България е от европейските страни, в които конспиративното мислене е най-широко застъпено
България е една от страните, в които тайното мислене е най-широко застъпено в цяла Европа, разяснява доцент Михаил Околийски, представител на офиса на Световната здравна организация за България, по време на виртуалната конферения "Изграждане на резистентност против дезинформацията: Има ли ваксина против подправените вести? ", проведена от Атлантическия клуб в България, с поддръжката на Дирекция "Публична дипломация " на НАТО.
От юли насам са се нараснали вярванията в секрети организации, контролиращи пандемията, необятно е публикувано и схващането, че политиците не споделят своите същински претекстове, уточни Околийски, като се базира на данни от изследване взаимно с "Маркет линкс " за настройките и поведенческите практики на българите.
Българите имат вяра все по-малко на обществените медии и на друг вид инфлуенсъри и това може да се надгради, тъй като може би е доближат предел на засищане от подправени изказвания, означи още Околийски. Сега е моментът всички ние да формираме тактика по какъв начин можем да повишим имунизационната подготвеност на популацията, тъй като това ще е най-сигурното оръжие против пандемията, счита специалистът.
Според него в битката против подправените вести и тайните теории не е задоволително да се дават годни научни обстоятелства, тъй като хората не са склонни да моделират държанието си по отношение на рационални изказвания. "Трябва да се откри верният микс сред обстоятелства и прочувствено адресиране ", изясни Околийски.
Той е на мнение, че в България държавното управление и властимащите са съумели да разработят добра връзка на риска. Хората в България се измориха от пандемията, счита той. Трябва да се поддържа психологичното здраве, а в България то е в задния двор и на медицината, и на цевия публичния спор, хората са оставени сами да се оправят с отрицателните страсти. Така се е получил този безпорядък във възприемането на обстоятелства и изказвания. Според него от СЗО няма спорни сигнали, а става дума за това, че има потребност да се доближи задоволителна научна база, с цел да се предлагат да вземем за пример маските.
Проф. доктор Николай Габровски /УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов "/ разяснява, че COVID-19 е подействал като увеличително стъкло на от дълго време действителен проблем - голямото количество информация, която ни залива. Той изясни, че да правиш качествена информация е постепенно, скъпо, мъчно за разбиране и хората не получават отговорите, които желаят, тъй като постоянно желаят да чуят нещо несъмнено, съгласно личните си стремежи.
Според него, с цел да сортираме качествената информация, би трябвало да се има поради източникът - дали е неизвестен или човек, който не е експерт, каналът, по който се показва тази информация, дали става дума за изявление на персонално мнение, или позиция на екип учени, има ли научна доказателственост. Той сложи и въпроса какво се случва, в случай че специалист в авторитетна медия пази теза, която е очевидно погрешна и уточни, че тогава би трябвало да се зададе въпросът има ли спор на ползи. Нашият първичен триумф, първичната реакция, която беше навременна и съответна и даде резултат, ни подведе и разреши тематиката бързо да стане политическа, счита той. Трябва да имаме поради, че не всички желаят да чуят истината, предизвести експертът и даде образец, че е естествено човек да търси мнение, което да обори личните му страхове.
Проф. Радостина Александрова, вирусолог, разяснява, че истината е най-хубавата политика. Наш дълг, на учените, е да сме подготвени да отговорим на всеки въпрос, тъй като това е единственият метод да помогнем на хората да навлязат в такава деликатна материя като вируси, имунитет, ваксини, счита тя, като означи, че от време на време хората са склонни да имат вяра на това, което им се желае да бъде.
На въпрос за имунизирането проф. Александрова уточни, че основната дума ще бъде доверие. Ние, българите имаме хубава сентенция, която обаче от време на време ни играе неприятна смешка - "око да види, ръка да пипне ", разяснява тя и напомни, че до наскоро във Facebook непрестанно се е поставял въпросът познава ли някой човек, възпален с ковид. Сега освен че познаваме такива хора, само че сме били и очевидци на огромни нещастия, означи тя. Според нея имунизацията ще даде най-хубавите причини в своя изгода.
Доц. Милена Георгиева от Института по микробиология на Българска академия на науките добави, че всяка подправена вест, обвързвана с живота на човек и с обещано заболяване, коства доста животи. Още първоначално спекулациите за това, че е вирусът е фиктивен, бяха въпроси, които се разпростраяваха с огромна мощ, хората не съблюдаваха ограниченията и това докара до съществени проблеми, счита тя. Според нея разнопосочната информация, която се получава от многото канали, води до стрес. Колкото по-стресирани сме от това, което се случва, толкоз по-лош е изходът, този стрес е огромно затруднение пред медицинските експерти, предизвести ученият. Според доцент Георгиева не би трябвало да се разгласяват медицински протоколи, в които се показват съответни медикаменти, които човек да приложи при избрани признаци. Това може да е доста рисково, не всеки би трябвало да бъде лекуван по еднакъв метод, а това би трябвало да преценят медицинските експерти, предизвести тя.
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси
Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 година в Пловдив. Син е на известния професор по философия и означи, че неналичието на информация основава вакуум, който автоматизирано се запълва от погрешната информация. Затова информацията не би трябвало да се крие, дезинформацията побеждава със своето количество, а качествената информация заради липса на количество, на канали, остава скрита по лабораториите, разяснява той.
По време на полемиката учените и експертите се сплотиха към мнението, че ограниченията против разпространяването на ковид би трябвало да бъдат удължени.
От юли насам са се нараснали вярванията в секрети организации, контролиращи пандемията, необятно е публикувано и схващането, че политиците не споделят своите същински претекстове, уточни Околийски, като се базира на данни от изследване взаимно с "Маркет линкс " за настройките и поведенческите практики на българите.
Българите имат вяра все по-малко на обществените медии и на друг вид инфлуенсъри и това може да се надгради, тъй като може би е доближат предел на засищане от подправени изказвания, означи още Околийски. Сега е моментът всички ние да формираме тактика по какъв начин можем да повишим имунизационната подготвеност на популацията, тъй като това ще е най-сигурното оръжие против пандемията, счита специалистът.
Според него в битката против подправените вести и тайните теории не е задоволително да се дават годни научни обстоятелства, тъй като хората не са склонни да моделират държанието си по отношение на рационални изказвания. "Трябва да се откри верният микс сред обстоятелства и прочувствено адресиране ", изясни Околийски.
Той е на мнение, че в България държавното управление и властимащите са съумели да разработят добра връзка на риска. Хората в България се измориха от пандемията, счита той. Трябва да се поддържа психологичното здраве, а в България то е в задния двор и на медицината, и на цевия публичния спор, хората са оставени сами да се оправят с отрицателните страсти. Така се е получил този безпорядък във възприемането на обстоятелства и изказвания. Според него от СЗО няма спорни сигнали, а става дума за това, че има потребност да се доближи задоволителна научна база, с цел да се предлагат да вземем за пример маските.
Проф. доктор Николай Габровски /УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов "/ разяснява, че COVID-19 е подействал като увеличително стъкло на от дълго време действителен проблем - голямото количество информация, която ни залива. Той изясни, че да правиш качествена информация е постепенно, скъпо, мъчно за разбиране и хората не получават отговорите, които желаят, тъй като постоянно желаят да чуят нещо несъмнено, съгласно личните си стремежи.
Според него, с цел да сортираме качествената информация, би трябвало да се има поради източникът - дали е неизвестен или човек, който не е експерт, каналът, по който се показва тази информация, дали става дума за изявление на персонално мнение, или позиция на екип учени, има ли научна доказателственост. Той сложи и въпроса какво се случва, в случай че специалист в авторитетна медия пази теза, която е очевидно погрешна и уточни, че тогава би трябвало да се зададе въпросът има ли спор на ползи. Нашият първичен триумф, първичната реакция, която беше навременна и съответна и даде резултат, ни подведе и разреши тематиката бързо да стане политическа, счита той. Трябва да имаме поради, че не всички желаят да чуят истината, предизвести експертът и даде образец, че е естествено човек да търси мнение, което да обори личните му страхове.
Проф. Радостина Александрова, вирусолог, разяснява, че истината е най-хубавата политика. Наш дълг, на учените, е да сме подготвени да отговорим на всеки въпрос, тъй като това е единственият метод да помогнем на хората да навлязат в такава деликатна материя като вируси, имунитет, ваксини, счита тя, като означи, че от време на време хората са склонни да имат вяра на това, което им се желае да бъде.
На въпрос за имунизирането проф. Александрова уточни, че основната дума ще бъде доверие. Ние, българите имаме хубава сентенция, която обаче от време на време ни играе неприятна смешка - "око да види, ръка да пипне ", разяснява тя и напомни, че до наскоро във Facebook непрестанно се е поставял въпросът познава ли някой човек, възпален с ковид. Сега освен че познаваме такива хора, само че сме били и очевидци на огромни нещастия, означи тя. Според нея имунизацията ще даде най-хубавите причини в своя изгода.
Доц. Милена Георгиева от Института по микробиология на Българска академия на науките добави, че всяка подправена вест, обвързвана с живота на човек и с обещано заболяване, коства доста животи. Още първоначално спекулациите за това, че е вирусът е фиктивен, бяха въпроси, които се разпростраяваха с огромна мощ, хората не съблюдаваха ограниченията и това докара до съществени проблеми, счита тя. Според нея разнопосочната информация, която се получава от многото канали, води до стрес. Колкото по-стресирани сме от това, което се случва, толкоз по-лош е изходът, този стрес е огромно затруднение пред медицинските експерти, предизвести ученият. Според доцент Георгиева не би трябвало да се разгласяват медицински протоколи, в които се показват съответни медикаменти, които човек да приложи при избрани признаци. Това може да е доста рисково, не всеки би трябвало да бъде лекуван по еднакъв метод, а това би трябвало да преценят медицинските експерти, предизвести тя.
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси
Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 година в Пловдив. Син е на известния професор по философия и означи, че неналичието на информация основава вакуум, който автоматизирано се запълва от погрешната информация. Затова информацията не би трябвало да се крие, дезинформацията побеждава със своето количество, а качествената информация заради липса на количество, на канали, остава скрита по лабораториите, разяснява той. По време на полемиката учените и експертите се сплотиха към мнението, че ограниченията против разпространяването на ковид би трябвало да бъдат удължени.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ