България е една от държавите в Европа, в които информацията

България е една от страните в Европа, в които информацията за неточните платци е сведена до най-малко. В множеството страни на Стария континент се изготвят изчерпателни регистри с данни на клиентите още на стадий евакуиране на заем, с цел да е допустимо събирането след това.

Това разяснява Лилия Димитрова, изпълнителен шеф на една от водещите компании в региона на изкупуване и ръководство на отговорности Frontex International, след участие  в интернационалния конгрес за ръководство на необслужвани отговорности NPL Investing & Servicing Europe and Asia, провел се в Атина предходната седмица. „ За страдание, у нас доминира настройката, че неточните платци са наложително хора, които са изпаднали в последна неспособност да покрият задълженията си. А това доста рядко е по този начин. В множеството случаи един и същи консуматор има по няколко необслужени заема, като регулярно тегли и натрупа нови. ”, добави тя.

„ Информацията, с която разполагаме ние, е толкоз нищожна, че задачата да търсим дължимото от кредитополучателите, става извънредно сложна. По този метод кредиторите губят пари, които след това калкулират в лихвите по заемите. А тези лихви се заплащат от правилните консуматори ”, споделя Лилия Димитрова.

По думите ѝ, в доста страни съществува ефикасна процедура, а институциите подкрепят събираемостта, с цел да обезпечат финансова непоклатимост на популацията.

„ България има потребност от национална платформа за преструктуриране на задълженията, каквато съществува в доста страни. ”, споделя Димитрова.

„ Към момента колекторските организации са тези, които се стремят да спомагат на задължените консуматори да преодолеят усложненията с изплащането на дължимите суми. Нашата цел е да реализираме взаимно удовлетворяващ вид, като достъпът до информация в този случай е скъп запас. Така ще можем доста по-лесно да разграничим нежелаещите от неможещите да заплащат ”, добавя Димитрова. И разяснява още: „ Трябва да се прекрати порочната процедура неточните платци абсолютно да влизат в ролята на жертва. Защото тези, които заплащат за това, в действителност са точно виновните клиенти. Това важи и за физическите, и за юридическите лица ”.

Добрата вест е, че българските банки са измежду постоянните в Европа, тъй че не са нужни експлицитни ограничения за заздравяването им, както това се случва в Гърция, да вземем за пример.

„ Южната ни съседка се възвръща от рецесията – гръцките банки в границите на една година би трябвало да продадат нови 30 милиарда евро дълг, като страната ще дотира тази договорка чрез издаване на ДЦК. Сделката към този момент е утвърдена от Европейски Съюз и започва работа по изложение на детайлите и осъществяването и. Целта е да се заздравят комерсиалните банки и секторът като цяло. В България сходни стъпки няма да се наложат, а и у нас няма такива размери на неприятни заеми. Може да се каже, че страната ни е измежду финансово постоянните ”, споделя Лилия Димитрова.

Практиката с продажбата на дълг бързо стартира да се постанова у нас и даже стартира да измества възлагането. „ Компаниите би трябвало да помислят добре за цялостна политика за ръководство на вземанията си, без значение дали са кредитиращи институции или имат отговорности от други сектори. Аутсорсингът на събиране на отговорности също е добра процедура и носи добра възвращаемост и не би трябвало да се изключва от тактиките за събиране, нещо което следим в последните 1-2 години на българския пазар. ”, добавя Димитрова.

България има постоянна финансова система и заради тази причина скоро не се чака криза в страната. Но с цел да се задържи и усъвършенства сегашната обстановка има потребност от държавна поддръжка в посока създаване и поддържане на единни осведомителни регистри, онлайн система за преструктуриране на дълг, както и някои законови промени, които да подсигуряват правата както на кредитополучателите, по този начин и на кредиторите.