България е готова да увеличи вноската си в бюджета на ЕС, заяви Горанов
България е подготвена да усили вноската си в бюджета на Европейския съюз. Това се разбра от думите на министъра на финансите Владислав Горанов преди среща за идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз в НДК, в която ще вземе присъединяване и еврокомисарят по бюджета и човешките запаси Гюнтер Йотингер.
На въпрос до какъв брой България може да си разреши да задели като % от бюджета за вноската в Европейски Съюз, той отговори, че не са правени прецизни изчисления, само че това, което се разяснява като нарастване с към 10% от настоящия бюджет е постижимо на фона на изгодите от тази политика.
За нас всички варианти да преодолеем новите провокации след Брекзит са отворени. Споделяме, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика може да се наложи нарастване на вноските и сме подготвени да подкрепим едно сходно решение, уточни министърът при влизането си за срещата.
По думите му ограничението на кохезионната политика и фокусирането й единствено върху най-бедните региони, ще понижи интереса на огромните страни към нея и съставлява риск за самата кохезионна политика.
Има райони в някои от чистите донори, които даже да се ограничи кохезионната политика, ще би трябвало федералните държавни управления на тези страни да компенсират дефицита в средства на тези провинции или райони, които ще бъдат извадени от тази политики, сподели Горанов.
Имаме предизвикването да финансираме повече неща с по-малко запаси и превъзмогването на този проблем може да стане от една страна с по-добро приоритизиране, само че евентуално ще се наложи увеличение на вноските на страните членки, добави той.
Засега страните в Европейски Съюз са разграничени по въпроса. В началото на февруари се появи информация, че България и още седем страни от източната част на континента са се съгласили да усилят вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Англия. По-късно обаче българското Министерство на финансите отхвърли информацията. В края на февруари министър председателят Бойко Борисов сподели, че е по-изгодното за България е да се усили вноската в бюджета на Е
С.
Австрия към този момент се разгласи срещу предлагането и настоя за орязване на някои стратегии, най-много заплащания за страни от Източна Европа. Лидерите на балтийските страни пък поддържаха концепцията да заплащат повече за бюджета на блока след 2020 година, с цел да запълнят дупката. Очаква се Европейската комисия да направи публично предложение за многогодишната финансова рамка през май.
Гладко протичане на договарянията
При откриването на срещата финансовият министър Владислав Горанов сподели, че българското председателство ще се стреми към безпрепятствено протичане на договарянията за бюджета на Европейски Съюз.
По думите му ролята на бюджета на Европейски Съюз е релативно лимитирана, защото размерът му е към 1% от Брутният вътрешен продукт на страните от Европейски Съюз. Предоставянето на публичните богатства и услуги се прави от националните страни, само че в бюджета на Европейски Съюз би трябвало да се търси добавената стойност, уточни Горанов. Важно е финансирането на научно-изследователската и развойна активност, на политиките по защита и миграция да става и посредством европейския бюджет, добави той.
По думите му е належащо да се подсигурява, че и по-бедните региони също могат да получат минимални стандарти от равнищата на обществени услуги. Европейски Съюз е в стопански напредък с подобряващи се условия на пазара на труда и на финансиране и считам, че с умерена и градивна политическа упоритост ще се оправим с тези провокации и да подсигуряваме общата финансова непоклатимост и реализиране на дълготраен напредък на стопанската система, заетостта и приходите, сподели финансовият министър, представен от Българска телеграфна агенция.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева разяснява, че съгласно българското държавно управление " е доста значимо преди да се съсредоточим върху размера на бюджета първо да определим целите и политиките, които желаеме да финансираме ".
" Всеки път, когато приготвяме многогодишната финансова рамка, си мислим, че е мъчно, само че в този момент, след Брекзит, новите цели и наближаващите европейски избори през 2019 година, провокациите са още по-големи. Затова би трябвало да действаме мъдро, без страсти и осъзнавайки огромната отговорност, която носим ", сподели Захариева. По думите й е значимо да се обезпечи баланс сред новите политики, сигурност, миграция и нововъведения и обичайните, които към този момент са съдействали Европейски Съюз да е това, което е.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (182)
На въпрос до какъв брой България може да си разреши да задели като % от бюджета за вноската в Европейски Съюз, той отговори, че не са правени прецизни изчисления, само че това, което се разяснява като нарастване с към 10% от настоящия бюджет е постижимо на фона на изгодите от тази политика.
За нас всички варианти да преодолеем новите провокации след Брекзит са отворени. Споделяме, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика може да се наложи нарастване на вноските и сме подготвени да подкрепим едно сходно решение, уточни министърът при влизането си за срещата.
По думите му ограничението на кохезионната политика и фокусирането й единствено върху най-бедните региони, ще понижи интереса на огромните страни към нея и съставлява риск за самата кохезионна политика.
Има райони в някои от чистите донори, които даже да се ограничи кохезионната политика, ще би трябвало федералните държавни управления на тези страни да компенсират дефицита в средства на тези провинции или райони, които ще бъдат извадени от тази политики, сподели Горанов.
Имаме предизвикването да финансираме повече неща с по-малко запаси и превъзмогването на този проблем може да стане от една страна с по-добро приоритизиране, само че евентуално ще се наложи увеличение на вноските на страните членки, добави той.
Засега страните в Европейски Съюз са разграничени по въпроса. В началото на февруари се появи информация, че България и още седем страни от източната част на континента са се съгласили да усилят вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Англия. По-късно обаче българското Министерство на финансите отхвърли информацията. В края на февруари министър председателят Бойко Борисов сподели, че е по-изгодното за България е да се усили вноската в бюджета на Е
С.
Австрия към този момент се разгласи срещу предлагането и настоя за орязване на някои стратегии, най-много заплащания за страни от Източна Европа. Лидерите на балтийските страни пък поддържаха концепцията да заплащат повече за бюджета на блока след 2020 година, с цел да запълнят дупката. Очаква се Европейската комисия да направи публично предложение за многогодишната финансова рамка през май.
Гладко протичане на договарянията
При откриването на срещата финансовият министър Владислав Горанов сподели, че българското председателство ще се стреми към безпрепятствено протичане на договарянията за бюджета на Европейски Съюз.
По думите му ролята на бюджета на Европейски Съюз е релативно лимитирана, защото размерът му е към 1% от Брутният вътрешен продукт на страните от Европейски Съюз. Предоставянето на публичните богатства и услуги се прави от националните страни, само че в бюджета на Европейски Съюз би трябвало да се търси добавената стойност, уточни Горанов. Важно е финансирането на научно-изследователската и развойна активност, на политиките по защита и миграция да става и посредством европейския бюджет, добави той.
По думите му е належащо да се подсигурява, че и по-бедните региони също могат да получат минимални стандарти от равнищата на обществени услуги. Европейски Съюз е в стопански напредък с подобряващи се условия на пазара на труда и на финансиране и считам, че с умерена и градивна политическа упоритост ще се оправим с тези провокации и да подсигуряваме общата финансова непоклатимост и реализиране на дълготраен напредък на стопанската система, заетостта и приходите, сподели финансовият министър, представен от Българска телеграфна агенция.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева разяснява, че съгласно българското държавно управление " е доста значимо преди да се съсредоточим върху размера на бюджета първо да определим целите и политиките, които желаеме да финансираме ".
" Всеки път, когато приготвяме многогодишната финансова рамка, си мислим, че е мъчно, само че в този момент, след Брекзит, новите цели и наближаващите европейски избори през 2019 година, провокациите са още по-големи. Затова би трябвало да действаме мъдро, без страсти и осъзнавайки огромната отговорност, която носим ", сподели Захариева. По думите й е значимо да се обезпечи баланс сред новите политики, сигурност, миграция и нововъведения и обичайните, които към този момент са съдействали Европейски Съюз да е това, което е.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (182)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




