Ултиматум от Брюксел: България трябва да приложи директивата за минималните заплати
България е изправена пред предизвикването да приложи европейската инструкция за съответни минимални заплати до 15 ноември 2024 година. Това стана ясно от изказване на Изабел Шьоман, заместник-генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, в ефира на bTV.
" България закъснява с използването на европейската инструкция за съответни минимални заплати. Тя би трябвало да бъде приложена до 15 ноември, в противоположен случай са вероятни наказания ", предизвести Шьоман.
Един от основните аспекти на директивата е условието за 80% покритие с групови трудови контракти измежду заетите лица в страната. По данни на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), сега този % в страната варира сред 25 и 28 на 100, което демонстрира забележителна разлика по отношение на задачата, сложена от Европейския съюз.
Пламен Димитров, президент на КНСБ, акцентира значимостта на груповите трудови контракти: " Там, където има групови контракти, по данни на статистиката заплатите са по-високи сред 14%, 15%. Колективните трудови контракти вършат по този начин, че неравенствата в приходите да са по-малки и справедливостта в заплащането да е по-голяма, а самите заплати да са по-високи ".
Според данни на Евростат, България се подрежда на последно място в Европейския съюз по мярка на минималната работна заплата, която възлиза на 477 евро месечно. След нашата страна се подреждат Унгария, Латвия и Румъния с минимални месечни хонорари до 750 евро.
Шьоман обърна внимание на значителните разлики в минималното възнаграждение в границите на Европейски Съюз: " Имаме доста огромни разминавания в минималното възнаграждение измежду страните в Европейски Съюз. Има някои с над 2000 евро на месец, като в Люксембург и други, които мъчно доближават до 500 евро месечно, нормално измежду страните в Източна Европа ".
Министърът на труда и обществената политика Ивайло Иванов разяснява обстановката в България: " В България 50% от междинната образува минималната заплата и по този метод ние постигнахме размера. Но има още доста условия, които би трябвало да се прегледат ".
Директивата цели да обезпечи заслужено възнаграждение в разнообразни браншове на стопанската система и да понижи разликите в приходите сред страните-членки на Европейския съюз. България би трябвало да предприеме бързи и ефикасни ограничения, с цел да отговори на европейските условия и да избегне евентуални наказания.
" България закъснява с използването на европейската инструкция за съответни минимални заплати. Тя би трябвало да бъде приложена до 15 ноември, в противоположен случай са вероятни наказания ", предизвести Шьоман.
Един от основните аспекти на директивата е условието за 80% покритие с групови трудови контракти измежду заетите лица в страната. По данни на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), сега този % в страната варира сред 25 и 28 на 100, което демонстрира забележителна разлика по отношение на задачата, сложена от Европейския съюз.
Пламен Димитров, президент на КНСБ, акцентира значимостта на груповите трудови контракти: " Там, където има групови контракти, по данни на статистиката заплатите са по-високи сред 14%, 15%. Колективните трудови контракти вършат по този начин, че неравенствата в приходите да са по-малки и справедливостта в заплащането да е по-голяма, а самите заплати да са по-високи ".
Според данни на Евростат, България се подрежда на последно място в Европейския съюз по мярка на минималната работна заплата, която възлиза на 477 евро месечно. След нашата страна се подреждат Унгария, Латвия и Румъния с минимални месечни хонорари до 750 евро.
Шьоман обърна внимание на значителните разлики в минималното възнаграждение в границите на Европейски Съюз: " Имаме доста огромни разминавания в минималното възнаграждение измежду страните в Европейски Съюз. Има някои с над 2000 евро на месец, като в Люксембург и други, които мъчно доближават до 500 евро месечно, нормално измежду страните в Източна Европа ".
Министърът на труда и обществената политика Ивайло Иванов разяснява обстановката в България: " В България 50% от междинната образува минималната заплата и по този метод ние постигнахме размера. Но има още доста условия, които би трябвало да се прегледат ".
Директивата цели да обезпечи заслужено възнаграждение в разнообразни браншове на стопанската система и да понижи разликите в приходите сред страните-членки на Европейския съюз. България би трябвало да предприеме бързи и ефикасни ограничения, с цел да отговори на европейските условия и да избегне евентуални наказания.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ