Мистичните Стобски пирамиди и тъжната легенда за феномена
България е една страна колкото длан, само че все пак е събрала в себе си някои чудновати и невероятни естествени явления. Сред най-впечатляващите безспорно са Стобските пирамиди. Тези естествени формирания са едно от онези места на планетата, където човек осъзнава какъв брой е незабележим и преходен пред мощните земни сили.
В подножието на западните Рилски скатове, ерозията е основала неповторим естествен театър от жълто-кафяви ронливи скали, способни да удивят всеки. Стобските пирамиди са привлекателни със своят тип, като че ли излязъл от някоя друга планета, а най-хибавото е, че са елементарно налични целогодишно - даже и през зимата.
Журналистът Николай Василковски от " Събуди се " тръгва по следите на красивия феномен и ни среща с неговата история и особености. От кочериновското село Стоб се потегля по пътека край единствената у нас черква, носеща името на “Свети Прокопий ”.
iStock
" Храмът е построен тук през 1860 година, а първото кръстено дете в него е доживяло столетна възраст " , споделя Василковски.
Само на 500 метра от църквата, високо над село Стоб, се намира една историческа реликва . През 14 век в местността " Църквището " е била издигната първата постройка на храм “Свети Прокопий ”. Турското население обаче възроптало, че храмът е над къщите им и той е бил съборен. С разрешение на султана по-късно, стобчани получили позволение да изградят новата черква.
" Църквата е била пренесена камък по камък в селото отсам. Намирала се е високо над селото, което пък било бодил в очите на турците през оня интервал ", казва Василковски.
iStock
Заради мекия климат в региона, даже през декември дърветата към момента пазят колоритната си златна одеждa. Непосредствено преди пирамидите има по-стръмен сектор, само че той се преодолява бързо и относително елементарно. Едва там горе човек може да добие визия за особеностите на скалната забележителност. Отвисоко регионът прилича извънземен пейзаж.
Edna предлага Добавката хубост към твоя ден
Някои хора подценяват това място, но при Стобските пирамиди човек осъзнава за какво тези чудати форми са избрани като феномен.
Тази неповторима мозайка от чудати статуи, някои с височина до 10-12 метра, е изваяна от мощната ерозия на пясъчната канара. Милиони години вятърът и водата са рисували всевъзможни фигури.
Картината на региона е жива - с времето едни пирамиди падат, а други се оформят като такива. Там, където е имало твърда канара, тя е останала непокътната като шапка върху ронливата канара. Отстрани наподобява неразбираемо по какъв начин всичко това въпреки всичко съумява да се пребори със силите на гравитацията.
iStock
" Според остаряла легенда тук в миналото било равна земя. Двама влюбени решили да се обрекат един на различен. Майката на момичето обаче не била съгласна и проклела щерка си. В деня на сватбата се извило кръшно хоро. Булката целунала свекъра и всички завчас се трансформирали в камък " , споделя Василковски за мистиката, обхванала тези земи.
Пътеката измежду Стобските пирамиди се движи по ръба на планински хълм, издигащ се на към 100 метра над равнището на деретата от двете му страни. Пирамидите са в няколко групи около оградения с дървен парапет път.
Колкото и да е приятна, разходката отвън маркирания път може да бъде и рискова, тъй че внимавайте.
В подножието на западните Рилски скатове, ерозията е основала неповторим естествен театър от жълто-кафяви ронливи скали, способни да удивят всеки. Стобските пирамиди са привлекателни със своят тип, като че ли излязъл от някоя друга планета, а най-хибавото е, че са елементарно налични целогодишно - даже и през зимата.
Журналистът Николай Василковски от " Събуди се " тръгва по следите на красивия феномен и ни среща с неговата история и особености. От кочериновското село Стоб се потегля по пътека край единствената у нас черква, носеща името на “Свети Прокопий ”.
iStock " Храмът е построен тук през 1860 година, а първото кръстено дете в него е доживяло столетна възраст " , споделя Василковски.
Само на 500 метра от църквата, високо над село Стоб, се намира една историческа реликва . През 14 век в местността " Църквището " е била издигната първата постройка на храм “Свети Прокопий ”. Турското население обаче възроптало, че храмът е над къщите им и той е бил съборен. С разрешение на султана по-късно, стобчани получили позволение да изградят новата черква.
" Църквата е била пренесена камък по камък в селото отсам. Намирала се е високо над селото, което пък било бодил в очите на турците през оня интервал ", казва Василковски.
iStock Заради мекия климат в региона, даже през декември дърветата към момента пазят колоритната си златна одеждa. Непосредствено преди пирамидите има по-стръмен сектор, само че той се преодолява бързо и относително елементарно. Едва там горе човек може да добие визия за особеностите на скалната забележителност. Отвисоко регионът прилича извънземен пейзаж.
Edna предлага Добавката хубост към твоя ден Някои хора подценяват това място, но при Стобските пирамиди човек осъзнава за какво тези чудати форми са избрани като феномен.
Тази неповторима мозайка от чудати статуи, някои с височина до 10-12 метра, е изваяна от мощната ерозия на пясъчната канара. Милиони години вятърът и водата са рисували всевъзможни фигури.
Картината на региона е жива - с времето едни пирамиди падат, а други се оформят като такива. Там, където е имало твърда канара, тя е останала непокътната като шапка върху ронливата канара. Отстрани наподобява неразбираемо по какъв начин всичко това въпреки всичко съумява да се пребори със силите на гравитацията.
iStock " Според остаряла легенда тук в миналото било равна земя. Двама влюбени решили да се обрекат един на различен. Майката на момичето обаче не била съгласна и проклела щерка си. В деня на сватбата се извило кръшно хоро. Булката целунала свекъра и всички завчас се трансформирали в камък " , споделя Василковски за мистиката, обхванала тези земи.
Пътеката измежду Стобските пирамиди се движи по ръба на планински хълм, издигащ се на към 100 метра над равнището на деретата от двете му страни. Пирамидите са в няколко групи около оградения с дървен парапет път.
Колкото и да е приятна, разходката отвън маркирания път може да бъде и рискова, тъй че внимавайте.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ