Само България не подкрепи климатичния закон на ЕС
България е единствената страна - членка, която се въздържа при гласуването в Съвета на Евросъюза на европейския климатичен закон при започване на месеца. Общността одобри дефинитивно утвърждение на закон, който да направи задачите за понижаване на излъчванията от парникови газове правно обвързващи. В последна сметка, 26 от 27-те страни в Европейски Съюз са го подкрепили и единствено страната ни се е въздържала.
Климатичният закон, който е основният юридически акт на Европейския зелен пакт, открива по-висока наложителна цел до 2030 година СО2 излъчванията да бъдат понижени с 55% по отношение на 1990 година, както и реализиране на въглеродна индиферентност на европейската стопанска система до 2050 година
През април европейските институции се договориха да завишат от 40 на 55 % междинната цел за понижаване на парниковите газове, като я създадат наложителна, и да се ангажират с реализиране на въглеродна индиферентност в средата на века, като по този метод трансфорат Европа във водеща в битката с климатичните промени и изпълнят уговорките по Парижкото съглашение за климата.
Поемането на задължения за намаляването на парниковите газове обаче е изискване за приемане на цялостното финансиране по Фонда за обективен преход, от който ще бъдат обезщетени страните, разчитащи на по-замърсяващи производства. До края на август Европейската комисия ще показа оферти за промени в 12 политики, посредством които да стане допустимо постигането на климатичните цели посредством модернизиране на индустрията, енергетиката, превоза и жилищното строителство. Предложенията ще включват промени на въглеродния пазар на Европейски Съюз, по-строги стандарти за CO2 за нови коли и по-амбициозни цели за възобновима сила.
Законът за климата планува още Брюксел да сътвори самостоятелен експертен орган, който да съветва политиките в региона на климата и механизъм за пресмятане на общите излъчвания, които Европейски Съюз може да създаде сред 2030 и 2050 година, в сходство с климатичните си цели.
От служебното държавно управление пък обясниха, че не са подкрепили гласно проектозакона в Съвета на Европейски Съюз, защото забележките на България не са били взели поради в окончателния вид на текста.
От Министерството на околната среда и водите стимулират решението си с разминавания по шест точки, измежду които включването на природния газ като преходно гориво до 2030 година и все по-сериозно увеличаващите се цени на излъчванията за електро- и топлоенергия от въглища.
В позицията на Министерство на околната среда и водите се споделя също, че страната ни счита, че слагането на цели за негативни СО2 излъчвания след 2050 година " не регистрира неразбираемото развиване в толкоз дълготраен проект, в това число и на технологии в задоволителна степен на подготвеност за постигането на такава цел ". Правителството не харесва и концепцията за въвеждане на въглероден бюджет, с който се дефинира общото оставащо количество излъчвания парникови газове, които могат да се отделят до 2050 година От родните евродепутати - като се изключи представителите на Вътрешна македонска революционна организация и един евродепутат от ГЕРБ, всички български членове на Европарламента са дали своят вот със " за " климатичния закон.
Климатичният закон, който е основният юридически акт на Европейския зелен пакт, открива по-висока наложителна цел до 2030 година СО2 излъчванията да бъдат понижени с 55% по отношение на 1990 година, както и реализиране на въглеродна индиферентност на европейската стопанска система до 2050 година
През април европейските институции се договориха да завишат от 40 на 55 % междинната цел за понижаване на парниковите газове, като я създадат наложителна, и да се ангажират с реализиране на въглеродна индиферентност в средата на века, като по този метод трансфорат Европа във водеща в битката с климатичните промени и изпълнят уговорките по Парижкото съглашение за климата.
Поемането на задължения за намаляването на парниковите газове обаче е изискване за приемане на цялостното финансиране по Фонда за обективен преход, от който ще бъдат обезщетени страните, разчитащи на по-замърсяващи производства. До края на август Европейската комисия ще показа оферти за промени в 12 политики, посредством които да стане допустимо постигането на климатичните цели посредством модернизиране на индустрията, енергетиката, превоза и жилищното строителство. Предложенията ще включват промени на въглеродния пазар на Европейски Съюз, по-строги стандарти за CO2 за нови коли и по-амбициозни цели за възобновима сила.
Законът за климата планува още Брюксел да сътвори самостоятелен експертен орган, който да съветва политиките в региона на климата и механизъм за пресмятане на общите излъчвания, които Европейски Съюз може да създаде сред 2030 и 2050 година, в сходство с климатичните си цели.
От служебното държавно управление пък обясниха, че не са подкрепили гласно проектозакона в Съвета на Европейски Съюз, защото забележките на България не са били взели поради в окончателния вид на текста.
От Министерството на околната среда и водите стимулират решението си с разминавания по шест точки, измежду които включването на природния газ като преходно гориво до 2030 година и все по-сериозно увеличаващите се цени на излъчванията за електро- и топлоенергия от въглища.
В позицията на Министерство на околната среда и водите се споделя също, че страната ни счита, че слагането на цели за негативни СО2 излъчвания след 2050 година " не регистрира неразбираемото развиване в толкоз дълготраен проект, в това число и на технологии в задоволителна степен на подготвеност за постигането на такава цел ". Правителството не харесва и концепцията за въвеждане на въглероден бюджет, с който се дефинира общото оставащо количество излъчвания парникови газове, които могат да се отделят до 2050 година От родните евродепутати - като се изключи представителите на Вътрешна македонска революционна организация и един евродепутат от ГЕРБ, всички български членове на Европарламента са дали своят вот със " за " климатичния закон.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ