ДПС с 5 ключови въпроса към Асен Василев за План за възстановяване и устойчивост
България е единствената страна в Европейски Съюз, чийто народен План за възобновяване и резистентност към момента не е утвърден от Европейска комисия и не получава средства по него.
Това съобщи националният представител от Движение за права и свободи доцент доктор Джевдет Чакъров, представяйки в пленарната зала на Народно събрание претекстовете за чуване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по Плана за възобновяване и резистентност. Изслушването бе по искане на Движение за права и свободи.
Движението за четвърти път в последната една година желае чуване за Плана за възобновяване и резистентност. Това се постанова, тъй като той досега не е показан публично от държавното управление в целокупност, откакто през октомври предходната година беше импортиран в Европейска комисия от служебното държавно управление, а през декември бяха получени бележките на Комисията.
След като Движение за права и свободи внесе настояването за чуване, незабавно се състояха ексклузивен съвет на ръководещата коалиция за показване на Плана и неподготвено „обществено обсъждане“ на плановете в превоза, опазването на здравето и енергетиката. И двете мероприятия очевидно бяха предизвикани от настояването на Движение за права и свободи за чуване и на процедура представляваха спешна ПР акция за да се покаже дейна работа по Плана, както и „прозрачност“ на тази работа, акцентира доцент Чакъров.
Ето претекстовете на Движение за права и свободи за чуване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по Плана за възобновяване и резистентност:
Надяваме се през днешния ден да се състои същинска полемика, от която да произлязат оферти, с които по най-хубавия метод да бъдат предпазени националните ползи на България.
От това, което чухме, ние от Движение за права и свободи имаме големи терзания по отношение на сходството на плановете с националните ползи на България, изключително в областите на превоза и енергетиката, в които включените планове не са обосновани като част от обща идея за промени в двете сфери, каквато очевидно няма, и липсва какъвто и да било разбор за социално-икономическите последици, които ще бъдат тежки.
На първо място чакаме да получим отговор какви задължения ще поеме държавното управление по отношение на настояването на Европейска комисия за ускорено затваряне на въглищните електро- и топлоцентрали преди заложената в Плана 2038 година?
По мотив това, Вие господин Василев, заявихте, че съответен ангажимент за затваряне на мощности няма да бъде стихотворец в Плана и че няма по какъв начин да се махне остарялото, преди да има новото, тъй като другояче оставаме на мрачно.
Но пояснихте, че България има поети задължения за понижаване на въглеродните излъчвания и по отношение на това ще бъде понижен с 40% потенциалът на работа на въглищните централи в енергийния комплекс „Марица Изток“ и те ще работят сезонно, т.е. главно през зимата, когато има пиково ползване на електрическа енергия.
По планове на синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ понижаване на работата на държавната централа в комплекса „Марица – Изток“ с 40% значи понижаване с 40% на производството на въглища, което ще докара до това 4200 души единствено от мините да останат без работа. Като прибавим и фамилиите на тези хора излиза, че ще бъдат наранени 12 000 души. А би трябвало да се прибавят и работещите в американските централи, чиито дълготрайни контракти изтичат надлежно през 2024 и 2026 година.
Очакваме отговор по какъв метод тези задължения са обвързани със обществените последици от тяхното осъществяване, какви ограничения съответно са набелязани, в случай че има такива въобще, да не се допусне толкоз доста хора едновременно да останат без работа и да нямат опция при преструктурирането на енергетиката по принцип?
На трето място е значимо да се означи, че в Плана не се планува финансиране на заместваща въглищните централи мощ, тъй като условията на Европейска комисия не разрешават това.
Важно е да се напомни, че въглищните централи в България създават 1/3 от тока или 32% годишно. АЕЦ „Козлодуй“ създава 21%. ВЕЦ-овете у нас, в това число и огромните на НЕК, създават 5,9% от електрическата енергия. Вятърните електроцентрали създават 2,5%, фотоволтаичните централи – 1,9% и така нататък
В проекта се планува, очевидно след направените от сегашното държавно управление корекции, нарастване на финансирането за фотоволтаични планове. Видно от статистиката обаче е, че ВЕИ мощностите не могат да бъдат съществена заместваща мощ на въглищните централи.
В Плана е включен план за създаване на батерийни контейнери за предпазване на сила от ВЕИ с потенциал 6000 мегавата, както и на геоложки изследвания за разкриване на геотермални източници за произвеждане на сила.
По Ваши думи, господин Василев, с цел да се случи планът за батерийни контейнери, той би трябвало да стартира да се извършва незабавно още тези месеци, тъй като разплащанията по Плана ще приключат през юни 2026 година. А този план даже още не е утвърден от Европейска комисия.
Проектът за геоложки изследвания за геотермална сила също още не е утвърден. Не се знае дали въобще ще бъдат открити подобаващи източници и мощности с какъв потенциал ще могат да зареждат те.
Относно тези три плана породиха обосновани подозрения, че са свързани с съответни частни стопански ползи и че единствено дето името на изпълнителя не е посочено.
Във връзка с това чакаме отговор каква съществена заместваща мощ се планува да размени въглищните мощности в България, с цел да се види обвързаността на плановете в Плана с концепцията за цялостна промяна в енергетиката, каквато все още очевидно липсва и какви ограничения се плануват за превъзмогване на тежките социално-икономически последствия?
На четвърто място показаните в региона на превоза планове от Плана също будят въпросителни.
Те напълно целесъобразно са ориентирани главно към жп транпорта като екологичен. Но се залага финансиране главно за пазаруване на вагони и локомотиви, предопределени за придвижване при висока скорост. Дали обаче актуалната жп инфраструктура разрешава насърчаване на такива скорости? Доколкото ни е известно, на този стадий – не.
На пето място към момента така наречен Зелен пакет на Европейски Съюз не е утвърден от Европейския парламент и от Европейския съвет. Няма изясненост след утвърждението в последна сметка по какъв начин ще наподобяват задачите в него. На какво съображение тогава планираме нашите планове в Плана?
Вече се чуват гласове, изключително при актуалната енергийна и икономическа международна рецесия, провокирана от войната в Украйна, че заложената цялостна декарбонизация на стопанската система на Европейски Съюз през 2050 година е нереалистична и ще бъде с големи отрицателни стопански и обществени последствия. А приносът на целия Европейски Съюз за намаляването на нездравословните излъчвания в света ще е по-малко от 9%!
На този стадий обаче най-големите и най-замърсяващи стопански системи – тези на Съединени американски щати, Китай, Бразилия, Русия и така нататък, не са се заели с такива цели. Не са се заели и останалите страни в Европа, които не са членове на Европейски Съюз.
И най-после е значимо да се отбележат редица основни бележки на Европейска комисия. А точно:
че Планът не дава отговор на условията на Европейска комисия за структуриране и вместо в него да са заложени съответни промени с посочени цели и периоди за осъществяване, той е създаден като оперативна стратегия.
за доста от плановете Европейска комисия отбелязва, че има проблеми с определянето на разноските – или във връзка с тяхната аргументираност или допустимост, или заради подозрение за съществуване на двойно финансиране и така нататък. Като образец ще посоча, че даже за такива безспорни планове като модернизацията на жп превоза и софийското метро се отбелязва, че не са задоволително добре обосновани!
също по този начин, постоянно се насочат бележки за съществуване на неприемлива държавна помощ.
Очакваме отговор отстранени ли са към този момент при преправянето на Плана забележките на Европейска комисия и по какъв начин съответно?
Относно Споразумението за партньорство за програмния интервал 2021-2027 година и оперативните стратегии би трябвало към този момент сме във втората година от интервала, а към момента не са утвърдени Споразумение за партньорство и оперативните стратегии, които ще се финансират от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз (ЕС) и очевидно и тази година ще бъде нулева за България.
Кога ще бъде подписано Споразумението и имат ли подготвеност бенефициентите да стартират бързо осъществяването на стратегиите?
Това съобщи националният представител от Движение за права и свободи доцент доктор Джевдет Чакъров, представяйки в пленарната зала на Народно събрание претекстовете за чуване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по Плана за възобновяване и резистентност. Изслушването бе по искане на Движение за права и свободи.
Движението за четвърти път в последната една година желае чуване за Плана за възобновяване и резистентност. Това се постанова, тъй като той досега не е показан публично от държавното управление в целокупност, откакто през октомври предходната година беше импортиран в Европейска комисия от служебното държавно управление, а през декември бяха получени бележките на Комисията.
След като Движение за права и свободи внесе настояването за чуване, незабавно се състояха ексклузивен съвет на ръководещата коалиция за показване на Плана и неподготвено „обществено обсъждане“ на плановете в превоза, опазването на здравето и енергетиката. И двете мероприятия очевидно бяха предизвикани от настояването на Движение за права и свободи за чуване и на процедура представляваха спешна ПР акция за да се покаже дейна работа по Плана, както и „прозрачност“ на тази работа, акцентира доцент Чакъров.
Ето претекстовете на Движение за права и свободи за чуване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по Плана за възобновяване и резистентност:
Надяваме се през днешния ден да се състои същинска полемика, от която да произлязат оферти, с които по най-хубавия метод да бъдат предпазени националните ползи на България.
От това, което чухме, ние от Движение за права и свободи имаме големи терзания по отношение на сходството на плановете с националните ползи на България, изключително в областите на превоза и енергетиката, в които включените планове не са обосновани като част от обща идея за промени в двете сфери, каквато очевидно няма, и липсва какъвто и да било разбор за социално-икономическите последици, които ще бъдат тежки.
На първо място чакаме да получим отговор какви задължения ще поеме държавното управление по отношение на настояването на Европейска комисия за ускорено затваряне на въглищните електро- и топлоцентрали преди заложената в Плана 2038 година?
По мотив това, Вие господин Василев, заявихте, че съответен ангажимент за затваряне на мощности няма да бъде стихотворец в Плана и че няма по какъв начин да се махне остарялото, преди да има новото, тъй като другояче оставаме на мрачно.
Но пояснихте, че България има поети задължения за понижаване на въглеродните излъчвания и по отношение на това ще бъде понижен с 40% потенциалът на работа на въглищните централи в енергийния комплекс „Марица Изток“ и те ще работят сезонно, т.е. главно през зимата, когато има пиково ползване на електрическа енергия.
По планове на синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ понижаване на работата на държавната централа в комплекса „Марица – Изток“ с 40% значи понижаване с 40% на производството на въглища, което ще докара до това 4200 души единствено от мините да останат без работа. Като прибавим и фамилиите на тези хора излиза, че ще бъдат наранени 12 000 души. А би трябвало да се прибавят и работещите в американските централи, чиито дълготрайни контракти изтичат надлежно през 2024 и 2026 година.
Очакваме отговор по какъв метод тези задължения са обвързани със обществените последици от тяхното осъществяване, какви ограничения съответно са набелязани, в случай че има такива въобще, да не се допусне толкоз доста хора едновременно да останат без работа и да нямат опция при преструктурирането на енергетиката по принцип?
На трето място е значимо да се означи, че в Плана не се планува финансиране на заместваща въглищните централи мощ, тъй като условията на Европейска комисия не разрешават това.
Важно е да се напомни, че въглищните централи в България създават 1/3 от тока или 32% годишно. АЕЦ „Козлодуй“ създава 21%. ВЕЦ-овете у нас, в това число и огромните на НЕК, създават 5,9% от електрическата енергия. Вятърните електроцентрали създават 2,5%, фотоволтаичните централи – 1,9% и така нататък
В проекта се планува, очевидно след направените от сегашното държавно управление корекции, нарастване на финансирането за фотоволтаични планове. Видно от статистиката обаче е, че ВЕИ мощностите не могат да бъдат съществена заместваща мощ на въглищните централи.
В Плана е включен план за създаване на батерийни контейнери за предпазване на сила от ВЕИ с потенциал 6000 мегавата, както и на геоложки изследвания за разкриване на геотермални източници за произвеждане на сила.
По Ваши думи, господин Василев, с цел да се случи планът за батерийни контейнери, той би трябвало да стартира да се извършва незабавно още тези месеци, тъй като разплащанията по Плана ще приключат през юни 2026 година. А този план даже още не е утвърден от Европейска комисия.
Проектът за геоложки изследвания за геотермална сила също още не е утвърден. Не се знае дали въобще ще бъдат открити подобаващи източници и мощности с какъв потенциал ще могат да зареждат те.
Относно тези три плана породиха обосновани подозрения, че са свързани с съответни частни стопански ползи и че единствено дето името на изпълнителя не е посочено.
Във връзка с това чакаме отговор каква съществена заместваща мощ се планува да размени въглищните мощности в България, с цел да се види обвързаността на плановете в Плана с концепцията за цялостна промяна в енергетиката, каквато все още очевидно липсва и какви ограничения се плануват за превъзмогване на тежките социално-икономически последствия?
На четвърто място показаните в региона на превоза планове от Плана също будят въпросителни.
Те напълно целесъобразно са ориентирани главно към жп транпорта като екологичен. Но се залага финансиране главно за пазаруване на вагони и локомотиви, предопределени за придвижване при висока скорост. Дали обаче актуалната жп инфраструктура разрешава насърчаване на такива скорости? Доколкото ни е известно, на този стадий – не.
На пето място към момента така наречен Зелен пакет на Европейски Съюз не е утвърден от Европейския парламент и от Европейския съвет. Няма изясненост след утвърждението в последна сметка по какъв начин ще наподобяват задачите в него. На какво съображение тогава планираме нашите планове в Плана?
Вече се чуват гласове, изключително при актуалната енергийна и икономическа международна рецесия, провокирана от войната в Украйна, че заложената цялостна декарбонизация на стопанската система на Европейски Съюз през 2050 година е нереалистична и ще бъде с големи отрицателни стопански и обществени последствия. А приносът на целия Европейски Съюз за намаляването на нездравословните излъчвания в света ще е по-малко от 9%!
На този стадий обаче най-големите и най-замърсяващи стопански системи – тези на Съединени американски щати, Китай, Бразилия, Русия и така нататък, не са се заели с такива цели. Не са се заели и останалите страни в Европа, които не са членове на Европейски Съюз.
И най-после е значимо да се отбележат редица основни бележки на Европейска комисия. А точно:
че Планът не дава отговор на условията на Европейска комисия за структуриране и вместо в него да са заложени съответни промени с посочени цели и периоди за осъществяване, той е създаден като оперативна стратегия. за доста от плановете Европейска комисия отбелязва, че има проблеми с определянето на разноските – или във връзка с тяхната аргументираност или допустимост, или заради подозрение за съществуване на двойно финансиране и така нататък. Като образец ще посоча, че даже за такива безспорни планове като модернизацията на жп превоза и софийското метро се отбелязва, че не са задоволително добре обосновани! също по този начин, постоянно се насочат бележки за съществуване на неприемлива държавна помощ. Очакваме отговор отстранени ли са към този момент при преправянето на Плана забележките на Европейска комисия и по какъв начин съответно?
Относно Споразумението за партньорство за програмния интервал 2021-2027 година и оперативните стратегии би трябвало към този момент сме във втората година от интервала, а към момента не са утвърдени Споразумение за партньорство и оперативните стратегии, които ще се финансират от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз (ЕС) и очевидно и тази година ще бъде нулева за България.
Кога ще бъде подписано Споразумението и имат ли подготвеност бенефициентите да стартират бързо осъществяването на стратегиите?
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ