведомителна система. Нито едно от отрасловите министерства не демонстрира независимо предпочитание да се самоопредели като способен орган по въпросите на енергийната беднотия. Министърът по ръководство на европейските фондове Атанас Пеканов също акцентира, че няма консенсус кое министерство - Министерство на енергетиката, взаимно с КЕВР, или Министерството на труда и обществената политика посредством Агенция по обществено подкрепяне, ще поеме ръководството. Той даде обещание пред 3eNews и Dir.bg, че още преди изборите дружно с министър-председателя Гълъб Донев ще вземат финално решение коя администрация ще поеме ръководството на системата. Но не конкретизира какви са неговите визии като акцентира, че това ще зависи и от заключенията на работната група сред ведомствата. От Агенция по обществено подкрепяне подчертаха, че в случай че това им бъде предоставено, ще се оправят, само че предизвикването е обвързвано с огромния брой евентуални консуматори на поддръжка за енергийно небогати, което включва и пряк контакт и работа с тях. Тежки задания предстоят пред политиците и съществува сериозен риск за закъснение на законодателните промени с политическите решения за ръководство и финансиране на ограниченията за енергийна беднотия. Това значи поредна зима без съответна поддръжка за милиони жители. Постоянното поддържане на контролирани цени на електрическата енергия е и в действителност систематична поддръжка към тези пластове на обществото, които имат най-високо ползване, и е следващата политика водеща до редовно обедняване на най-ниско доходните. А това води до повишаване на неравенствата. За страдание, тези пластове на обществото за следващ път стават залог за приемане на финансиране, което не доближава до тях, или доближава прекомерно малко. Дали политиците ще се осмелят да приложат в деяние механизма за енергийна беднотия и да извърнат финансовата фуния на назад? Става дума за потребление на касичката на едни за сметка на тези, които имат най-голяма потребност. Това в действителност е цивилизационен избор, който България не прави към този момент десетилетия. *Анализът е квалифициран за и оповестен първо в.
До края на март 2023 година се чака да са подготвени законодателните промени, засягащи критериите, реда и изискванията за установяване на енергийно бедните семейства. Цялостната промяна е част от изискванията за приемане на финансиране по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Tова показа за Dir.bg и 3eNews икономистът от Българска академия на науките доктор Теодора Пенева, която е и заместник-председател на Комисията по енергийна успеваемост и енергийна беднотия на Консултативния съвет към Министерски съвет по въпросите на Европейската зелена договорка. Тези промени ще бъдат входирани в енергийното ведомство и по-късно в Народното събрание, с цел да ги прегледат депутатите от идващия парламент. По оценка на експертите повече от 2,5 млн. души ще имат потребност от особено подкрепяне. Към момента помощи за отопление получават 300 000 души. Но механизмът за помощ би трябвало да се промени, тъй като всички те би трябвало да сменят метода си на отопление в по-екологичен. България е изправена пред едни от най-сериозните опасности за енергийната беднотия в Европа. Към момента огромна част от хората са уверени, че цените на електрическата енергия се повишават поради устрема на Европейски Съюз за позеленяване и упрекват Европейската зелена договорка. Но отчет на Центъра за проучване на демокрацията демонстрира, че налагането на въглероден налог (такса) на бизнеса, на постройките и на старите коли освен няма да докара до обедняване на хората. Напротив, той би могъл да способства за повишение на техния стандарт и богатство. От компаниите, които заплащат въглероден налог освен у нас, само че и в други страни-членки на Европейски Съюз ще се цялостни българският бюджет и парите могат да отидат за покриване на разноските за електрическа енергия на най-уязвимите или енергийно небогати семейства. В взаимозависимост от методите на погашение на сумата може да се окаже по този начин, че 50% от най-енергийно бедните фамилии у нас ще покачат разполагаемия приход, тъй като използват действително по-малко сила. В момента печелят най-големите консуматори на сила. Държавата субсидира огромните енергийни предприятия и огромни потребители на сила, в това число ТЕЦ-вете, посредством Фонд сигурност на електроенергийната система. Целта е част от средствата да отиват и за уязвимите семейства. Но кой желае касичката на огромните бизнеси да олекне за сметка на бедните фамилии в България? След привършване на Плана за възобновяване, ще се появи Социален климатичен фонд, който е с запас от продажбата на квоти за излъчвания и за България ще бъде 5-6 милиарда лв. или 2,8 милиарда евро. Поне 10% от средствата от него (около 500-600 млн. лева) могат да отидат за подкрепяне на всички, които ще бъдат наранени от по-високите цени и на електрическата енергия. Това разяснява енергийният и климатичен специалист Георги Стефанов, някогашен консултант на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов. Но касичката на енергийно бедните у нас към момента е празна. А промяната за енергийната беднотия може да се окаже единствено на хартия. За страдание, промяната сега, по този начин както е показана от администрацията, не допуска създаването на схеми и ограничения с предпочитано включване на енергийно бедните семейства, разяснява доктор Теодора Пенева. Затова при липса на специфичен фонд за финансиране за енергийно бедните семейства е допустимо да се окаже, че цялостната новоразработена законодателна рамка е безпредметна, притеснява се икономистът.
Какво показа още тя? · Националният бюджет няма очакван запас за финансиране на енергийно небогати семейства. Предвид поддържането на фискална дисциплинираност не се чака в бъдеще той да бъде източник на подкрепяне на една нова група от близо 2.5 млн. души. В националния бюджет остават подпомагани само най-уязвимите семейства, които са бенефициенти по механизма на целевите помощи за отопление, към 300 хиляди души годишно, с бюджет от близо 230 млн. лева през сезон 2022/2023. · Планът за възобновяване и резистентност планува финансиране на семейства с 1.3 милиарда лв. за възобновяване на многофамилни жилищни здания и близо 200 млн. лева за подкрепяне в региона на възобновимите източници. За страдание, над 99% от това финансиране е оповестено в стратегии и схеми без предпочитано включване на енергийно небогати семейства. Дори близо една трета от средствата или 500 млн. лв., е за схеми, изискващи съфинансиране и независима първична инвестиция, което изключва опцията за присъединяване на тези семейства. Останалите близо 1 милиарда лeва пък ще дават 100% грант за саниране на здания за всички типове семейства, без оглед на техните приходи, и без приоритизиране на здания с максимален брой енергийно небогати семейства. · Декарбонизационният фонд към момента не е основан, и няма изясненост какъв размер от него ще бъде избран за семействата, и дали ще има специфичен съставен елемент за енергийно небогати семейства. · На нито едно равнище в ръководството на страната - законодателна и изпълнителна власт - не се разясняват изискванията за подкрепяне на семействата посредством Фонд Сигурност на електроенергийната система, който подсигури над 6 милиарда лева помощи за бизнеса за електрическа енергия през миналата година. · Липсва изясненост дали и по какъв начин енергийно небогати семейства ще бъдат финансирани посредством други вероятни фондове - Социален климатичен фонд, Модернизационен фонд, RePowerEU. На фона на изчезнали източници на финансиране остава и въпросът с приемането на законодателните промени и нормативна база от Народното събрание допустимо най-скоро, само че поради неразбираемата политическа конюнктура това може да се случи най-рано през 2024 година, разяснява още Пенева. Обмисля се основаването на осведомителна система, която по автоматизиран път да събира данни за статута на семействата, техните членове, приходите им, постройките, които населяват, само че и за нея е належащо финансиране и потенциал. На всичкото от горната страна преди да стигне до Народното събрание законодателната рамка за енергийната беднотия би трябвало да има политическо решение кой способен орган да оглави въпросната основна осведомителна система. Нито едно от отрасловите министерства не демонстрира независимо предпочитание да се самоопредели като способен орган по въпросите на енергийната беднотия. Министърът по ръководство на европейските фондове Атанас Пеканов също акцентира, че няма консенсус кое министерство - Министерство на енергетиката, взаимно с КЕВР, или Министерството на труда и обществената политика посредством Агенция по обществено подкрепяне, ще поеме ръководството. Той даде обещание пред 3eNews и Dir.bg, че още преди изборите дружно с министър-председателя Гълъб Донев ще вземат финално решение коя администрация ще поеме ръководството на системата. Но не конкретизира какви са неговите визии като акцентира, че това ще зависи и от заключенията на работната група сред ведомствата. От Агенция по обществено подкрепяне подчертаха, че в случай че това им бъде предоставено, ще се оправят, само че предизвикването е обвързвано с огромния брой евентуални консуматори на поддръжка за енергийно небогати, което включва и пряк контакт и работа с тях. Тежки задания предстоят пред политиците и съществува сериозен риск за закъснение на законодателните промени с политическите решения за ръководство и финансиране на ограниченията за енергийна беднотия. Това значи поредна зима без съответна поддръжка за милиони жители. Постоянното поддържане на контролирани цени на електрическата енергия е и в действителност систематична поддръжка към тези пластове на обществото, които имат най-високо ползване, и е следващата политика водеща до редовно обедняване на най-ниско доходните. А това води до повишаване на неравенствата. За страдание, тези пластове на обществото за следващ път стават залог за приемане на финансиране, което не доближава до тях, или доближава прекомерно малко. Дали политиците ще се осмелят да приложат в деяние механизма за енергийна беднотия и да извърнат финансовата фуния на назад? Става дума за потребление на касичката на едни за сметка на тези, които имат най-голяма потребност. Това в действителност е цивилизационен избор, който България не прави към този момент десетилетия. *Анализът е квалифициран за и оповестен първо в.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ