7 години не стигат: Твърде кратко ли е основното образование в България
България е единствената страна в Европейския съюз и измежду страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в която главното обучение завършва единствено след 7 образователни години – до 7. клас. Това стана ясно от данните, показани от проф. Николай Попов - академик и учител по педагогика в СУ " Св. Климент Охридски " и проф доктор Галин Цоков - шеф на Института по образованието и някогашен образован министър, по време на полемиката за смяна на просветителната конструкция в учебното обучение.
Оказва се, че часовете в главен стадий на образование в България са едвам 55% от междинното европейско равнище, където образователните часове са над 7600. При нас те са малко над 4200.
Още по тематиката
9 май 2025 16:50
Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев завършването на главно обучение на едвам 13–14 годишна възраст слага учениците и фамилиите им в обстановката да вършат съществени избори прекомерно рано, за които към момента нямат задоволително насъбран опит и осъзнатост за пътя на професионалното си развиване. По думите на Вълчев ранното профилиране освен стеснява различните пътеки на младите за бъдещата им реализация, а тук-там даже работи демотивиращо, като се следи невисок интерес към ученето след влизане в мечтаното учебно заведение.
По време на форума стана ясно, че в актуалните просветителни системи в Европа доминира моделът с по-дълъг главен стадий на образование. В общо 21 от изследвани 37 европейски страни тази степен се учи в продължение на 9 години, в 8 страни главното обучение е 8-годишно, в други 6 то продължава 10 години. В една от страните главното обучение е 11-годишно, като само в България то е единствено 7 година В Япония, Канада, Китай, Бразилия, а също и в обособени щати в Съединени американски щати, децата още веднъж учат по-дълго в общообразователна среда, преди да се насочат към профилиране или професионално образование.
8. клас назад в главното образование
За връщане на 8. клас към главния стадий на обучение се заприказва при започване на май, когато министърът на образованието заприказва за промени в просветителната конструкция. Припомняме, че от 2016 година насам съгласно учебния закон главното обучение приключва в 7. Клас, преди този момент прогимназиалният стадий беше с година по-дълъг – от 5-и до 8-и клас. Това обаче съгласно Вълчев дава негативни резултати.
Още по тематиката
23 май 2025 18:05
Просветният министър разгласи, че с полемиката в четвъртък министерството започва диалозите и разискванията за нуждата от смяна на структурата на просветителната система на учебното обучение.
" Минаха девет години, откогато е в действие Законът за предучилищното и учебното обучение, и това е задоволително време да създадем разбор на позитивните и отрицателните резултати ", сподели Вълчев.
По думите му решения няма да бъдат взимани преждевременно, а тези, които се взимат ще са резултат от всички насъбрани отзиви и рекомендации. Според него в околните две години няма да се вкара смяна, само че е значимо да се слагат дълготрайни цели с оглед най-хубавото за децата и учениците.
" Бъдещето ще изисква по-широк комплекс от умения, като за всяка специалност ще са нужни огромна основа от познания и компетентности, което също е мотив за по-продължително главно обучение ", изясни той.
Минусите на по-краткото главно образование
Международният опит и редица проучвания демонстрират, че по-краткото главно обучение, както и последващото ранно систематизиране на учениците в профилирани профили, в нови учебни заведения, а от време на време даже и в разнообразни обитаеми места, се оказва отрицателно за тяхното развиване. Сред негативните резултати са по-ниските университетски резултати на децата, по-слабата функционална просветеност и употреба на знанията, усилването на разликата сред слабите и мощните възпитаници, разделянето сред елитни гимназии и всеобщи учебни заведения, по-трудната интеграция, незадоволително квалифицираните фрагменти за стопанската система и други
Успоредно с това изследванията демонстрират, че по-дългото главно обучение носи повече позитиви както за децата, по този начин и за цялото общество. Учениците в страните, в които главното обучение продължава по-дълго показват по-високи достижения по четене, математика и естествени науки, имат по-добра функционална просветеност и основни умения, а просветителните системи в по-голяма степен обезпечават равни условия за качествено образование.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че дружно с диалога за смяна на просветителната конструкция е належащо да се вкарат и редица други ограничения за възстановяване на качеството на образованието и резултатите на децата - модерни способи на преподаване, спомагателна поддръжка за изоставащи възпитаници, ранно кариерно насочване, опция за по-късно пренасочване към нова специализация и др.
Оказва се, че часовете в главен стадий на образование в България са едвам 55% от междинното европейско равнище, където образователните часове са над 7600. При нас те са малко над 4200.
Още по тематиката
9 май 2025 16:50
Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев завършването на главно обучение на едвам 13–14 годишна възраст слага учениците и фамилиите им в обстановката да вършат съществени избори прекомерно рано, за които към момента нямат задоволително насъбран опит и осъзнатост за пътя на професионалното си развиване. По думите на Вълчев ранното профилиране освен стеснява различните пътеки на младите за бъдещата им реализация, а тук-там даже работи демотивиращо, като се следи невисок интерес към ученето след влизане в мечтаното учебно заведение.
По време на форума стана ясно, че в актуалните просветителни системи в Европа доминира моделът с по-дълъг главен стадий на образование. В общо 21 от изследвани 37 европейски страни тази степен се учи в продължение на 9 години, в 8 страни главното обучение е 8-годишно, в други 6 то продължава 10 години. В една от страните главното обучение е 11-годишно, като само в България то е единствено 7 година В Япония, Канада, Китай, Бразилия, а също и в обособени щати в Съединени американски щати, децата още веднъж учат по-дълго в общообразователна среда, преди да се насочат към профилиране или професионално образование.
8. клас назад в главното образование
За връщане на 8. клас към главния стадий на обучение се заприказва при започване на май, когато министърът на образованието заприказва за промени в просветителната конструкция. Припомняме, че от 2016 година насам съгласно учебния закон главното обучение приключва в 7. Клас, преди този момент прогимназиалният стадий беше с година по-дълъг – от 5-и до 8-и клас. Това обаче съгласно Вълчев дава негативни резултати.
Още по тематиката
23 май 2025 18:05
Просветният министър разгласи, че с полемиката в четвъртък министерството започва диалозите и разискванията за нуждата от смяна на структурата на просветителната система на учебното обучение.
" Минаха девет години, откогато е в действие Законът за предучилищното и учебното обучение, и това е задоволително време да създадем разбор на позитивните и отрицателните резултати ", сподели Вълчев.
По думите му решения няма да бъдат взимани преждевременно, а тези, които се взимат ще са резултат от всички насъбрани отзиви и рекомендации. Според него в околните две години няма да се вкара смяна, само че е значимо да се слагат дълготрайни цели с оглед най-хубавото за децата и учениците.
" Бъдещето ще изисква по-широк комплекс от умения, като за всяка специалност ще са нужни огромна основа от познания и компетентности, което също е мотив за по-продължително главно обучение ", изясни той.
Минусите на по-краткото главно образование
Международният опит и редица проучвания демонстрират, че по-краткото главно обучение, както и последващото ранно систематизиране на учениците в профилирани профили, в нови учебни заведения, а от време на време даже и в разнообразни обитаеми места, се оказва отрицателно за тяхното развиване. Сред негативните резултати са по-ниските университетски резултати на децата, по-слабата функционална просветеност и употреба на знанията, усилването на разликата сред слабите и мощните възпитаници, разделянето сред елитни гимназии и всеобщи учебни заведения, по-трудната интеграция, незадоволително квалифицираните фрагменти за стопанската система и други
Успоредно с това изследванията демонстрират, че по-дългото главно обучение носи повече позитиви както за децата, по този начин и за цялото общество. Учениците в страните, в които главното обучение продължава по-дълго показват по-високи достижения по четене, математика и естествени науки, имат по-добра функционална просветеност и основни умения, а просветителните системи в по-голяма степен обезпечават равни условия за качествено образование.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че дружно с диалога за смяна на просветителната конструкция е належащо да се вкарат и редица други ограничения за възстановяване на качеството на образованието и резултатите на децата - модерни способи на преподаване, спомагателна поддръжка за изоставащи възпитаници, ранно кариерно насочване, опция за по-късно пренасочване към нова специализация и др.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ