България е едно от местата, които спокойно могат да се

България е едно от местата, които умерено могат да се нарекат парадайс на билките. Това е напълно разумно, предвид на неповторимата природа, с която сме дарени и която съчетава планини, реки, поля, минерални извори, гори и море. Има една билка, която ни е завещана още от времето на прабългарите. Известна е най-много като златовръх, само че се среща и под имената розова родиола, златен корен и розов корен. В последно време тя закупи и международна известност, а съгласно изявления в съветската преса намира приложение даже в техните секрети служби и галактическия център Байконур. Най-голям принос за популяризирането на лечебните свойства на златовръха има националният врач и прочут билкар Никола Мангалджиев.

Освен на прабългарите, златовръхът е бил прочут на викингите, които го употребявали като на практика изобилен източник на мощ и сила. Редица китайски императори пък постоянно пращали експедиции от лекари в Далечния изток, с цел да набират билката, която по-късно превръщали в медикаменти. В цяла Централна Азия в продължение на епохи чай от златен корен е бил изписван на всички, измъчвани от настинка и грип.

В Монголия още са уверени, че чудната билка е най-сериозният зложелател на туберкулозата. Златният корен е обичан и на всички, които се стремят към стройна фигура. Това е по този начин поради съдържащото се в него интензивно вещество росавин, което е доста ефикасно за стопяването на насъбрани коремни мазнини.
Забележка: Тази публикация е с извънредно осведомителна цел. Преди да употребявате каквито и да е средства от националната медицина, се консултирайте със своя доктор!

Други имена: родиола, златен корен
Описание:
Златовръх е многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище с мирис на роза, покрито с триъгълни ципести люспи и преминаващо в пълен прав корен. Цветоносните стъбла високи 10-35 см, голи, неразклонени.
Листата са поредни, плоски, месести, приседнали, от елиптични до ланцетни, заострени, дълги 0,7-3,5 см, необятни 0,5-1,5 см, към горния си край ясно назъбени.
Съцветието е гъсто, щитовидно, многоцветно, необятно 3-9 см, с тънки разклонени клончета. Цветовете двудомни, 4-, рядко 3- или 5-делни.
Плодовете съставляват мехунки, дълги 6-12 мм, с доста семена.
Изсушените корени и коренище (Radix et Rhizoma Rhodiolae) се вадят късно през есента и се сушат на сянка. Имат горчив усет и миризма на роза.

Приложение:
Родиолата
• подтиква централната нервна система,
• ползва се при възобновяване след тежко физическо обременяване,
• усъвършенства апетита, съня, сърдечната активност и усещанията,
• усилва паметта и изостря вниманието,
• усъвършенства съпротивляемостта на организма по отношение на разнообразни неподходящи въздействия и стресови фактори – билката е мощен имуностимулатор.
• Може да се употребява и при: хиперацидитет, язва, атеросклероза, малария, хемороиди, хипертония.

Начин на приложимост:
• Около 10 г ситно нарязани корени се заливат със 100 мл алкохол и престояват 20 дни. Спиртният извлек се прецежда и се пие по 10-20 капки във вода преди ястие 3 пъти дневно.
• 2 супени лъжици от билката киснат 1 час в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден по 120 мл преди ястие.