България единствена в ЕС няма да надвиши 3% дефицит от БВП
България е единствената страна в Европейски Съюз, чийто недостиг няма да надвиши 3% от брутния вътрешен артикул през 2020 година, съгласно есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, написа министър председателят Бойко Борисов в профила си във Facebook, след представянето на данните от еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони.
Очакванията на Европейска комисия са Брутният вътрешен продукт на България да се свие с 5,1 % тази година, само че да нарасне с 2,6 на 100 през 2021 година и с 3,7 % през 2022 година, уточни още Бойко Борисов.
" Това е следващото удостоверение на думите ми от през вчерашния ден, че ще изправя страната след рецесията ", посочи министър-председателят в поста си във Facebook.
Есенната прогноза на Европейска комисия поправя юлската, в която бяха заложени упования за по-голям спад на стопанската система ни през тази година (-7,1 на сто), само че и по-голям напредък за следващата година (+5,3 на сто). Сега свиването на годишна база е понижено до 5,1 на 100 през 2020 година.
Българската стопанска система стартира да се възвръща след внезапния спад през второто тримесечие и се чака да продължи да нараства , показва Европейска комисия. За растежа ще способстват вътрешното търсене и износът. Безработицата се стабилизира след първичното внезапно увеличение, частично поради финансираните от страната ограничения за опазване на заетостта, показват също от Брюксел. Комисията прави и обстоен обзор по какъв начин пандемията е повлияла върху стопанската система ни през миналите месеци досега.
Икономическото развиване в България е белязано от мощното въздействие на пандемията от Ковид-19. Ограничителните ограничения засегнаха отрицателно предлагането в браншове, които бяха директно обхванати от ограниченията. Разполагаемият приход на семействата понесе удар, а рестриктивните мерки доведоха до по-високи равнища на спестявания. Въпреки това намаляването на потребителските разноски бе лимитирано с помощта на продължаващото повишаване на заплатите и относително слабата тежест на множеството наранени услуги при потреблението. По-ниската претовареност и отслабналото потребителско доверие, свързани с втората вълна на пандемията, се чака да окажат напън върху частното ползване. Същевременно антикризисните ограничения на държавното управление се чака да поддържат частните приходи, се добавя в частта за България.
Инвестиционната интензивност в страната отслабна сензитивно през първата половина на 2020 година , регистрира Еврокомисията. Намаляването на действителната и предстоящата бизнес интензивност накара фирмите да отсрочат капиталовите си проекти.
Износът на артикули стартира внезапно да се свива през март 2020 година. През май започнаха да се регистрират сигнали за възобновяване на износа към пазарите в Европейски Съюз, само че експортът към трети страни не се е засилил. Транспортните услуги стопираха в интервала април-юни и от този момент ситуацията се е подобрило едвам видимо. Втората вълна на пандемията евентуално ще се отрази върху възобновяване на износа през четвъртото тримесечие на 2020 година и първото тримесечие на 2021 година, предвижда Брюксел за България.
Очаква се икономическото възобновяване да изведе стопанската система на предкризисните нива до края на 2022 година, отбелязва Европейска комисия. Износът и потреблението ще способстват позитивно за икономическия напредък през идните две години, съгласно специалистите от комисията.
Трудовият пазар в България продължава постепенно да се стабилизира . Безработицата набъбна доста при започване на пандемията. Правителствената скица за опазване на заетостта обаче способства за ограничение на загубата на работни места. Очаква се за цялата 2020 година безработицата да се задържи 5,8 на 100 и леко да се намали до 5,6 на 100 през 2021 година. Въпреки влошените условия на трудовия пазар заплащането на работещ съгласно прогнозите ще продължи да следва възходяща наклонност, въпреки и с по-умерен ритъм, предвижда Еврокомисията. Това частично се дължи на повишение на заплатите в държавния бранш, както и на увеличението на минималната заплата и минималния застрахователен приход.
За инфлацията се чака закъснение до 1,2 на 100 през 2020 година, след което индикаторът последователно ще се форсира до 1,4 на 100 през 2021-а и 1,8 на 100 през 2022-а. През идните две години главен фактор за динамичността на инфлацията ще бъдат цените на услугите, добавя Европейска комисия.
България се изправя против пандемията със мощна фискална позиция, акцентират от Брюксел. Правителството вкара ограничения, които се чака да окажат вкупом бюджетно въздействие от към 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, пресмятат евроекспертите.
Въпреки ограниченията и влошаващите се стопански вероятности бюджетът остана на остатък в кешово измерение през две трети от годината. Очаква се обаче общият баланс да премине на негативна територия и да доближи към минус 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт към края на 2020 година . За 2021 година се предвижда бюджетен недостиг от към 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, който ще свие до към 1,5 на 100 през 2022 година, главно поради прекъсването на антикризисните ограничения.
За общия държавен дълг на България се чака да нарасне с над 5 процентни пункта до над 25,75 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и 26,5 на 100 през 2021-а, преди да се върне към низходяща наклонност през 2022 година
Очакванията на Европейска комисия са Брутният вътрешен продукт на България да се свие с 5,1 % тази година, само че да нарасне с 2,6 на 100 през 2021 година и с 3,7 % през 2022 година, уточни още Бойко Борисов.
" Това е следващото удостоверение на думите ми от през вчерашния ден, че ще изправя страната след рецесията ", посочи министър-председателят в поста си във Facebook.
Есенната прогноза на Европейска комисия поправя юлската, в която бяха заложени упования за по-голям спад на стопанската система ни през тази година (-7,1 на сто), само че и по-голям напредък за следващата година (+5,3 на сто). Сега свиването на годишна база е понижено до 5,1 на 100 през 2020 година.
Българската стопанска система стартира да се възвръща след внезапния спад през второто тримесечие и се чака да продължи да нараства , показва Европейска комисия. За растежа ще способстват вътрешното търсене и износът. Безработицата се стабилизира след първичното внезапно увеличение, частично поради финансираните от страната ограничения за опазване на заетостта, показват също от Брюксел. Комисията прави и обстоен обзор по какъв начин пандемията е повлияла върху стопанската система ни през миналите месеци досега.
Икономическото развиване в България е белязано от мощното въздействие на пандемията от Ковид-19. Ограничителните ограничения засегнаха отрицателно предлагането в браншове, които бяха директно обхванати от ограниченията. Разполагаемият приход на семействата понесе удар, а рестриктивните мерки доведоха до по-високи равнища на спестявания. Въпреки това намаляването на потребителските разноски бе лимитирано с помощта на продължаващото повишаване на заплатите и относително слабата тежест на множеството наранени услуги при потреблението. По-ниската претовареност и отслабналото потребителско доверие, свързани с втората вълна на пандемията, се чака да окажат напън върху частното ползване. Същевременно антикризисните ограничения на държавното управление се чака да поддържат частните приходи, се добавя в частта за България.
Инвестиционната интензивност в страната отслабна сензитивно през първата половина на 2020 година , регистрира Еврокомисията. Намаляването на действителната и предстоящата бизнес интензивност накара фирмите да отсрочат капиталовите си проекти.
Износът на артикули стартира внезапно да се свива през март 2020 година. През май започнаха да се регистрират сигнали за възобновяване на износа към пазарите в Европейски Съюз, само че експортът към трети страни не се е засилил. Транспортните услуги стопираха в интервала април-юни и от този момент ситуацията се е подобрило едвам видимо. Втората вълна на пандемията евентуално ще се отрази върху възобновяване на износа през четвъртото тримесечие на 2020 година и първото тримесечие на 2021 година, предвижда Брюксел за България.
Очаква се икономическото възобновяване да изведе стопанската система на предкризисните нива до края на 2022 година, отбелязва Европейска комисия. Износът и потреблението ще способстват позитивно за икономическия напредък през идните две години, съгласно специалистите от комисията.
Трудовият пазар в България продължава постепенно да се стабилизира . Безработицата набъбна доста при започване на пандемията. Правителствената скица за опазване на заетостта обаче способства за ограничение на загубата на работни места. Очаква се за цялата 2020 година безработицата да се задържи 5,8 на 100 и леко да се намали до 5,6 на 100 през 2021 година. Въпреки влошените условия на трудовия пазар заплащането на работещ съгласно прогнозите ще продължи да следва възходяща наклонност, въпреки и с по-умерен ритъм, предвижда Еврокомисията. Това частично се дължи на повишение на заплатите в държавния бранш, както и на увеличението на минималната заплата и минималния застрахователен приход.
За инфлацията се чака закъснение до 1,2 на 100 през 2020 година, след което индикаторът последователно ще се форсира до 1,4 на 100 през 2021-а и 1,8 на 100 през 2022-а. През идните две години главен фактор за динамичността на инфлацията ще бъдат цените на услугите, добавя Европейска комисия.
България се изправя против пандемията със мощна фискална позиция, акцентират от Брюксел. Правителството вкара ограничения, които се чака да окажат вкупом бюджетно въздействие от към 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, пресмятат евроекспертите.
Въпреки ограниченията и влошаващите се стопански вероятности бюджетът остана на остатък в кешово измерение през две трети от годината. Очаква се обаче общият баланс да премине на негативна територия и да доближи към минус 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт към края на 2020 година . За 2021 година се предвижда бюджетен недостиг от към 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, който ще свие до към 1,5 на 100 през 2022 година, главно поради прекъсването на антикризисните ограничения.
За общия държавен дълг на България се чака да нарасне с над 5 процентни пункта до над 25,75 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и 26,5 на 100 през 2021-а, преди да се върне към низходяща наклонност през 2022 година
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ