Войната срещу вятъра: Как хибридната пропаганда спира евтиния ток
България е единствената страна в Европейски Съюз, която не е построила нито един нов вятърен парк от дванадесет години. Не тъй като вятърът е спрял да духа, или тъй като стопанската система не се нуждае от на ниска цена ток. А тъй като някой съумя да убеди задоволително хора, че това е неприятна концепция – и го направи задоволително дейно, с цел да спре цялостен бранш.
През миналата седмица в Мадрид се организира годишното събитие на WindEurope. Там CASMTechnology показа отчет, който за първи път мери мащаба на вредите. Изводите са неуместни: в цяла Европа – от Австрия и Словакия до Франция, Швеция и Норвегия – текат съвсем идентични акции против вятърната сила. Същите опорки, същите страхове, същите „ цивилен придвижвания ", изникващи като по поръчка към всеки нов план.
Моделът е добре документиран. НАТО в отчет от 2024 година регистрира внезапен растеж на дезинформацията против възобновимите източници след началото на войната в Украйна. В Латвия разследващите служби разкриха проведена мрежа от платени провокатори, работещи редовно против нови вятърни централи – в това число посредством физически бойкот на планове.
„ Войната против вятъра " към този момент не е метафора.
Наръчникът
В България интервенцията се разпростира по позната скица. Ако някъде съществува практическо управление за блокиране на вятърни планове, то евентуално наподобява по този начин:
Стъпка 1:Създай „ публично мнение ". Необходими са следните съставки: Няколко „ национални инфлуенсъри ", десетки групи във Фейсбук, деликатно подбрани отрицателни послания. Ботовете и подправените профили усилват реакциите, а логаритмите на обществените мрежи правят останалото — координирана акция стартира да наподобява като непринудено неодобрение на локални поданици и редови жители.
Стъпка 2: Разкажи страшна приказка. Факти не са нужни, само че страхът е наложителен. „ Перките разболяват децата. " „ Унищожават птиците. " „ Тровят земята. " „ След 10 години стават рисков боклук. " Подобни изказвания могат да са погрешни, недоказани или напряко фантастични – това няма значение, значимото е да се повтарят задоволително постоянно. Както споделя поговорката: до момента в който истината си обуе ботушите, лъжата към този момент е обиколила света.
Стъпка 3: Облечи се в гражданска дреха. Създай „ предприемчив комитет ". Регистрирай Неправителствени организации. Представи проведената акция като локална идея. Защото даже дребна, само че шумна група може да блокира административния развой и даже да докара до анулация на издадени разрешителни – изключително когато локалните управляващи избират да заобикалят спор пред избори.
Стъпка 4: Капитализирай политически. Всеки занимателен план следва да се чества като победа на „ гражданската опозиция ". А самопровъзгласилите се водачи наложително да трансформират борбата против „ перки и солари " в своя политическа платформа.
Наръчникът не е нов. Проблемът е, че в доста случаи работи.
Кой печели
Прави усещане, че едни и същи мрежи популяризират по едно и също време антиваксърско наличие, евроскептични тези и офанзиви против ВЕИ. Вятърната сила е проблем само за тези, които печелят от скъпите други възможности. Колкото повече евтина сила (от вятър и слънце) навлиза на пазара, толкоз по-ниски са борсовите цени на тока и толкоз по-малко място остава за изкопаемите горива.
В България сметката е съответна: дванадесет години без нов вятърен парк, провалено законодателство за офшорна сила и политическа среда, в която обществената поддръжка за ВЕИ се е трансформирала в електорален риск. Цената за това не е нереална - тя се заплаща всеки месец от семействата и бизнеса под формата на по-скъп ток и по-голяма взаимозависимост от вноса на изкопаеми горива.
Какво следва
Голямата неточност на вятърната промишленост и на институциите бе да третират дезинформацията като PR проблем. Тя е доста повече от това. Тя е риск за ценовата непоклатимост и за енергийната сигурност - и би трябвало да се адресира точно като подобен.
Не можеш да отговаряш на координирана пропагандна акция с прессъобщения. Това е все едно да гасиш горски пожар с брошури. Необходим е съгласуван отговор - институционален, на национално и европейско равнище - и политическа воля да се назоват нещата с същинските им имена. Защото Европа и България имат потребност от на ниска цена и предвидим ток. И няма спор, че вятърът може да го обезпечи. Остава единствено един въпрос – дали ще допуснем дезинформацията да продължава да дефинира енергийното ни бъдеще.
През миналата седмица в Мадрид се организира годишното събитие на WindEurope. Там CASMTechnology показа отчет, който за първи път мери мащаба на вредите. Изводите са неуместни: в цяла Европа – от Австрия и Словакия до Франция, Швеция и Норвегия – текат съвсем идентични акции против вятърната сила. Същите опорки, същите страхове, същите „ цивилен придвижвания ", изникващи като по поръчка към всеки нов план.
Моделът е добре документиран. НАТО в отчет от 2024 година регистрира внезапен растеж на дезинформацията против възобновимите източници след началото на войната в Украйна. В Латвия разследващите служби разкриха проведена мрежа от платени провокатори, работещи редовно против нови вятърни централи – в това число посредством физически бойкот на планове.
„ Войната против вятъра " към този момент не е метафора.
Наръчникът
В България интервенцията се разпростира по позната скица. Ако някъде съществува практическо управление за блокиране на вятърни планове, то евентуално наподобява по този начин:
Стъпка 1:Създай „ публично мнение ". Необходими са следните съставки: Няколко „ национални инфлуенсъри ", десетки групи във Фейсбук, деликатно подбрани отрицателни послания. Ботовете и подправените профили усилват реакциите, а логаритмите на обществените мрежи правят останалото — координирана акция стартира да наподобява като непринудено неодобрение на локални поданици и редови жители.
Стъпка 2: Разкажи страшна приказка. Факти не са нужни, само че страхът е наложителен. „ Перките разболяват децата. " „ Унищожават птиците. " „ Тровят земята. " „ След 10 години стават рисков боклук. " Подобни изказвания могат да са погрешни, недоказани или напряко фантастични – това няма значение, значимото е да се повтарят задоволително постоянно. Както споделя поговорката: до момента в който истината си обуе ботушите, лъжата към този момент е обиколила света.
Стъпка 3: Облечи се в гражданска дреха. Създай „ предприемчив комитет ". Регистрирай Неправителствени организации. Представи проведената акция като локална идея. Защото даже дребна, само че шумна група може да блокира административния развой и даже да докара до анулация на издадени разрешителни – изключително когато локалните управляващи избират да заобикалят спор пред избори.
Стъпка 4: Капитализирай политически. Всеки занимателен план следва да се чества като победа на „ гражданската опозиция ". А самопровъзгласилите се водачи наложително да трансформират борбата против „ перки и солари " в своя политическа платформа.
Наръчникът не е нов. Проблемът е, че в доста случаи работи.
Кой печели
Прави усещане, че едни и същи мрежи популяризират по едно и също време антиваксърско наличие, евроскептични тези и офанзиви против ВЕИ. Вятърната сила е проблем само за тези, които печелят от скъпите други възможности. Колкото повече евтина сила (от вятър и слънце) навлиза на пазара, толкоз по-ниски са борсовите цени на тока и толкоз по-малко място остава за изкопаемите горива.
В България сметката е съответна: дванадесет години без нов вятърен парк, провалено законодателство за офшорна сила и политическа среда, в която обществената поддръжка за ВЕИ се е трансформирала в електорален риск. Цената за това не е нереална - тя се заплаща всеки месец от семействата и бизнеса под формата на по-скъп ток и по-голяма взаимозависимост от вноса на изкопаеми горива.
Какво следва
Голямата неточност на вятърната промишленост и на институциите бе да третират дезинформацията като PR проблем. Тя е доста повече от това. Тя е риск за ценовата непоклатимост и за енергийната сигурност - и би трябвало да се адресира точно като подобен.
Не можеш да отговаряш на координирана пропагандна акция с прессъобщения. Това е все едно да гасиш горски пожар с брошури. Необходим е съгласуван отговор - институционален, на национално и европейско равнище - и политическа воля да се назоват нещата с същинските им имена. Защото Европа и България имат потребност от на ниска цена и предвидим ток. И няма спор, че вятърът може да го обезпечи. Остава единствено един въпрос – дали ще допуснем дезинформацията да продължава да дефинира енергийното ни бъдеще.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




