Как и от кого печелят банките в България
България е единствената страна-членка на Европейски Съюз, която и до момента не е основала институцията „ финансов омбудсман “, с цел да отбрани правата на потребителите на финансови услуги. Много дребни инвеститори и кредитополучатели имат чувството, че банките случайно им диктуват своите условия. В случая е нужна намесата на Централната банка (БНБ), която до момента очевидно не оказва задоволително активен надзор над комерсиалната политика на банките по отношение на техните клиенти.
Един образец
Банка ДСК ЕАД, която се стреми да бъде „ обществено ангажирана “, от януари тази година вкара такси за предоставяните услуги на хората с тежки увреждания, които са освидетелствани с решения на ТЕЛК.
Всички прехвърляния на помощи и интеграционни добавки за тези хора се вършат по категорично разпореждане на обществените служби точно през клоновете на ДСК. Като образец може да послужи непроменяната от десетилетия „ интеграционна добавка “ за хората в неравностойно състояние, която възлиза на към 20 лв. на месец.
Наравно с всички обществени преводи, в този момент към този момент и тя се полза от ДСК с такси за „ поддръжка на сметка “ и за „ изтегляне от каса ", свидетелстват чиновници от клоновете на банката. Сумите, които банката прибира от хората с увреждания, получаващи интеграционни добавки, възлизат на близо една пета от цената на самите добавки.
Клиентите на ДСК, които са освидетелствани с решения на ТЕЛК, са към 100 000 души. Така излиза, че единствено въведените от 1 януари насам минимални ежемесечни такси от 3,50 лв. за клиентите с публично приети увреждания носят на банката 4,2 милиона лв. годишно.
На хората, които възразяват против ненадейно наложените им нови такси, банковите чиновници дават документално обяснение, в което обаче липсват основанията за това изобретение.
Липсва и персонално авансово съобщение за готвени или към този момент влезнали в действие едностранни промени в събираните лихви, такси и комисиони, каквато е интернационалната процедура. За да получат засягащата ги информация, клиентите на банките би трябвало или да ревизират в интернет, или да отидат персонално в банката.
Изпълнителната директорка на ДСК Диана Митева коментира сериозните обществени задължения, които банката носи върху плещите си около обслужването на хората с увреждания.
По нейните думи, управлението непрестанно мисли по какъв начин с нови и все по-достъпни банкови услуги да облекчи нерадостната орис на тези хора. „ Нетният приход на ДСК от лихви, такси и комисиони през 2016 година е бил 663 милиона лв.. През 2017 той е понижен до 607 милиона лв. “, твърди Митева.
Предоставената от нейно име информация обаче е много обща. Оказва се, че падат приходите единствено от лихвите, до момента в който приходите от такси и комисиони през 2017 бележат нарастване с съвсем 7% по отношение на 2016 година.
ДСК не има намерение да върне привилегиите за хората с увреждания, съществували до края на предходната година, излиза наяве от отговора на Митева. Вместо това тя счита да предложи на Управителния съвет да бъде извършено образование на банковите чиновници по какъв начин да насочват пострадалите към по-щадящи способи за справяне с все по-скъпите услуги на банката.
" Банките в България са оставени да вършат каквото си желаят "
Международният финансов специалист Любомир Христов, който е бил консултант на шефа на Световната банка, вижда фрапантна неравнопоставеност сред банките и техните клиенти в България. „ Банките в България са оставени да вършат каквото си желаят със своите клиенти. И за това е отговорен могъщият им картел с политиците и медиите. Надзорът на Българска народна банка би трябвало доста по-активно да пресича своеволията в комерсиалната политика на банките по отношение на техните клиенти “, споделя известният финансист.
Неговите седем оферти за възстановяване на отбраната на клиентите на банките, импортирани още преди пет години, към момента остават без отговор от политиката. Христов предлага да вземем за пример да се забрани на банките едностранно и без авансово предизвестие да трансформират изискванията по към този момент подписани контракти във щета на клиентите им. Според него под възбрана би трябвало да се слагат и всички подвеждащи и лъжлив практики, а нарушителите да се санкционират с санкции, достигащи половината от годишните облаги на банките. От основно значение е и основаването на институцията „ финансов омбудсман “, която да взема решение по извънсъдебен път разногласията сред банките, счита Христов.
България е в застоялост, само че облагите на множеството банки порастват непрекъснато - не тъй като са подобрили обслужването на клиентите си, а тъй като са ги сложили на колене, настояват специалисти. С двама от тях беседва Николай Цеков. (01.10.2016)
„ Публична загадка е, че управници, депутати, магистрати и водещи публицисти взимат банкови заеми при преференциални условия “, твърди специалистът на Българския финансов конгрес Георги Атанасов. Случаят КТБ е азбучен образец за обязаност сред банкери и политици. Банките са и измежду най-щедрите рекламодатели в българските медии. Затова сериозни материали за активността им са като бяла гарга в печатните и електронните издания, безапелационни са Христов и Атанасов.
В международен мащаб лихвите към този момент от много време са на доста ниско ниво. Българските банки обаче годишно бележат рекордни облаги. Наблюдатели считат, че банките постановат нови и все по-високи такси и комисиони върху услугите точно за да компенсират загубите от лихви и от възможни недостатъци в региона на банкирането. Понастоящем приходите от такси доближават половината от приходите на българските банки. Ето някои от тези такси: за внасяне и изтегляне на пари в брой, за заплащане на комунални услуги и налози, за преводи към трети лица и сред обособените сметки на самите консуматори, за разглеждане на искане и за асимилиране на заем, за поддържане на сметка.
" Кирливите ризи на банкирането в България "
От няколко месеца се води натоварен спор до каква степен влизането в еврозоната ще помогне на стопанската система и финансите в България. Но преди този момент страната би трябвало да извърши едно изискване, сложено и от Европейската централна банка: българската банкова система да бъде сложена под надзора на основания преди шест години Европейски банков съюз, в който членуват всички страни от еврозоната. Според Георги Атанасов, участието в този съюз е последното нещо, което българските банки биха желали да се случи:
„ Поставянето им под европейски контрол значи да излязат на бял свят кирливите ризи на банкирането в България. И за момент не си помисляйте, че в Европейската централна банка нямат визия какво се прави в българските банки. Липсва им единствено съответната информация, с която управленията на българските банки да бъдат, нагледно казано, „ заковани “.
Именно данните, получени в хода на инспекциите на европейския банков контрол, биха могли да послужат за доказателство и за следващи наказания против избрани банки, които към този момент десетилетия нарушават закона, до момента в който Българска народна банка си затваря очите. По мое мнение, това е една от аргументите Централната банка на България да не поставя старания за въвеждане на еврото в страната “, заключава финансистът Георги Атанасов. /faktor.bg
Един образец
Банка ДСК ЕАД, която се стреми да бъде „ обществено ангажирана “, от януари тази година вкара такси за предоставяните услуги на хората с тежки увреждания, които са освидетелствани с решения на ТЕЛК.
Всички прехвърляния на помощи и интеграционни добавки за тези хора се вършат по категорично разпореждане на обществените служби точно през клоновете на ДСК. Като образец може да послужи непроменяната от десетилетия „ интеграционна добавка “ за хората в неравностойно състояние, която възлиза на към 20 лв. на месец.
Наравно с всички обществени преводи, в този момент към този момент и тя се полза от ДСК с такси за „ поддръжка на сметка “ и за „ изтегляне от каса ", свидетелстват чиновници от клоновете на банката. Сумите, които банката прибира от хората с увреждания, получаващи интеграционни добавки, възлизат на близо една пета от цената на самите добавки.
Клиентите на ДСК, които са освидетелствани с решения на ТЕЛК, са към 100 000 души. Така излиза, че единствено въведените от 1 януари насам минимални ежемесечни такси от 3,50 лв. за клиентите с публично приети увреждания носят на банката 4,2 милиона лв. годишно.
На хората, които възразяват против ненадейно наложените им нови такси, банковите чиновници дават документално обяснение, в което обаче липсват основанията за това изобретение.
Липсва и персонално авансово съобщение за готвени или към този момент влезнали в действие едностранни промени в събираните лихви, такси и комисиони, каквато е интернационалната процедура. За да получат засягащата ги информация, клиентите на банките би трябвало или да ревизират в интернет, или да отидат персонално в банката.
Изпълнителната директорка на ДСК Диана Митева коментира сериозните обществени задължения, които банката носи върху плещите си около обслужването на хората с увреждания.
По нейните думи, управлението непрестанно мисли по какъв начин с нови и все по-достъпни банкови услуги да облекчи нерадостната орис на тези хора. „ Нетният приход на ДСК от лихви, такси и комисиони през 2016 година е бил 663 милиона лв.. През 2017 той е понижен до 607 милиона лв. “, твърди Митева.
Предоставената от нейно име информация обаче е много обща. Оказва се, че падат приходите единствено от лихвите, до момента в който приходите от такси и комисиони през 2017 бележат нарастване с съвсем 7% по отношение на 2016 година.
ДСК не има намерение да върне привилегиите за хората с увреждания, съществували до края на предходната година, излиза наяве от отговора на Митева. Вместо това тя счита да предложи на Управителния съвет да бъде извършено образование на банковите чиновници по какъв начин да насочват пострадалите към по-щадящи способи за справяне с все по-скъпите услуги на банката.
" Банките в България са оставени да вършат каквото си желаят "
Международният финансов специалист Любомир Христов, който е бил консултант на шефа на Световната банка, вижда фрапантна неравнопоставеност сред банките и техните клиенти в България. „ Банките в България са оставени да вършат каквото си желаят със своите клиенти. И за това е отговорен могъщият им картел с политиците и медиите. Надзорът на Българска народна банка би трябвало доста по-активно да пресича своеволията в комерсиалната политика на банките по отношение на техните клиенти “, споделя известният финансист.
Неговите седем оферти за възстановяване на отбраната на клиентите на банките, импортирани още преди пет години, към момента остават без отговор от политиката. Христов предлага да вземем за пример да се забрани на банките едностранно и без авансово предизвестие да трансформират изискванията по към този момент подписани контракти във щета на клиентите им. Според него под възбрана би трябвало да се слагат и всички подвеждащи и лъжлив практики, а нарушителите да се санкционират с санкции, достигащи половината от годишните облаги на банките. От основно значение е и основаването на институцията „ финансов омбудсман “, която да взема решение по извънсъдебен път разногласията сред банките, счита Христов.
България е в застоялост, само че облагите на множеството банки порастват непрекъснато - не тъй като са подобрили обслужването на клиентите си, а тъй като са ги сложили на колене, настояват специалисти. С двама от тях беседва Николай Цеков. (01.10.2016)
„ Публична загадка е, че управници, депутати, магистрати и водещи публицисти взимат банкови заеми при преференциални условия “, твърди специалистът на Българския финансов конгрес Георги Атанасов. Случаят КТБ е азбучен образец за обязаност сред банкери и политици. Банките са и измежду най-щедрите рекламодатели в българските медии. Затова сериозни материали за активността им са като бяла гарга в печатните и електронните издания, безапелационни са Христов и Атанасов.
В международен мащаб лихвите към този момент от много време са на доста ниско ниво. Българските банки обаче годишно бележат рекордни облаги. Наблюдатели считат, че банките постановат нови и все по-високи такси и комисиони върху услугите точно за да компенсират загубите от лихви и от възможни недостатъци в региона на банкирането. Понастоящем приходите от такси доближават половината от приходите на българските банки. Ето някои от тези такси: за внасяне и изтегляне на пари в брой, за заплащане на комунални услуги и налози, за преводи към трети лица и сред обособените сметки на самите консуматори, за разглеждане на искане и за асимилиране на заем, за поддържане на сметка.
" Кирливите ризи на банкирането в България "
От няколко месеца се води натоварен спор до каква степен влизането в еврозоната ще помогне на стопанската система и финансите в България. Но преди този момент страната би трябвало да извърши едно изискване, сложено и от Европейската централна банка: българската банкова система да бъде сложена под надзора на основания преди шест години Европейски банков съюз, в който членуват всички страни от еврозоната. Според Георги Атанасов, участието в този съюз е последното нещо, което българските банки биха желали да се случи:
„ Поставянето им под европейски контрол значи да излязат на бял свят кирливите ризи на банкирането в България. И за момент не си помисляйте, че в Европейската централна банка нямат визия какво се прави в българските банки. Липсва им единствено съответната информация, с която управленията на българските банки да бъдат, нагледно казано, „ заковани “.
Именно данните, получени в хода на инспекциите на европейския банков контрол, биха могли да послужат за доказателство и за следващи наказания против избрани банки, които към този момент десетилетия нарушават закона, до момента в който Българска народна банка си затваря очите. По мое мнение, това е една от аргументите Централната банка на България да не поставя старания за въвеждане на еврото в страната “, заключава финансистът Георги Атанасов. /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ