България е с най-краткото основно образование в Европа, това...
България е единствената страна в Европа, в която първата независима просветителна степен е 7 години. И единствената, в която наложителното образование е обвързвано с възраст - 16 година, а не със приключен клас.
Това сподели Николай Попов, професор по относително обучение в Софийския университет, който показа просветителните модели в 37 страни на полемика за структурата на учищното обучение у нас. Форумът е проведен от МОН по отношение на подготвяните промени в образованието.
В Европа на-масовият модел е главно обучение с дълготрайност 9 години, в 5 страни е даже 10 години, а в 6 страни е 8.
У нас оновно обучение от 7 години води до ранно диференциране и професионално ориентиране, което пречи на хоризонталната проводимост в системата.
При по-дълго главно обучение се получават по-добри основни компетенстности, уточни шефът на Института по образованието проф. Галин Цоков. Така е да вземем за пример във Финландия и Естония, които са първенци на PISA.
В същото време по-кратко главно обучение води до ранно делене, а ранното профилиране занижава достиженията.
Резултатите от PISA 2022 демонстрират връзката и със социално-икономическия статус. При по-късо главно обучение има повече разлики сред достиженията на децата с друг социалне статус. Продължителността не въздейства на отличниците, само че пречи на по-слабите възпитаници.
Икономическият резултат е, че по-продължително главно обучение води до повече висшисти с по-високи приходи. Поручване в Нидерландия демонстрира, че ранното профилиране понижава броя на приключилите университет и намалява приходите.
Очаквайте детайлности
Това сподели Николай Попов, професор по относително обучение в Софийския университет, който показа просветителните модели в 37 страни на полемика за структурата на учищното обучение у нас. Форумът е проведен от МОН по отношение на подготвяните промени в образованието.
В Европа на-масовият модел е главно обучение с дълготрайност 9 години, в 5 страни е даже 10 години, а в 6 страни е 8.
У нас оновно обучение от 7 години води до ранно диференциране и професионално ориентиране, което пречи на хоризонталната проводимост в системата.
При по-дълго главно обучение се получават по-добри основни компетенстности, уточни шефът на Института по образованието проф. Галин Цоков. Така е да вземем за пример във Финландия и Естония, които са първенци на PISA.
В същото време по-кратко главно обучение води до ранно делене, а ранното профилиране занижава достиженията.
Резултатите от PISA 2022 демонстрират връзката и със социално-икономическия статус. При по-късо главно обучение има повече разлики сред достиженията на децата с друг социалне статус. Продължителността не въздейства на отличниците, само че пречи на по-слабите възпитаници.
Икономическият резултат е, че по-продължително главно обучение води до повече висшисти с по-високи приходи. Поручване в Нидерландия демонстрира, че ранното профилиране понижава броя на приключилите университет и намалява приходите.
Очаквайте детайлности
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ