България е изправена пред риск от трайно влошаване на публичните

България е изправена пред риск от трайно утежняване на обществените финанси, в случай че не бъдат подхванати незабавни ограничения за ограничение на държавните разноски. Това разяснява икономистът Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в изявление за Радио Пловдив, във връзка рекомендацията на Европейска комисия страната да бъде сложена в процедура по несъразмерен недостиг.

Бюджетният недостиг нараства

Според данните, представени от него, бюджетният недостиг нараства и може да надвиши праговите стойности в идващите години, което слага под напън фискалната непоклатимост.

„ Европейската комисия не вижда краткотраен проблем, а риск от резистентен недостиг, в случай че не бъдат подхванати ограничения. Именно това е основанието за процедурата. “

По думите на Ганев процедурата по свръхдефицит не значи, че България е влезнала в еврозоната с неточни данни, а че актуалните и средносрочните вероятности се утежняват.

Той прецизира, че оценките за участието в еврозоната са основани на предишни отчетни интервали, до момента в който новите опасности произтичат от настоящата бюджетна динамичност.

„ По думите на Ганев процедурата по свръхдефицит не е доказателство, че България е влезнала в еврозоната с манипулирани данни. “

Икономистът предизвестява, че главният риск е политическият напън да докара до повишение на налозите, вместо до действително ограничение на разноските.

„ Ако не се подхващат стъпки в разходната част на бюджета, ще се стигне до още по-голям недостиг и отваряне на тематиката за налозите. Тогава тежестта ще бъде поета от работещите хора и бизнеса, които нямат виновност за насъбраните финансови проблеми. “

Като главен запас за икономии той показва разноските за личен състав в държавната администрация, които към този момент съставляват забележителна част от Брутният вътрешен продукт

Сред препоръчаните ограничения са понижаване на незаети щатни бройки, ограничение на бонусните системи и промяна на структури с ниска успеваемост.

Ганев подчертава и върху потребността от по-строг надзор на административните разноски, по-добро ръководство на капиталовите стратегии и по-широко потребление на европейско финансиране вместо народен запас.

Той обръща внимание и на обществените разноски, като показва, че част от стратегиите би трябвало да бъдат преразгледани от позиция на успеваемост.

Въпреки предизвестията, Ганев отбелязва, че икономическата обстановка не е спешна, както през 2009–2010 година, защото приходите в бюджета не престават да порастват.

„ Не сме в криза и приходите порастват. Това значи, че корекцията може да стане посредством преодоляване на разноските, без да се протяга ръка към налозите. “

По отношение на политическите решения той разяснява, че намаляването на партийните дотации би имало по-скоро алегоричен резултат, защото действителният фискален дисбаланс изисква доста по-мащабни ограничения.

Източник: БНР