Kъщите на ужасите и ужасното лицемерие
България е страната на сюрпризираните. Институциите се изненадват от снега през зимата, от злополуките по убийствено разрушените пътища в страната, от градушките през лятото и, както се вижда, от ужасните условия, в които живеят възрастни, заболели, хора с психологични разстройства, хора с увреждания.
Прочетете още
През 2007 година една такава " изненада " причини филмът на Кейт Блюет, прочут като филма за Могилино, само че в действителност филм за всички скрити по селата институции, в които се отглеждаха и умираха деца с увреждания. Тогава с нея (аз като преводач и откривател на продукцията) посетихме и няколко домове за остарели хора в психологични разстройства и с увреждания. И да, тогава видяхме същото, което през днешния ден разстройва толкоз министри и чиновници на организации и министерства. През 2019 година още веднъж с Кейт обиколихме няколко центъра за настаняване от фамилен вид, построени със средства по стратегии, финансирани от Европейски Съюз, и за жалост видяхме, че немалка част от тези дребни къщи повтарят институционалния модел, като единствената разлика е пониженият мащаб на постройките и (евентуално) по-добре изглеждащите здания, припомня
През предишния месец беше публикуван доклад, който показа конкретни случаи, в които европейско финансиране е употребявано по способи, които не просто не способстват за приобщаване на уязвими хора в България, само че даже затвърждават изолацията, сегрегацията и нарушаването на съществени човешки права на уязвими групи.
Защо? Защото не постройката, а грижата е определяща.
Съветвам ръководещите да не посещават такива места, тъй като отново ще се изненадат, отново ще се разстроят и има риск да им стане ясно на какво равнище са обществените и здравните услуги за най-уязвимите хора в нашето общество – възрастните, хората с увреждания, хората с психологични разстройства, децата в риск, болните.
Всеки един от нас има най-малко един непосредствен, родственик, другар или комшия, който е изпадал в обстановка на невъзможност - именно поради дългогодишното безучастие на страната да обезпечи съответни и качествени обществени и здравни услуги за нуждаещите се. Например в България единственият метод да се обезпечат палиативни грижи за пациент с тежко заболяване е посредством постъпване в болница, която е сключила контракт с НЗОК за даване на здравна помощ по клинична пътека за обезпечаване на грижи за пациенти с онкологични болести (ако пациентът се нуждае от палиативни грижи поради друго заболяване, не може да се възползва от тази пътека). Пациентът има право на такава грижа обаче единствено в терминален етап на болестта си за най-вече 20 дни в границите на шест месеца. НЗОК заплаща на лечебните заведения по 162 лв. дневно, което е извънредно незадоволително, и лечебните заведения нямат предпочитание да работят по тази пътека.
В Националната здравна стратегия`2030 се установи недостиг тук-там за оказване на продължителни медицински грижи и откриване и развиване на повече структури за рехабилитация и дълготрайно лекуване, само че по този начин и не проличава ясна идея на изпълнителната власт по какъв начин да се компенсират тези дефицити.
Казаното значи, че когато ваш непосредствен е претърпял инсулт, поради който има двигателни нарушавания, или когато в следствие от случай изисква характерна здравна грижа; когато на човек му ампутират крак и се нуждае от помощ и подпомагане или когато възрастен човек е с деменция - вие освен не получавате, а и не можете да намерите информация какво следва оттук насетне и каква помощ можете да получите. Такава съвсем няма. Рехабилитацията, обезпечена посредством разнообразни механизми, заплащани от страната, е лимитирана в границите на избран срок; палиативните грижи също; не се обезпечават съвсем никакви интегрирани здравно-социални услуги в общността, посредством които вие или вашият непосредствен да получите поддръжка съгласно потребностите и положението си. И постоянно това завършва в дом на ужасите. И не, не си мислете, че това са единствено места, които не са лицензирани за даване на обществени услуги или не са регистрирани като приюти.
В държавните институции - домове и центрове, ужасът е не по-малък. Затова състрадателните изказвания, на които сме очевидци в последните няколко дни, са най-малкото лицемерни и в действителност са самопризнание за цялата отпадналост на страната, с помощта на която съществуват нелицензирани или нерегистрирани места за гибел.
Не знае ли министърът на правораздаването, че всеки пълновръстен жител в България може да дава стаи чартърен? Не знаят ли той и министърът на труда и обществената политика, че както показва омбудсманът в доклад от 2022 година, " няма институция в България, която да носи отговорност, когато някой нелегално дава здравни обществени услуги за възрастни хора с увреждания ". Още през 2022 година в този отчет се сигнализира за сериозните проблеми в тези области и се оферират законодателни промени.
Не знаят ли министърът на труда и обществената политика и министърът на опазването на здравето какви и какъв брой услуги - здравни и обществени - не (се) оферират в страната ни и че хората, пациентите, околните им постоянно изнемогват, с цел да имат някакво почтено битие и край? Не сте ли отваряли акциите за събиране на средства за лекуване на терминално заболели пациенти, търсещи избавление в прилежащи нам страни? Или събиращи пари за животоподдържащи храни или рехабилитация? Не присъствахте ли на Българската Коледа, ако не от другаде, оттова сигурно може да научите за всички дефицити на здравната и обществената ни система. Че нали отново ние ги покриваме със смс-и!
Взорът на властта стига до следващата конференция, в която се споделят плашещи истории без отговори. Къде ще отидат избавените хора от домовете на ужасите? Тези от тях, настанени в лечебни заведения, скоро ще бъдат изписани. Други нямат потребност от лекуване в болница за интензивно лекуване, а от грижа. За да попаднат в посочените места, огромна част от техните близки са водили тежка битка със себе си, със съвестта си, с опциите си и са претегляли всичко това на кантара на оцеляването. Какви услуги ще им бъдат препоръчани, каква поддръжка?
Затова дано не бъдем късопаметни и късогледи - да си припомняме и документалните филми; и отчетите на организациите, които наблюдават за спазването на правата на човека; и трагичните произшествия и да питаме непрестанно. Иначе ще продължим да гледаме конференции на държавното двуличие.
Прочетете още
През 2007 година една такава " изненада " причини филмът на Кейт Блюет, прочут като филма за Могилино, само че в действителност филм за всички скрити по селата институции, в които се отглеждаха и умираха деца с увреждания. Тогава с нея (аз като преводач и откривател на продукцията) посетихме и няколко домове за остарели хора в психологични разстройства и с увреждания. И да, тогава видяхме същото, което през днешния ден разстройва толкоз министри и чиновници на организации и министерства. През 2019 година още веднъж с Кейт обиколихме няколко центъра за настаняване от фамилен вид, построени със средства по стратегии, финансирани от Европейски Съюз, и за жалост видяхме, че немалка част от тези дребни къщи повтарят институционалния модел, като единствената разлика е пониженият мащаб на постройките и (евентуално) по-добре изглеждащите здания, припомня
През предишния месец беше публикуван доклад, който показа конкретни случаи, в които европейско финансиране е употребявано по способи, които не просто не способстват за приобщаване на уязвими хора в България, само че даже затвърждават изолацията, сегрегацията и нарушаването на съществени човешки права на уязвими групи.
Защо? Защото не постройката, а грижата е определяща.
Съветвам ръководещите да не посещават такива места, тъй като отново ще се изненадат, отново ще се разстроят и има риск да им стане ясно на какво равнище са обществените и здравните услуги за най-уязвимите хора в нашето общество – възрастните, хората с увреждания, хората с психологични разстройства, децата в риск, болните.
Всеки един от нас има най-малко един непосредствен, родственик, другар или комшия, който е изпадал в обстановка на невъзможност - именно поради дългогодишното безучастие на страната да обезпечи съответни и качествени обществени и здравни услуги за нуждаещите се. Например в България единственият метод да се обезпечат палиативни грижи за пациент с тежко заболяване е посредством постъпване в болница, която е сключила контракт с НЗОК за даване на здравна помощ по клинична пътека за обезпечаване на грижи за пациенти с онкологични болести (ако пациентът се нуждае от палиативни грижи поради друго заболяване, не може да се възползва от тази пътека). Пациентът има право на такава грижа обаче единствено в терминален етап на болестта си за най-вече 20 дни в границите на шест месеца. НЗОК заплаща на лечебните заведения по 162 лв. дневно, което е извънредно незадоволително, и лечебните заведения нямат предпочитание да работят по тази пътека.
В Националната здравна стратегия`2030 се установи недостиг тук-там за оказване на продължителни медицински грижи и откриване и развиване на повече структури за рехабилитация и дълготрайно лекуване, само че по този начин и не проличава ясна идея на изпълнителната власт по какъв начин да се компенсират тези дефицити.
Казаното значи, че когато ваш непосредствен е претърпял инсулт, поради който има двигателни нарушавания, или когато в следствие от случай изисква характерна здравна грижа; когато на човек му ампутират крак и се нуждае от помощ и подпомагане или когато възрастен човек е с деменция - вие освен не получавате, а и не можете да намерите информация какво следва оттук насетне и каква помощ можете да получите. Такава съвсем няма. Рехабилитацията, обезпечена посредством разнообразни механизми, заплащани от страната, е лимитирана в границите на избран срок; палиативните грижи също; не се обезпечават съвсем никакви интегрирани здравно-социални услуги в общността, посредством които вие или вашият непосредствен да получите поддръжка съгласно потребностите и положението си. И постоянно това завършва в дом на ужасите. И не, не си мислете, че това са единствено места, които не са лицензирани за даване на обществени услуги или не са регистрирани като приюти.
В държавните институции - домове и центрове, ужасът е не по-малък. Затова състрадателните изказвания, на които сме очевидци в последните няколко дни, са най-малкото лицемерни и в действителност са самопризнание за цялата отпадналост на страната, с помощта на която съществуват нелицензирани или нерегистрирани места за гибел.
Не знае ли министърът на правораздаването, че всеки пълновръстен жител в България може да дава стаи чартърен? Не знаят ли той и министърът на труда и обществената политика, че както показва омбудсманът в доклад от 2022 година, " няма институция в България, която да носи отговорност, когато някой нелегално дава здравни обществени услуги за възрастни хора с увреждания ". Още през 2022 година в този отчет се сигнализира за сериозните проблеми в тези области и се оферират законодателни промени.
Не знаят ли министърът на труда и обществената политика и министърът на опазването на здравето какви и какъв брой услуги - здравни и обществени - не (се) оферират в страната ни и че хората, пациентите, околните им постоянно изнемогват, с цел да имат някакво почтено битие и край? Не сте ли отваряли акциите за събиране на средства за лекуване на терминално заболели пациенти, търсещи избавление в прилежащи нам страни? Или събиращи пари за животоподдържащи храни или рехабилитация? Не присъствахте ли на Българската Коледа, ако не от другаде, оттова сигурно може да научите за всички дефицити на здравната и обществената ни система. Че нали отново ние ги покриваме със смс-и!
Взорът на властта стига до следващата конференция, в която се споделят плашещи истории без отговори. Къде ще отидат избавените хора от домовете на ужасите? Тези от тях, настанени в лечебни заведения, скоро ще бъдат изписани. Други нямат потребност от лекуване в болница за интензивно лекуване, а от грижа. За да попаднат в посочените места, огромна част от техните близки са водили тежка битка със себе си, със съвестта си, с опциите си и са претегляли всичко това на кантара на оцеляването. Какви услуги ще им бъдат препоръчани, каква поддръжка?
Затова дано не бъдем късопаметни и късогледи - да си припомняме и документалните филми; и отчетите на организациите, които наблюдават за спазването на правата на човека; и трагичните произшествия и да питаме непрестанно. Иначе ще продължим да гледаме конференции на държавното двуличие.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ