Проф. Пимпирев: На Антарктида съществува обществото на бъдещето - без граници и без пари
България е една от 29-те страни в света, които ръководят една десета част от нашата планета, каквато е Антарктида. Затова можем да се гордеем с това, както и с обстоятелството, че началото на българските антарктически експедиции стартира от аудиториите на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и най-много към този момент от залите на Геолого-географския факултет. Това сподели проф. Христо Пимпирев на откриването на Деня на Антарктика в аулата на Софийския университет.
Денят на Антарктика е следващото събитие, отдадено на 60-годишнината от основаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет, в който учител е проф. Христо Пимпирев. Той е ръководител на Българския антарктически институт и е началник на българските полярни експедиции.
На събитието проф. Христо Пимпирев приказва по тематиката " Романтичните години в българските антарктически проучвания ".
Основно, " пионерите " от българските учени на Антарктида са мои сътрудници от Геолого-географския факултет на СУ - геолози, географи, като към тях се причислиха запалянковци и от другите факултети, както инженери, физици, биолози. По този метод, последователно, нашето антарктическо общество се усили. Той показа, че е благополучен, че е претърпял тези сантиментални години, свързани с българските антарктически експедиции и то със съидейници.
Първите откриватели на Антарктида - при започване на 19-и и при започване на 20-и век, са плавали и са се управлявали, най-вече от интуицията си, тъй като не са знаели къде отиват. Те не са имали актуалното съоръжение, карти и данни за метеорологията.
Първите полярници, осмелили се да стъпят на ледената земя, са посвещавали повече от две години от живота си на експедициите, а някои не са се и завърнали. Сега мина сантименталният интервал и проучването на Антарктика към този момент е професионално, сподели проф. Пимпирев. Той означи обаче, че " първите откриватели са знаели, че вършат нещо, което ще остане, тъй като са отивали да покоряват една непозната част от нашата планета ".
" Имах шанса, че моята първа антарктическа експедиция да е с англичаните - една от нациите, които са първооткриватели на Антарктида. И научих доста от тях, макар че беше тежко и не беше елементарно да пребивавам два месеца на палатка, на студа, със строги дажби за храна ", описа проф. Христо Пимпирев. Той означи, че в този момент младите български учени, които отиват на Антарктида, не го вършат за пари, а се гордеят, че носят българския дух, вършат там научни открития и строят новата ни лаборатория.
Докато за англичаните, сантименталният интервал на Антарктида е бил в края на 19-и и при започване на 20-и век, то нашият сантиментален интервал стартира от 90-те години на 20-и век, сподели проф. Пимпирев. " Ние започнахме независимо, създадохме наша, българска, атмосфера на Ледения континент и поставихме началото на родната антарктическа просвета и външна политика ", съобщи ръководителят на Българския антарктически институт. Когато стъпихме за първи път на остров Ливингстън през 1993 година и през 1994 година - това беше втората българска експедиция, само че изцяло независима, това беше началото на демокрацията у нас и мъчно се събираха средства за експедициите ни, описа проф. Христо Пимпирев.
" На Антарктида сега съществува обществото на бъдещето - без граници, без пари, към момента, митнически процедури също няма. Единствената " валута " това е другарството и отвореното сърце. Надявам се това да се придвижи и в Космоса, тъй като след няколко години се възнамерява нов взлом към Луната и построяването на лунна станция. Походът към Луната, към Марс минава през Антарктида, тъй като това е парчето от Земята, което е най-близо до Космоса. Антарктическите бази сега доста наподобяват на тези, които ще бъдат на Луната и на другите планети. И хората, които ще отидат първи да живеят на тези бази - на Луната и на Марс, и те ще имат сантиментален интервал, сигурен съм ", сподели проф. Пимпирев.
Антарктика, със своите рискови климатични условия, е една от най-суровите територии на Земята, само че е и един от сериозните образци във връзка с разбирането на климата на планетата. България е дребна европейска страна, само че тя има забележителен принос в научното проучване на Антарктика, сподели проф. доктор Климент Найденов - декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", на откриването през днешния ден на Деня на Антарктика в аулата на СУ.
Той означи, че българските учени са взели участие в редица проучвателен задачи, свързани с разработки в главните научни цели в науките за земята - геология, геофизика, физика, география, метеорология, глациология и други.
Денят на Антарктика е следващото събитие, отдадено на 60-годишнината от основаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет, в който учител е проф. Христо Пимпирев. Той е ръководител на Българския антарктически институт и е началник на българските полярни експедиции.
На събитието проф. Христо Пимпирев приказва по тематиката " Романтичните години в българските антарктически проучвания ".
Основно, " пионерите " от българските учени на Антарктида са мои сътрудници от Геолого-географския факултет на СУ - геолози, географи, като към тях се причислиха запалянковци и от другите факултети, както инженери, физици, биолози. По този метод, последователно, нашето антарктическо общество се усили. Той показа, че е благополучен, че е претърпял тези сантиментални години, свързани с българските антарктически експедиции и то със съидейници.
Първите откриватели на Антарктида - при започване на 19-и и при започване на 20-и век, са плавали и са се управлявали, най-вече от интуицията си, тъй като не са знаели къде отиват. Те не са имали актуалното съоръжение, карти и данни за метеорологията.
Първите полярници, осмелили се да стъпят на ледената земя, са посвещавали повече от две години от живота си на експедициите, а някои не са се и завърнали. Сега мина сантименталният интервал и проучването на Антарктика към този момент е професионално, сподели проф. Пимпирев. Той означи обаче, че " първите откриватели са знаели, че вършат нещо, което ще остане, тъй като са отивали да покоряват една непозната част от нашата планета ".
" Имах шанса, че моята първа антарктическа експедиция да е с англичаните - една от нациите, които са първооткриватели на Антарктида. И научих доста от тях, макар че беше тежко и не беше елементарно да пребивавам два месеца на палатка, на студа, със строги дажби за храна ", описа проф. Христо Пимпирев. Той означи, че в този момент младите български учени, които отиват на Антарктида, не го вършат за пари, а се гордеят, че носят българския дух, вършат там научни открития и строят новата ни лаборатория.
Докато за англичаните, сантименталният интервал на Антарктида е бил в края на 19-и и при започване на 20-и век, то нашият сантиментален интервал стартира от 90-те години на 20-и век, сподели проф. Пимпирев. " Ние започнахме независимо, създадохме наша, българска, атмосфера на Ледения континент и поставихме началото на родната антарктическа просвета и външна политика ", съобщи ръководителят на Българския антарктически институт. Когато стъпихме за първи път на остров Ливингстън през 1993 година и през 1994 година - това беше втората българска експедиция, само че изцяло независима, това беше началото на демокрацията у нас и мъчно се събираха средства за експедициите ни, описа проф. Христо Пимпирев.
" На Антарктида сега съществува обществото на бъдещето - без граници, без пари, към момента, митнически процедури също няма. Единствената " валута " това е другарството и отвореното сърце. Надявам се това да се придвижи и в Космоса, тъй като след няколко години се възнамерява нов взлом към Луната и построяването на лунна станция. Походът към Луната, към Марс минава през Антарктида, тъй като това е парчето от Земята, което е най-близо до Космоса. Антарктическите бази сега доста наподобяват на тези, които ще бъдат на Луната и на другите планети. И хората, които ще отидат първи да живеят на тези бази - на Луната и на Марс, и те ще имат сантиментален интервал, сигурен съм ", сподели проф. Пимпирев.
Антарктика, със своите рискови климатични условия, е една от най-суровите територии на Земята, само че е и един от сериозните образци във връзка с разбирането на климата на планетата. България е дребна европейска страна, само че тя има забележителен принос в научното проучване на Антарктика, сподели проф. доктор Климент Найденов - декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", на откриването през днешния ден на Деня на Антарктика в аулата на СУ.
Той означи, че българските учени са взели участие в редица проучвателен задачи, свързани с разработки в главните научни цели в науките за земята - геология, геофизика, физика, география, метеорология, глациология и други.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ