Стихотворението „Селска панахида“ разчувства много българи: Това ли е реалността
България е страна, в която има над 5 000 села. Именно с помощта на жителите на тези села у нас изобщо съществува лично произвеждане на артикули и артикули. Точно с помощта на хората, които живеят в селата, се отглежда прословутото розово масло, с което сме фамозни из целия свят. За страдание, в последните години популацията на страната ни от ден на ден бяга от селата и се мести в градовете и чужбина. Този развой на урбанизация се дължи на доста фактори, главният от които е неналичието на работа с почтено възнаграждение по дребните обитаеми места. Това принуждава всеки младеж да търси по-добър живот някъде другаде. Това, наред с обстоятелството, че в селата животът е сложен, всеобщо се закриват учебни заведения и магазини и това прави живеенето там на процедура невероятно, изключително за хора с деца. Днес ви представяме едно стихотворение, което обиколи Facebook и може да просълзи всеки българин, който го чете. Авторът не е посочен и то е оповестено на страницата „ България “. Ето по какъв начин звучи това трогателно стихотворение:
СЕЛСКА ПАНИХИДА
Умира безшумно българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.
А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят самун в чужбина,
по непознатите полета са аргати.
Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.
Умира безшумно българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?
Какво че в остроумен бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..
Умира безшумно нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще забележим.
