България е с една от най-дългите работни седмици в ЕС, причината - ниските доходи
България е една от страните в Европейския съюз с най-дългата работна седмица - 39 часа, при приблизително малко над 36 часа за съюза. Това демонстрират най-новите данни на Евростат. Преди нас в класацията по този индикатор са единствено Гърция с съвсем 40 часа, както и Румъния и Полша - с по над 39 часа. На другия полюс е Нидерландия - с малко над 32 часа седмично.
Според синдикалистите една от главните аргументи за продължителността на работната седмица у нас се дължи на ниските приходи.
Според Величка Микова, народен секретар на КНСБ и експерт по трудово право, евентуално статистиката се дължи на това, че в България много хора работят над законоустановеното работно време от 8 часа на ден или 40 часа седмично, тъй като се постанова да компенсират ниските си приходи с спомагателни часове труд.
" Търсим в ниските хонорари една от сериозните аргументи за по-продължителната работна седмица ".
Моделът на 4-дневната работна седмица към този момент се тества в Испания, Белгия, Германия, уточни Микова. Тя посочи обаче, че това не е единствено опит:
" Тя стои зад стопански подкрепени дейности от страна на страната. Навсякъде в тези страни 4-дневната работна седмица е открита по силата на финансиране, минало през Плановете за възобновяване и резистентност на обособените страни ".
По думите ѝ в България този модел се разисква, само че към момента обществените сътрудници не са седнали съществено на масата за договаряния, с цел да се види дали можем да съкратим работната седмица и часове, само че да запазим всички права на работещите.
Продължава практиката за наемане на служащи на 4-часов работен ден, само че в действителност да работят по 8 и даже повече часа, означи Микова в предаването " Преди всички ".
" Успяхме да намерим салдото за хората, работещи от разстояние, и да се даде по-добра и по-актуална нормативна уредба, която да разрешава работещите от разстояние да могат да имат повече от едно място на работа, т.е. едно лице, работещи от разстояние, може да е назначено да работи от София, само че може да си промени мястото на работа и да проработи от Варна. Не се смята за изменение на трудовото му правно отношение, в случай че това се случва в границите на 30 дни в една календарна година. Лицето може свободно да се придвижва да работи от вилата си, от вкъщи си и така нататък ", разяснява тя.
По думите ѝ в България за първи път се контролира правото на изключване:
" Всеки служащ и чиновник може да не дава отговор на инициирана връзка от страна на работодателя във времето, което му е отредено за междудневна и междуседмична отмора. Нито един шеф няма право да го безпокои в същото време. Ако служащият откаже да отговори на повикване, мейл или известие след постоянното си работно време или в почивни дни, не биха могли да бъдат глобени от работодателя ".
Предстои основаването на нов Закон за поощряване на заетостта, сподели още Величка Микова.
Според синдикалистите една от главните аргументи за продължителността на работната седмица у нас се дължи на ниските приходи.
Според Величка Микова, народен секретар на КНСБ и експерт по трудово право, евентуално статистиката се дължи на това, че в България много хора работят над законоустановеното работно време от 8 часа на ден или 40 часа седмично, тъй като се постанова да компенсират ниските си приходи с спомагателни часове труд.
" Търсим в ниските хонорари една от сериозните аргументи за по-продължителната работна седмица ".
Моделът на 4-дневната работна седмица към този момент се тества в Испания, Белгия, Германия, уточни Микова. Тя посочи обаче, че това не е единствено опит:
" Тя стои зад стопански подкрепени дейности от страна на страната. Навсякъде в тези страни 4-дневната работна седмица е открита по силата на финансиране, минало през Плановете за възобновяване и резистентност на обособените страни ".
По думите ѝ в България този модел се разисква, само че към момента обществените сътрудници не са седнали съществено на масата за договаряния, с цел да се види дали можем да съкратим работната седмица и часове, само че да запазим всички права на работещите.
Продължава практиката за наемане на служащи на 4-часов работен ден, само че в действителност да работят по 8 и даже повече часа, означи Микова в предаването " Преди всички ".
" Успяхме да намерим салдото за хората, работещи от разстояние, и да се даде по-добра и по-актуална нормативна уредба, която да разрешава работещите от разстояние да могат да имат повече от едно място на работа, т.е. едно лице, работещи от разстояние, може да е назначено да работи от София, само че може да си промени мястото на работа и да проработи от Варна. Не се смята за изменение на трудовото му правно отношение, в случай че това се случва в границите на 30 дни в една календарна година. Лицето може свободно да се придвижва да работи от вилата си, от вкъщи си и така нататък ", разяснява тя.
По думите ѝ в България за първи път се контролира правото на изключване:
" Всеки служащ и чиновник може да не дава отговор на инициирана връзка от страна на работодателя във времето, което му е отредено за междудневна и междуседмична отмора. Нито един шеф няма право да го безпокои в същото време. Ако служащият откаже да отговори на повикване, мейл или известие след постоянното си работно време или в почивни дни, не биха могли да бъдат глобени от работодателя ".
Предстои основаването на нов Закон за поощряване на заетостта, сподели още Величка Микова.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ