България може да избегне процедура по свръхдефицит само с предупреждение
България е изправена пред сериозен миг за своите обществени финанси. Европейската комисия може да задейства процедура по свръхдефицит против страната ни. Всичко зависи от способността на вицепремиера Гълъб Донев да балансира държавните доходи и разноски. Основната цел е бюджетното разминаване да остане в границите на разрешените 3% от Брутният вътрешен продукт.
Финансисти и икономисти от дълго време предизвестяват за нуждата от стесняване на недостига. Досегашната процедура обаче демонстрира непрекъснато увеличение на разноските с всеки бюджетен сезон. **България към този момент е в риск да наруши критериите за участие в еврозоната.** Тези правила са наложителни освен на входа, само че и за страните вътре в съюза.
На 29 май министър председателят Румен Радев разгласи, че Европейска комисия стартира процедура по несъразмерен недостиг. Той упрекна предходния постоянен кабинет за финансовото положение на страната в края на 2025 година От ГЕРБ незабавно реагираха остро на тези изказвания. Финансовият министър в кабинета „ Желязков “ Теменужка Петкова прикани за прекъсване на погрешните тълкования.
“Процедурата по свръхдефицит не касае 2025 година, а 2026 година ”
Петкова акцентира, че дефицитът за 2025 година е закрепен на 3,5% от Брутният вътрешен продукт. България обаче се употребява с дерогация за увеличените разноски за защита. Тази уговорка разрешава на страната да надвиши лимита с до 1,5% поради рационализация на армията. **Прилагането на дерогацията ще разреши на България да съблюдава Маастрихтските критерии.**
Бившият длъжностен финансов министър Георги Клисурски също се включи в дебата. Той счита, че страната към момента разполага с принадлежности за реакция. Според него предизвестието на Европейска комисия е обвързвано с прогнозите за идващите две години.
“Комисията предвижда недостиг от към 4% и през двете години, в случай че не бъдат подхванати ограничения и се резервира сегашната политика ”
Асен Василев от ПП-ДБ предложи правенето на реалистична приходна и разходна рамка. Той настоя да не се подвигат заплатите в бюджетната сфера с фрапантни темпове. Според него това е единственият метод да се избегнат отрицателните последствия. Реакциите в Народното събрание след известието от Брюксел остават мощно поляризирани.
Цончо Ганев от „ Възраждане “ трансферира виновността върху процеса по приемане на единната валута. Партията даже подаде сигнал до прокуратурата за хипотетично манипулирани данни. Междувременно вицепрезидентът Илияна Йотова направи първи коментар по тематиката на 30 май. Официалният отчет на Европейска комисия се чака да бъде оповестен на 3 юни.
Самата процедура по свръхдефицит се задейства при недостиг над 3% или дълг над 60% от Брутният вътрешен продукт. Тя включва непрекъснат мониторинг и съответни рекомендации със периоди от 3 до 6 месеца. За страни в еврозоната са планувани и финансови наказания. Най-често се постанова безлихвен депозит в размер на 0,2% от Брутният вътрешен продукт.
**Най-сериозната последица е пониженото доверие на финансовите пазари.** Това непосредствено води до по-висока цена на държавния дълг. Инвеститорите стават по-предпазливи и могат да замразят свои планове в страната. Управлението на недостига е основно за отбягване на тези отрицателни резултати.
България към този момент има исторически опит с този механизъм. През 2010 година страната влезе в процедура с недостиг от 3,6%. Механизмът беше преустановен през 2012 година, когато дефицитът падна до 2,1%. Този развой е напълно европейски механизъм и се разграничава от стратегиите на МВФ.
**Финансовият министър Гълъб Донев би трябвало да предложи бюджет с 3% недостиг.** Това може да изисква заледяване на заплатите в обществения бранш. Възможно е и орязване на дотации и административни промени. Ако тези ограничения бъдат подхванати, шансът България да се размине единствено с предизвестие остава огромен. В момента под сходен мониторинг са страни като Франция, Италия и Белгия.
