Бързият отказ от въглища ще спаси хиляди животи и ще спести милиарди
България е една от страните в Европа с най-замърсен въздух. Концентрациите на азотен диоксид (NO2) и прахови частици с размери под 10 μm (PM10) и 2.5 μm (PM2.5) надвишават целесъобразните стойности, избрани от Световната здравна организация (СЗО). A София и някои други огромни български градове надминават доста индикаторите на западноевропейските си еквиваленти.
Постоянното излагане на замърсен въздух води до загуба на към 15 000 живота в България всяка година. Това излиза наяве от разбор на самостоятелната интернационална научно-изследователска организация Център за проучване на силата и чистия въздух (CREA), изработен по поръчка на „ Грийнпийс “.
Заключението е, че бързият отвод от въглища може да промени картината и да бъдат избавени 3600 живота на Балканите и да спести 10 милиарда евро разноски за опазване на здравето, в случай че се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през идващото десетилетие.
Проучването за първи път пресмята тези вреди в бъдеще време и демонстрира какъв брой смъртни случаи, болести и стопански разноски могат да бъдат предотвратени. Прогнозата е за здравните разноски за лекуване на болести, породени от замърсяването от въглищните централи в интервала 2023 – 2038 година Анализът, учреден на компютърно моделиране, включва вреди като преждевременна гибел, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.
Откъде идва замърсяването? България създава към 40% от електрическата енергия си от нискокачествени лигнитни въглища. Те имат високо наличие на прахуляк и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн. Повечето централи не дават отговор на условията за ограничение на нездравословните излъчвания, в това число държавната Топлоелектрическа централа „ Марица-изток “ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите.
Таблица A1. Капацитет на изследваните съоръжения и техните типове
Кой е обиден от мръсния въздух? Симулация на разпръскването на фини частици демонстрира, че те се популяризират освен във въглищните райони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата към две седмици и не познават граници. По тази причина наранени от въглищните излъчвания са даже прилежащи страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските тецове утежняват качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.
Каква е цената в човешки животи? Високите равнища на замърсяване от тецовете предизвикват гибелта на към 333 души годишно. Вдишването на нечист въздух визира безусловно всеки орган в човешкото тяло.
Колко са разноските за здравната система? България към този момент е платила забележителна цена за своето замърсяващо въглищно произвеждане. За интервала 2016-2020 година тя възлиза на близо 12 милиарда евро, съгласно предходен разбор на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални болести костват на страната приблизително 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от Брутният вътрешен продукт на България. Сумата е сравнима с бюджета за защита на страната – 1,3 милиарда евро или 1,5% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година
Какви са изводите?
Тези разноски не са включени в цената на силата, нито се вземат поради при стратегически решения за бъдещето на България. Серия държавни управления следиха с необятно затворени очи този здравен прелом. Енергийният преход към възобновими източници към този момент е в ход и чакаме осъществяването на националните обещания да включва актуалните решения – за по-качествен живот, здраве, налична сила, по-устойчива стопанска система и обитаема планета “, разяснява Десислава Микова, началник на акцията „ Климат и сила “ на „ Грийнпийс “ – България.
В проучването учените преглеждат три сюжета:
Таблица A2. Мощност (МВт) на българските въглищни електроцентрали при три сюжета за поетапно извеждане от употреба
Забележка: Стойностите в скоби демонстрират потенциала на електрическата енергия по отношение на 2023 година (%).
В първия сюжет, етапа на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 година, а всички тецове в България поддържат настоящите си мощности през целия интервал.
Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от употреба, като се понижават единствено мощностите за произвеждане на електрическа енергия (3 300 мегавата) - с 26% до 2026 година, с 41% до 2030 година и с 100% до 2035 година Останалите мощности остават на настоящите стойности през целия интервал.
В третия сюжет, ускорената фаза на извеждане от употреба се уголемява, като включва освен мощностите за електрическа енергия, а и тези за топлоенергия.
И вършат заключението, че ускореното унищожаване на въглищните тецове в България ще има големи изгоди за качеството на въздуха, публичното здраве и стопанската система, в това число предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разноски за опазване на здравето.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Постоянното излагане на замърсен въздух води до загуба на към 15 000 живота в България всяка година. Това излиза наяве от разбор на самостоятелната интернационална научно-изследователска организация Център за проучване на силата и чистия въздух (CREA), изработен по поръчка на „ Грийнпийс “.
Заключението е, че бързият отвод от въглища може да промени картината и да бъдат избавени 3600 живота на Балканите и да спести 10 милиарда евро разноски за опазване на здравето, в случай че се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през идващото десетилетие.
Проучването за първи път пресмята тези вреди в бъдеще време и демонстрира какъв брой смъртни случаи, болести и стопански разноски могат да бъдат предотвратени. Прогнозата е за здравните разноски за лекуване на болести, породени от замърсяването от въглищните централи в интервала 2023 – 2038 година Анализът, учреден на компютърно моделиране, включва вреди като преждевременна гибел, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.
Откъде идва замърсяването? България създава към 40% от електрическата енергия си от нискокачествени лигнитни въглища. Те имат високо наличие на прахуляк и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн. Повечето централи не дават отговор на условията за ограничение на нездравословните излъчвания, в това число държавната Топлоелектрическа централа „ Марица-изток “ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите.
Таблица A1. Капацитет на изследваните съоръжения и техните типове
Кой е обиден от мръсния въздух? Симулация на разпръскването на фини частици демонстрира, че те се популяризират освен във въглищните райони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата към две седмици и не познават граници. По тази причина наранени от въглищните излъчвания са даже прилежащи страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските тецове утежняват качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.
Каква е цената в човешки животи? Високите равнища на замърсяване от тецовете предизвикват гибелта на към 333 души годишно. Вдишването на нечист въздух визира безусловно всеки орган в човешкото тяло.
Колко са разноските за здравната система? България към този момент е платила забележителна цена за своето замърсяващо въглищно произвеждане. За интервала 2016-2020 година тя възлиза на близо 12 милиарда евро, съгласно предходен разбор на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални болести костват на страната приблизително 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от Брутният вътрешен продукт на България. Сумата е сравнима с бюджета за защита на страната – 1,3 милиарда евро или 1,5% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година
Какви са изводите?
Тези разноски не са включени в цената на силата, нито се вземат поради при стратегически решения за бъдещето на България. Серия държавни управления следиха с необятно затворени очи този здравен прелом. Енергийният преход към възобновими източници към този момент е в ход и чакаме осъществяването на националните обещания да включва актуалните решения – за по-качествен живот, здраве, налична сила, по-устойчива стопанска система и обитаема планета “, разяснява Десислава Микова, началник на акцията „ Климат и сила “ на „ Грийнпийс “ – България.
В проучването учените преглеждат три сюжета:
Таблица A2. Мощност (МВт) на българските въглищни електроцентрали при три сюжета за поетапно извеждане от употреба
Забележка: Стойностите в скоби демонстрират потенциала на електрическата енергия по отношение на 2023 година (%).
В първия сюжет, етапа на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 година, а всички тецове в България поддържат настоящите си мощности през целия интервал.
Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от употреба, като се понижават единствено мощностите за произвеждане на електрическа енергия (3 300 мегавата) - с 26% до 2026 година, с 41% до 2030 година и с 100% до 2035 година Останалите мощности остават на настоящите стойности през целия интервал.
В третия сюжет, ускорената фаза на извеждане от употреба се уголемява, като включва освен мощностите за електрическа енергия, а и тези за топлоенергия.
И вършат заключението, че ускореното унищожаване на въглищните тецове в България ще има големи изгоди за качеството на въздуха, публичното здраве и стопанската система, в това число предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разноски за опазване на здравето.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ