Паркът Лавров – в памет на загиналите за свободата на България
България е страна, която претърпява по няколко политически катаклизми на век. През ХХ-ти век това бяха загубата във Втората балканска война и двете международни, както и рухването на социалистическия строй, който докара до настоящия сложен и неприключил преход. След всеки прелом идва и нова власт, която типично по български прави всичко допустимо да срине преходната, да я обезличи и омерзи до степен на цялостно отричане.
Повече от 30 години след рухването на социалистическия строй, огромна част от българските държавни управления направиха всичко допустимо да скъсат всевъзможни връзки с Русия и източните страни. Ако се абстрахираме от икономическите, политически и финансови връзки, които разбихме и доста постоянно се оказаха в ущърб за нашата страна (примери за това са неосъществените АЕЦ Белене, Южен поток и нефтопровода Бургас – Александруполис), най-тежкото за нас като нация е, рушенето на културно – историческото завещание сред България и Русия.
Най-скорошен образец е позорното предложение на настоящето българско държавно управление да премахнем 3-ти март като народен празник, който даже западните историци назовават “началото на Третата българска страна “. Но разрухата уви е на всички места, бутат се монументи, анулират се празници и взаимни празнувания като да вземем за пример това на 24-ти май, когато през 2017 година нашите два народа честваха денят на славянската книжовност дружно. Други места пък са оставени на тотална съсипия и пренебрегване. Един подобен образец е издигнатият през далечната 1954 година Парк-музей “В. Н. Лавров “.
Паркът се намира в непосредствена непосредственост до село Горни Дъбник, Плевенска област. В него са заровени останките на над 3500 съветски и финландски бойци, сражавали се за свободата на България, в една от най-тежките борби (битката при Горни Дъбник) за цялата освободителна война от 1877-1878. Редно е да се спомене, че огромна част от падналите за свободата на България в тази борба са млади момчета. Такива са: Поручик Николай Николаевич Пороженко, на едвам 24-годишна възраст, Полковник Елмар Фьодоривич Прокопе на 36-годишна възраст, Полковник Константин Алексеевич Рунов – 38 годишен, Николай Фьодорович Ожаровски – 33 годишен, Поручик Михаил Николаевич Перепелицин – 29 годишен, Капитан Павел Николаевич Базилевски – 31 годишен, Подпоручик Александър Павлович Романов – 25 годишен, Поручик Лев Петрович Кашерининов - 26 годишен, Подпоручик Николай Константинович Шилдбах – 22 годишен, Прапоршчик Брор Густав Йоханович Гресбек – 22 годишен, Генерал-майор Василий Николаевич Лавров – 39 годишен, както и Полковник Отон Мебес, Офицер Александър Гагман, Офицер Сергей Воробеев, Офицер Рейнхолд Хамар, Подпоручик Оскар декор Смит и доста други, чийто тленни остатъци или не са открити, или са заровени в братските могили на парка Лавров. Това са хора, които са оставили майки, татковци, съпруги, деца и техните родственици в никакъв случай не са могли да им кажат последно довиждане нито да видят къде са заровени. Те са заровени в една непозната земя, въпреки и братска и признателна, или най-малко по този начин е написано на паметника, който сме им оставили:
Ако се абстрахираме от фактът, че обещанието, което сме създали на падналите за свободата ни, написано на тази колона, не е спазено и дружбата не беше безконечна, в случай че имаме достолепие като народ, най-малко бихме почистили техните могили, като благодарност, че тези войни, каквито и да са били подбудите им, са оставили костите си, с цел да може нашата страна и народ да съществуват и до през днешния ден. Това е не просто почитание към тези хиляди починали бойци, а също по този начин и към нас самите като народ, тъй като в случай че не почитаме предишното си, какво бъдеще желаеме да имаме?
Повече от 30 години след рухването на социалистическия строй, огромна част от българските държавни управления направиха всичко допустимо да скъсат всевъзможни връзки с Русия и източните страни. Ако се абстрахираме от икономическите, политически и финансови връзки, които разбихме и доста постоянно се оказаха в ущърб за нашата страна (примери за това са неосъществените АЕЦ Белене, Южен поток и нефтопровода Бургас – Александруполис), най-тежкото за нас като нация е, рушенето на културно – историческото завещание сред България и Русия.
Най-скорошен образец е позорното предложение на настоящето българско държавно управление да премахнем 3-ти март като народен празник, който даже западните историци назовават “началото на Третата българска страна “. Но разрухата уви е на всички места, бутат се монументи, анулират се празници и взаимни празнувания като да вземем за пример това на 24-ти май, когато през 2017 година нашите два народа честваха денят на славянската книжовност дружно. Други места пък са оставени на тотална съсипия и пренебрегване. Един подобен образец е издигнатият през далечната 1954 година Парк-музей “В. Н. Лавров “.
Паркът се намира в непосредствена непосредственост до село Горни Дъбник, Плевенска област. В него са заровени останките на над 3500 съветски и финландски бойци, сражавали се за свободата на България, в една от най-тежките борби (битката при Горни Дъбник) за цялата освободителна война от 1877-1878. Редно е да се спомене, че огромна част от падналите за свободата на България в тази борба са млади момчета. Такива са: Поручик Николай Николаевич Пороженко, на едвам 24-годишна възраст, Полковник Елмар Фьодоривич Прокопе на 36-годишна възраст, Полковник Константин Алексеевич Рунов – 38 годишен, Николай Фьодорович Ожаровски – 33 годишен, Поручик Михаил Николаевич Перепелицин – 29 годишен, Капитан Павел Николаевич Базилевски – 31 годишен, Подпоручик Александър Павлович Романов – 25 годишен, Поручик Лев Петрович Кашерининов - 26 годишен, Подпоручик Николай Константинович Шилдбах – 22 годишен, Прапоршчик Брор Густав Йоханович Гресбек – 22 годишен, Генерал-майор Василий Николаевич Лавров – 39 годишен, както и Полковник Отон Мебес, Офицер Александър Гагман, Офицер Сергей Воробеев, Офицер Рейнхолд Хамар, Подпоручик Оскар декор Смит и доста други, чийто тленни остатъци или не са открити, или са заровени в братските могили на парка Лавров. Това са хора, които са оставили майки, татковци, съпруги, деца и техните родственици в никакъв случай не са могли да им кажат последно довиждане нито да видят къде са заровени. Те са заровени в една непозната земя, въпреки и братска и признателна, или най-малко по този начин е написано на паметника, който сме им оставили:
Ако се абстрахираме от фактът, че обещанието, което сме създали на падналите за свободата ни, написано на тази колона, не е спазено и дружбата не беше безконечна, в случай че имаме достолепие като народ, най-малко бихме почистили техните могили, като благодарност, че тези войни, каквито и да са били подбудите им, са оставили костите си, с цел да може нашата страна и народ да съществуват и до през днешния ден. Това е не просто почитание към тези хиляди починали бойци, а също по този начин и към нас самите като народ, тъй като в случай че не почитаме предишното си, какво бъдеще желаеме да имаме?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ