България пред риск да остане без бюджет за 2026 г. до юни, ако има предсрочни избори
България е изправена пред действителната опция да влезе в новата година без признат държавен бюджет и да остане в този режим най-малко до юни, в случай че страната отиде на предварителни парламентарни избори. Това обявиха икономистът Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система и финансистът Левон Хампарцумян в ефира на bTV.
Според двамата страната няма да " заседне ", само че ще действа на автопилот - без ясно политическо управление и без стратегически решения. Николов акцентира, че при избори в края на февруари или началото на март, последвани от договаряния за държавно управление, реалистичният небосвод за нов бюджет е юни. До тогава страната ще работи с удължителен бюджет.
Икономистът изясни, че неналичието на нов бюджет сама по себе си не е невиждана и не значи финансова рецесия, защото страната разполага с механизми за краткосрочно финансиране. По-големият риск съгласно него идва от автоматизираните механизми за нарастване на разноските, заложени в разнообразни закони - в това число растеж на заплатите в обществения бранш и пенсиите.
Николов предизвести, че в случай че Народното събрание не одобри удължителен бюджет, който категорично да блокира тези автоматизми, ще се стигне до несъответствия - нарастване на разноските без ясно покритие, като най-лесно ще бъдат орязани капиталовите планове. В същото време ще има запас за Министерство на вътрешните работи и защитата, само че не и за други браншове като просвета, опазване на здравето и статистика, което може да докара до обществено напрежение и митинги.
Левон Хампарцумян подчертава върху институционалния проблем, а не върху самия бюджет. По думите му даже при промяна на държавни управления, клиентелистките мрежи, договорите и регулаторните органи с изтекли мандати остават и не престават да пазят статуквото. Той уточни, че митингите са знак за проблеми, само че не са инструмент за решаването им - това става само посредством институционални промени.
Двамата разясниха и резултата върху бизнеса. Според Николов компаниите, които не зависят от публични поръчки, ще бъдат сложени в положение на неустановеност - без изясненост за бъдещата данъчна политика, регулациите и осигурителната тежест. Това ще отсрочи капиталови решения както на задгранични, по този начин и на локални вложители и може да докара до експорт на капитал към по-предсказуеми пазари.
По отношение на инфлацията и цените, и двамата бяха безапелационни, че неналичието на нов бюджет сама по себе си няма да докара до внезапен ценови скок. Основният инфлационен риск съгласно тях идва от административното увеличение на приходи без подобаващ растеж на продуктивността, както и от слабия надзор и конкуренция на пазара.
Адриан Николов и Левон Хампарцумян се сплотиха към тезата, че най-големият проблем пред страната не е краткотрайната липса на бюджет, а продължаващата политическа и институционална неустойчивост, която подкопава доверието в страната и забавя икономическото развиване.
Според двамата страната няма да " заседне ", само че ще действа на автопилот - без ясно политическо управление и без стратегически решения. Николов акцентира, че при избори в края на февруари или началото на март, последвани от договаряния за държавно управление, реалистичният небосвод за нов бюджет е юни. До тогава страната ще работи с удължителен бюджет.
Икономистът изясни, че неналичието на нов бюджет сама по себе си не е невиждана и не значи финансова рецесия, защото страната разполага с механизми за краткосрочно финансиране. По-големият риск съгласно него идва от автоматизираните механизми за нарастване на разноските, заложени в разнообразни закони - в това число растеж на заплатите в обществения бранш и пенсиите.
Николов предизвести, че в случай че Народното събрание не одобри удължителен бюджет, който категорично да блокира тези автоматизми, ще се стигне до несъответствия - нарастване на разноските без ясно покритие, като най-лесно ще бъдат орязани капиталовите планове. В същото време ще има запас за Министерство на вътрешните работи и защитата, само че не и за други браншове като просвета, опазване на здравето и статистика, което може да докара до обществено напрежение и митинги.
Левон Хампарцумян подчертава върху институционалния проблем, а не върху самия бюджет. По думите му даже при промяна на държавни управления, клиентелистките мрежи, договорите и регулаторните органи с изтекли мандати остават и не престават да пазят статуквото. Той уточни, че митингите са знак за проблеми, само че не са инструмент за решаването им - това става само посредством институционални промени.
Двамата разясниха и резултата върху бизнеса. Според Николов компаниите, които не зависят от публични поръчки, ще бъдат сложени в положение на неустановеност - без изясненост за бъдещата данъчна политика, регулациите и осигурителната тежест. Това ще отсрочи капиталови решения както на задгранични, по този начин и на локални вложители и може да докара до експорт на капитал към по-предсказуеми пазари.
По отношение на инфлацията и цените, и двамата бяха безапелационни, че неналичието на нов бюджет сама по себе си няма да докара до внезапен ценови скок. Основният инфлационен риск съгласно тях идва от административното увеличение на приходи без подобаващ растеж на продуктивността, както и от слабия надзор и конкуренция на пазара.
Адриан Николов и Левон Хампарцумян се сплотиха към тезата, че най-големият проблем пред страната не е краткотрайната липса на бюджет, а продължаващата политическа и институционална неустойчивост, която подкопава доверието в страната и забавя икономическото развиване.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ